Сюжет:
Елена е младо и красиво
момиче от аристократично семейство. През лятото на 1853г. живее в дача около
Кунцово при р. Москва заедно с родителите си, със своята компаньонка от немски
произход – Зоя и с далечния племенник на майка си и скулптор – Павел Яковлевич
Шубин. Андрей Петрович Берсенев – студент по история и философия и
отседнал наблизо другар на Шубин, среща в Московския университет
българина Инсаров – идеалист, решителен, родолюбив, изпълнен с воля и
тайнствено непознат мъж.
И тримата младежи са
влюбени в добрата и великодушна Елена, но любовта пламва между нея и Инсаров.
Първоначално българинът се стряска. Мислейки, че ще постави своя идеал –
освобождението на родината – на второ място заради руското момиче, той решава
да избяга далеч от Елена, в Москва. Но вечерта преди това да се случи, те се
срещат в едно параклисче, където разкриват чувствата си един към друг и решават
да бъдат заедно, независимо от обстоятелствата. Когато лятото е към края си,
аристократичното семейство се премества в Моска. Там тайно двамата влюбени се
срещат и правят план как да заминат за България. Тогава Инсаров се разболява
тежко и едвам се преборва с болестта, благодарение на верния си приятел
Берсенев. Когато се изправя на крака, се жени за Елена без никой да знае.
Родителите й разбират и въпреки майчината безкрайна тъга и бащиното
негодувание, те не попречват на решението на дъщеря си да замине по време на
войната в чуждата държава. Пътят до България е затруднен, поради бушуващите
бойни действия. По време на престоя си във Венеция, малко преди да се завърне
най-накрая в родината си, Инсаров умира, неизлекуван напълно от старата болест.
Елена заминава за България, където смята да го погребе, и изчезва безследно.
Кой е в
романа
|
Образ и
характер
|
Реч
|
Елена
-Млада и красива аристократка
|
състрадателна,
великодушна, хуманна, добронамерена, ентусиазирана, чиста, саможертвена,
търсеща смисъл, любов и свобода
Представителка
на демократично – прогресивната част сред младото поколение, чрез нея се
характеризират останлите герои в романа.
|
„Сякаш съм
в затвор и всеки момент стените ще се съборят върху ми. Но защо другите не
чувстват това?”
„Да бъдеш
добра – това е малко; да правиш добро…да, това е главното в живота. Но как да
се прави добро?”
„Да
освободи родината си! Страшно е дори човек да изговори тия думи, толкова са
велики… ”
|
Инсаров-
Български студент в Москва
|
Деен,
решителен, родолюбив, принципен, лаконичен, целеустремен, смел, идеалист
Той е така
необходимата на руското общество „съзнателно героична натура”.
|
„О, вие,
русите имате златни сърца!”
„Когато
някой от нас умре за родината, тогава може да се каже, че я е обичал.”
„Някои
важничат ис е докарват, а в душата си са също такива безделници като тоя
господин.”
|
Скулптор
|
бохем,
шеговит и хаплив, остроумен, малко надменен, самокритичен, малодушен,
самонадеян;
В
изкуството не вижда обществено значение и роля, а само забавление.
|
„Героят
мучи като бик, но затова, бутне ли с рога, стени събаря. И сам надали знае
защо бута, но бута.”
„Ще се
родят ли у нас хора?”
„Кой е
Инсаров? … Патриотът? ... Необикновен индианец, а? ...Тогава какво му е
забележителното?”
|
Берсенев-Студент
и философ
|
умен,
честен, плах, несигурен, отстъпчив, примирен, избягва спорове, благороден
Под влиянието
на идеалистическата философия той е съзерцателно настроен към живота и
отстъпва пред трудностите.
|
„Какво
странно чувство буди и нас природата?...тя, поне у мене, всякога буди някакво
безпокойство, някаква тревога, дори тъга. Какво значи това? Дали по – силно
съзнаваме пред нея цялото си несъвършенство, своята обърканост, или пък ни е
малко това удовлетворение…”
„Но дали
думата щастие е такава, че да може да ни свърже, да ни възпламени…Не е ли
егоистична…не е ли разеднияваща тази дума?”
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар