Руски формализъм

   Създателите на т.нар. „формална школа”, предимно студенти, са представени в два центъра – Москва и Петербург, а като за началото на школата се смята създаването на Московския лингвистичен кръжок през 1915 г. от Роман Якобсон. Другият център е създаден през 1916 г. Групата, начело с Борис Ейхенбаум, към която се числят Шкловски, Тинянов и др. нарича себе си ОПОЯЗ – Общество за изучаване на поетическия език. Наличието на тези два центъра на школата е причина за нейната неединност по отношение на някои възгледи. Ако за московчани поезията е език с доминираща естетическа функция, то за петроградчани поетическите мотиви никога не се свеждат до лингвистичния материал . Названието на школата - „формална” – е дадено от техните опоненти, които влагат в това понятие негативната конотация на разбирането си, че „формалистите” двата превес в литературоведската си работа на въпроса как е направена литературната творба, а не на това, което казва тя – тоест, на формата пред съдържанието. - Приносът на школата се изразява в разбирането им за литературната им творба като завършена и херметично затворена цялост, независеща от външни за нея контексти – епоха, направление, идеи на автора и др. Литературният текст е автономно и независимо от автора и социокултурната действителност явление. - Другият им принос е, че разглеждат творбата като включена в една непрестанно еволюираща литературна система. В този смисъл идеята за литературната функция, разбирана като способност на творбата да се свързва с други литературни творби или изцяло да се основава на тях (както пародията и стилизацията) е изключително продуктивна и през 60-те години на 20-ти век с нея се обозначава понятието интертекстуалност – междулитературни връзки.- Те също така обръщат сериозно внимание на литературния език като средство за постигане на литературността на текста. Отношение на формалистите към теоретичното наследство на предходниците Обявяват се против биографичния подход към творбата (който интерпретира творбата през призмата на авторовия живот), социоисторическия подход (който свежда творбата до огледало на епохата), философския (който използва литературната творба като илюстрация на философските възгледи на интепретатора). Отношение към съвременната литературна теория и практика Бунтарството на формалистите е насочено срещу практиката на руския символизъм. Връзките на новата школа с футуризма (експериментиране със словото – трансрационален език, заумен език) и акмеизма (аκμη - ориентирани към предметност на изказа) като художествени направления се изразяват в интереса ѝ към художествения език. Изследователски области, понятия Руските формалисти са първите, които изковават свой специфичен метаезик: литературност (това, което прави един текст литература, тоест – употребите на езика), сказ (сказать – имитация на устно слово – създаване на илюзия за устна реч), опозиционни двойки: фабула – сюжет (фабулата е поредицата от събития в тяхната причинно-следствена връзка, а сюжетът е разполагането на тези събития според желанието на автора), поетически език – практически език (това противопоставяне не е поддържано от всички членове на школата, но е израз на тяхното разбиране, че поетиката трябва да се обвърже с лингвистиката – ако искаме да открием как е направена една литературна творба, трябва да минем през езика ѝ. Поетическият език е езикът на литературата, не само на поезията). Формалистите използват апофатически определения (какво нещо не е). По отношение на поезията те възприемат схващането, че тя не постига действието си чрез звука (както смятат символистите и английските романтици), а чрез звучащите думи – звуци, свързани със значения. Проблеми от областта на художествената комуникация Основен проблем на художествената комуникация е за отношението автор – творба – читател. Формалистите превръщат автора в литературоведска категория, без да обръщат внимание на биографията му. Авторският субект е напълно отделен от автора като конкретна психофизическа реалност и е интересен единствено доколкото се явява един от конструктивните елементи на самото литературно творчество. В този дух се прави раздалечение между авторска индивидуалност и литературна индивидуалност (съчетание от черти, с които авторът присъства в представата на читателя). Разбирането на школата за литературната творба е неединно, по-късни изследователи на школата като Стаймер извеждат теоретичния модел на творбата чрез три метафори – машината, организма и системата. Общото между тях е представата за цялостност, организираност, взаимосвързаност и вътрешна съгласуваност между изграждащите елементи. Функцията на читателя е да способства за раждането на литературната творба в не по- малка степен от автора, доколкото читателското приемане/отхвърляне е външен израз на актуалното състояние на литературната система, тоест възприемащият субект е не по-малко част от литературния текст, колкото и автора.

   Формализмът е школа в литературната критика и литературна теория със структурален подход към текста. В литературната теория формализмът се отнася до критически подходи, които анализират, интерпретират и оценяват свойствените за текста особености и детайли. Формализмът придобива популярност в началото на 20 век като реакция срещу романтическите теории в литературата.

   Руски формализъм - Като руски формализъм се определят две групи от руски лингвисти и литературоведи. Членовете на Обществото за изучаване на поетическия език (ОПОЯЗ), основан през 1916 г. в Санкт Петербург о Борис Ейхенбаум, Виктор Шкловски и Юрий Тинянов, и членовете на Московския лингвистичен кръжок, основан през 1914 г. от Роман Якобсон. За формалист е считан и фолклористът Владимир Проп, който обаче не принадлежи на тези две групи и разгръща идеите си през 20-те години на века.

   В есето си "Теорията на формалния метод" от 1926 г. Ейхенбаум формулира основните идеи на формализма така:-Намерението е да се създаде "наука за литературата, която да има свои собствени основания и е основана на твърди факти" и която може да се нарече "поетика",

-тъй като литературата се състои от езикови явления, лингвистиката трябва да бъде основата на науката за литературата,

-литературата е самостойна и независима от външните условия, доколкото литературният език е различен от всекидневните употреби на езика - поне доколкото не служи (задължително) на комуникацията,

-литературата има своя собствена история, историята на иновациите във формалните структури и не е предопределена (както твърдят някои версии на марксизма) от външната, материална история.

Това превръща формализма веднага в опозиция на вулгарния социологизъм, който е фаворизиран от съветската власт след 1917 г. Формализмът придобива облик на дисидентство в рамките на налагащата се в Русия марксистка естетика. Все пак Московският лингвистичен кръжок, основан от Якобсон, e по-директно свързан с разработките в лингвистиката, отколкото групата на Ейхенбаум.

   По повод руската формална школа Бахтин казва, че формата на изкуството не е материална (вж. ст. „За материала, формата и съдържанието”). Това е една друга, вътрешна форма, която е единствено значимата за изкуството.Примерът му е с отношението към една статуя на човек. Съвременните литературоведи биха изследвали мрамора, или длетото, или начина, по който длетото и мраморът се срещат. Но на практика не мраморът е формата, а тялото – човешкото тяло като форма.Идеята на Михаил Бахтин е, че в архитектониката на литературната творба централно място заема човешкото присъствие. Горният пример със статуята не е случаен. Дори в пейзажната лирика, където отсъства пряко фигурата на човека, всичко е възможно само при наличието на човешко присъствие, което анализира нещата.Думата „архитектоника” означава тип композиция с подчертана симетричност и хармония.

   Другото виждане е, че развитието на литературата понякога пряко въздейства върху потребността от развитие на концепциите за литературата в самата наука. Има два решителни примера:*френски модернизъм– много сложно явление, което изисква адекватен сложен прочит*   руски авангардизъм -от началото на века и възникването на руската формална школа в литературознанието (руски формализъм); руският авангардизъм и до днес е с голяма стойност и значение, облъчил изключително продуктивно ХХ в.Какво е отношението между литературната наука и другите науки? То най-често минава пречупено през философията, в която се съсредоточава светогледът на времето. Някои методип оказват и другата пряка връзка.

   Според руския формализъм литературата е прийом (рус. „похват”; терминът често не се превежда). Когато превеждат този термин в англоезичното литературознание, го определят като tool. На руски терминът е приëм остранение („остранностяване”): нещо трябва да станестранно.При структурализма литературата се схваща като структура. Клинт Брукс, който също е късен представител на новата критика, при него е преносност.                                   

   Руските формалисти Томашевски и Шкловски се опитват да разграничат фабула от сюжет. За тях фабулата е материалът, самата история, самото действие, някак извън текста, докато сюжетът е художествената организация на развитието на действието в самата творба. Разликата е функционална и поставя акцент върху допълнителната художествена оформеност, която носи сюжетът и в този смисъл сюжетът е похват. Когато се говори за отделните елементи, отделните нива в организацията на литературната творба,прието е да се говори, че има едни, които са по-формални и едни, които са по-съдържателни;защото нищо не е само форма и нищо не е само съдържание, винаги има някакво оттласкването скалата. Най-формалното ниво е фонетичното, най-съдържателното – художественият образ.

   20ти век е векът на небивало многообразие, остра конфликтност и относителна кратковременност на литературоведските школи. Много са вероятните обяснения за това, че така сложна и трудно обозрима е картината на литературознанието през току-що отминалото столетие, но преди всичко тя е симптом на самосъзнанието на тази наука, че се занимава с много трудно определим предмет- литературата.

   В началото- не само хронологично, но до голяма степен и като идеен тласък- на теория на литературознанието на 20ти век стои делото на редица млади руски филолози причислявани към т.нар. „формална школа”.

   Името- През 1972г., т.е. близо 60 години след възникването на школата, Роман Якобсон- един от най-прочутите й основатели- отговаря по следния начин на въпрос на Цветан Тодоров относно изворите на „формалната доктрина”- „първо това, което имаме, не е доктрина и ние сме против всяка доктрина, второ, ние сме формалисти, така ни нарекоха противниците ни„.

Друг ярък представител на школата е- Борис Ейхенбаум- още през 1924г. пише, че „формален метод” не е сполучливо намерено название, защото защитниците на му употребяват понятието „форма” не като „съдържание”, а като „организиращ принцип” на художествените явления.

Борис Томашевски във „Формалният метод: вместо некролог” – статия от 1925, 10 години след основаването на школата- също посочва, че определението „ формална” не се съгласува особено със същността й, тъй като нейните привърженици са отхвърляли тъкмо традиционното противопоставяне между форма и съдържание. Предлагат се и други наименования, но се затвръждава името дадено от опонентите. 

   Павел Медведев в книгата си от 1928г (Формалния метод в литературознанието) синтерзира задачите на школата-1) вглеждане в конструктивните цели на изкуството; 2) интерес към средствата и техниките на изображение; 3) историята на изкуството да се разкаже „без имена”. 

Според тях авторството до такава степен принадлежи не на отделната личност, на отделното име, а на неговата епоха или художествена школа, че „ако не е бил Пушкин, някой друг непременно е щял да напише „Евгени Онегин” „-Осип Брик.

   Първото заседание на Московския лингвистичен кръжок се провежда в дома на Роман Якобсон.- Другия сентър на руския формализъм- Петърбутг-1916г. 

   Основни понятия- остранностяване , материал, похват, мотивировка, литературност,  -понятийни двойки и опозиции като фабула-сюжет, поетически език-практически език. Изковават оригинални критически метафори или съживяват остарели думи. Това е неизбежно при изказването на революционни възгледи за лит.  И за отношението между нея и живота. Формалистите назовават това отношение чрез неологизма- остранение. Значението му не е едно и също при различните автори- според Якобсон задачата на лит.  е да „остранности”, „очудни” или „дефамилиаризира” езика. Тя прави така, че всекидневният език да бъде изтръгнат от своята автоматизираност, да прозвучи по новому, изненадващо. Според Шловски литературата остранностява не само езика, но и жизнения „материал”, събитията, които се преобразяват в процеса на словестното им представяне.