Лириката на Пушкин

   Лицейската лирика обхваща периода от 1813 до лятото на 1817 г. Запазени са 131 поетически творби като най-предпочитаните жанрове са елегията, посланието, епиграмата, романса. Най-ранното стигнало до нас произведение е любовното послание „Към Наталия“.

   Пушкин дебютира с лирическото послание „Към приятеля стихотворец“. То въвежда в лириката му темата за съдбата и признанието на Поета и Поезията.

   Пушкиновата лицейска лирика е създадена под влиянието на различни руски и западноевропейски образци и традиции. Юношеската му лирика утвърждава темата за духовната свободата на личността, култа към любовта, дружбата и удоволствията, към идеалите на античния свят и самата антична литература.

   Лирическия персонаж на младия Пушкин е носител на удивителна виталност, свободомислие, поетическо вдъхновение.

Почти всички ранни лирически творби са изградени като лирически монолог с описателни елементи като се запазва чистотата на жанровата форма, а пейзажът е предимно фон на конкретната сюжетна ситуация.

   Петербургският период започва от 1817 и продължава до 1820 г.. Това е времето на активното му включване в столичния светски живот, на любовните му увлечения, на пристрастието му към театъра, на участието му в редица дуели. Публикува общо 14 стихотворения.

Неговата гражданска и свободолюбива лирика от този период е проникната от духа на декабристките идеали.  Най-ярки образци са одата „Волност“, посланието „Към Чаадев“ и елегията „Село“.

   Одата „Волност“ е най-известната му поетическа творба. Лайтмотивът за свободата прокламира общото смислово ядро и патетична интонация на произведението, а семантичното пространство е организирано от антитезата „робство – свобода“. Според лирическия субект свободата е възможна и оправдана само в рамките на закона.

   Социално – философската елегия „Село“ е двуделна в стилово и жанрово отношение. Първите 34 стиха са изцяло елегични и експонират идилията на пасторалния селски пейзаж в сантименталистки дух. Втората част, 27 стиха, рязко обръща съзнанието на говорителя и противопоставя всички външно забелязано дотук на онова, което прозира зад привидното спокойствие.

Посланието „Към Чаадев“ е построено като една строфа от 21 стиха. Жанрът на посланието предпоставя задушевна лирическа изповедност. Лирическата задушевност се трансформира в страстна призивност и патетичност, а идеята за свободата се утвърждава като най-висша ценност на битието. Личното приятелско послание се превръща в експресивна лирическа творба с емоционално въздействие.

  „Руслан и Людмила“ е първото му завършено лиро-епическо произведение.  Състои се от посвещение, шест песни и епилог и е написана в четиристъпен ямб. Това е иронична двупланова поема, построена върху вълшебноприказен сюжет, който утвърждава победата на любовта и истината над коварството, злобата и насилието. Художествения свят на поемата е ярък, пъстър, динамичен, вълшебен. Щастливата развръзка се възприема като апология на истинската любов и съпружеската вярност, на доброто и истината. Авторовата ирония засяга всички елементи на поетическата конструкция .