Трагедията като драматически вид

Аристотел, „За поетическото изкуство”, вж. за трагедията като драматически вид

След късния Ренесанс (ХVІІ в.) трагедия в истинския смисъл няма.

Шекспир: има периоди, когато се пише трагедия. Драмата по един особен начин отказва да бъде изчезнал вид. В трагедията имаме не само основен вид драма, а модела на драматическото. Комедията винаги се разглежда с това, което не е трагедията, за да се оразличи. Трагедията се представя с оглед на самата трагедия.

Основни понятия:

1. Трагедията функционира през трагическия катарзис

„Катарзис” (от Платон, през фр. ез.) означава „очистване”. Трагическият катарзис е особено очистване от състрадание и страх. Гьоте има едно есе върху това какво прави трагедията: тя не е просто очистване. Трагическият катарзис означава и нещо много важно с оглед организацията и функционирането на трагедията (вж. Аристотел, „За поетическото изкуство”, гл. ІV): „действие цялостно и завършено, при което с действие, а не чрез разказ се подражава, за да се предизвика състрадание и страх, за да се очисти от подобни чувства”. Цялата организация на трагедията (герой, реч, фабула, динамика) е ориентирана към това да ни докара до състрадание и страх (Аристотел – страх за самите нас). Защо се страхуваме? Страхуваме се за героя, който от щастие върви към нещастие (загиване на прекрасното), защото героят е подобен на нас (основно изискване в трагедията е героят да бъде като нас или малко по-добър от нас, за да се идентифицираме с него), за да бъдем въвлечени в тази ситуация. Ако е злодей, няма да му състрадаваме.

Четири са изискванията (вж. Аристотел, „Поетика”): героят трябва да е благороден, правдоподобен, съобразен, последователен. Да бъде съобразен означава да действа адекватно на човешката си природа, дори в своята непоследователност – за да се движи с максимален коефициент на полезно действие към кулминацията и развръзката. Фабулата трябва да има единство на действието.

2. Трагическата вина: съдейства за катарзиса. Не всяка вина е трагическа. Трагическата вина е само грешка или незнание, затова страдаме: по незнание или по погрешка може да сме извършили същото. Трагическият катарзис (Гьоте): този, който страда несправедливо в началото, разбира, че страда справедливо в развръзката. Трагическият катарзис обяснява самото устройство на трагедията.