Поетически синтаксис

Ноам Чомски: между синтактичната организация и възможностите да се пораждат значения съществуват много интересни отношения, което приковава вниманието върху поетическия синтаксис. Това е едно особено средищно ниво. Под „синтаксис” обикновено се разбира отношението знак – знак, но тук има едно средищно ниво между форма и значение, тъй като става въпрос за значещи единици, които влизат във формални отношения. Някак се балансират формалното и съдържателното. Нас ще ни интересуват повече формалните отношения.

Какво може да се случва между два знака? Може да има някакво натрупване, може да има преместване, може нещо да изпадне, може позиционно да е маркирано и да се явява като композиционна форма.

§. Основни синтактични похвати

По този въпрос може да се ползва всякаква литература, тъй като няма разминавания. Основните синтактични похвати могат да се намерят и у Попиванов и Марков, „Литературна теория”.

(1) анафора: съседни стихове започват с еднакви думи или словосъчетания

– – ...............

– – ...............

(2) анепифора: дума или словосъчетание в началото на първи стих се повтаря в края на втория

– – ...............

............... – –

(3) антитеза: ...

(4) апосиопеза: ...

(5) градация: ...

(6) елипса: ...

(7) епанадиплос: нещо (дума, словосъчетание, може и в друга граматическа форма) от първата строфа се повтаря в началото на втора строфа

И този шум

и трясък на машини

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите

разбрано да преминат

пространството, което те дели.

И аз крещях години –

цяла вечност...

Долавях, че и другите крещят –

Н. Вапцаров, „Завод”

„Аз” е непълнозначна дума, тъй като е местоимение; първата пълнозначна дума е „крещях”.

(8) епанадоза: ...

(9) епанастрофа: краят на една строфа се повтаря в началото на следващата

............... – –

– – ...............

(10)епанафора: краят на първи стих се повтаря в началото на втори

............... – –

– – ...............

(11)епифора: съседни или близки стихове завършват с еднакви думи или словосъчетания в края

............... – –

............... – –

(12)етимологическа фигура: ...

(13)инверсия: най-често срещаният похват – смяна на граматичната последователност в синтактичните отношения

Когато има инверсия, това е знак за художественост; хората имат рефлекс за нея. Обикновено се разменят местата на определение и допълнение или на подлог и сказуемо. Пример: Яворов, „Две хубави очи” – там има огледална композиция: всяка дума, която се среща в първата композиционна част, се среща и във втората, с изключение на едно „не” в композиционния център. Щом има огледало, има и някой, който се оглежда в това огледало; едното е по-действително, другото е по-илюзорно; едното е присъствие, другото е образ на присъствие, макар и във фикционалния свят. Двете половини на композицията са абсолютно равновесни, като се изключи пунктуацията.

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

П. Яворов, „Две хубави очи”

Това е единствената формална разлика между двете части: едната е с нормален словоред, другата е пълна с инверсии. Рамката на втората композиционна част е с една идея по-художествена, което означава по-фикционална, по-невъзможна, оттук и този особен носталгичен привкус, който се улавя. По този начин втората част натежава (макар и малко), не е равна по значение на първата. В подобно деликатно равновесие една инверсия може да преобърне възможните отношения.

(14)лайтмотив: ...

(15)мезоанафора:

....... – – ........

............... – –

(16)мезоепифора:

....... – – ........

– – ...............

(17)мезòфора: повторение в средата на два съседни стиха

....... – – ........

....... – – ........

(18)парадокс: ...

(19)плеоназъм: ...

(20)повторение: обикновено повторение

(21)поетическа парафраза/перифраза:

(22)реприза: ...

(23)силепс: преднамерена несъгласуваност

В „Открито писмо до г-н Велко Велчев” Ал. Константинов започва по следния начин: „Аз и пари са две субстанции, осъдени на вечна раздяла.” – „са” вм. „сме”; в това „са” стои великолепно разиграно дистанциране.

(24)симплòк: сложно композиционно маркиране, преплетено повторение

– – ............... – –

– – ............... – –

Котенце мило, ти само играеш.

Нищо от нашите грижи не знаеш.

Няма за теб часове неспокойни,

няма за теб размишления двойни,

глупости няма и подлости няма,

няма тъга и самотност голяма.

Валери Петров, „Игра”

(25)синтактичен паралелизъм: ...

БИБЛИОГРАФИЯ:

· Артюр Рембо, „Гласните”

· Ал. Константинов, „Открито писмо до г-н Велко Велчев”

· Ат. Далчев, „Задните дворове”, „Неочакван дъжд”

· Валери Петров, „Игра”

· Елин Пелин, „Закъснялата нива”

· Н. Вапцаров, „Завод”

· П. Яворов, „Ела”, „Две хубави очи”

· Иржи Леви, ст. „Значение на формата и форма на значението” (рус.)

· Пол Валери, „Палма”

· Иван Попиванов и Георги Марков, „Литературна теория”, 80-те /за въпросите от Стилистика и Стихознание/

· Радосвет Коларов, „Звук и смисъл” (вж. до стр. 23/33, също стр. 189)

· Радосвет Коларов, „Отношението звук и смисъл”

· Роман Якобсон, „Слово за Игоровия полк”

· Христо Ботев, „Хаджи Димитър”