Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 15 септември 2015 г.

Петър Берон. Реформиране на образованието и подем в книжовния живот.

Просвещенските идеи, получили начален тласък от Софроний, намират истинската си защита и пъно разгръщане в делото на група книжовници през 20-40-те години – Берон, Пиколо, Бозвели и др. Всеки от тях в достатъчна степен защитава самобитните черти на участието си в духовния и книжовен процес.  От значение е въпросът, доколко контактът с гръцката култура напуска общообразователните си характеристики и прераства в естетически факт на формиращата се новобългарска литература.
   Интересен представлява моделиращата роля на този чужд опит за типологията на творческата личност. Разбираме го от изключително широкия диапазон, в който се разполагат противоречивите съдби на книжовници, поели различен път, стигнали до нееднакви резултати в лит дейност. Като показатели се налагат д-р Н.Пиколо, д-р П.Берон и В.Априлов. Първият от тях илюстрира пълна творческа дистанцираност от търсенията на българската литература и това го обрича и до днес да не му се отрежда подобаващо място в нейния развой. Вторият и третият – тръгнали с първите си изяви от противоположни точки, се срещат, за да разменят местата си и В.Априлов да се окаже в центъра, а Берон – в периферията спрямо органичните форми на националния културен живот.
   Д-р Петър Берон (1800 – 1871г). Делото на Петър Берон, чието начало е  „Рибния буквар” от 1824г, а фина – седемтомната „Всенаука” – 1861-1867г, го налага като изключителна фигура на българската култура и наука. Възприема се като първия значителен светски човек в новобългарската литература, за модерен човек, с научни познания и енциклопедични интереси.
  Формирайки се в атмосферата на гръцката образованост, въз основа на усвоеното от нея, Берон създава и отпечатва „Рибния буквар” – първото по време помагало за новобългарското училище. Факт е връзката му с „Екогара” на Дърварис и други подобни издания. Но те са само отправна точка за оптималния вариант на „буквар”, създаден на пръв поглед някак случайно, за залегналите в основата му принципи. Истината е, че дебютът на Берон оправдано и обективно се натоварва с огромни роли. В това ни убеждава същинската му част, съпътстваща я паратекстови елементи. Покрай прагматичната си роля „Обръщение към сънародниците” и „Предисловие” се оказват просвещенската платформа на автора и на цялото негово поколение – набор от виждания и предписания, които се превръщат в актуална програма на просветното дело в България.
  „Рибният буквар” изразява насъщни потребности и закономерности на цялостния книжовен процес. Значението му е обусловено от неговата времепоява, от енциклопедичния му характер, от насочеността на съдържанието му. Съпоставката с подобни явления на гръцката, сръбската и румънската литература свидетелства, че книгата на Берон въплъщава някои общобалканистични аспекти на просвещенския тип издания, а близостта до сб „Разкази и разсъждения” на С. Врачански заговаря и за видимо продължена домашна традиция.
   Ролите на школско четиво в развоя на новобългарското училище не изчерпват значението на буквара. То има и едно друго измерение, което отключва естетико-стимулиращия  заряд и функции на просвещенския тип книжнина от 20-40-те години спрямо съзнанието на българина. Без самата тя да претендира да е художество, подготвя почвата за поява и възприемане на бъдещата художествена литература. Книгата на Берон го постига чрез дяловете си Басни, Добри съвети, Умни ответи, Различни истории. Всеки от тях модифицира дидактичния елемент, ориентира го и косвено или по-категорично го обвързва с формите на художествено-повествоватения тип изображение. Фрагментите в тия дялове са и случка, разказ, емоционално-пластични ескизи – текст с по-обогатени внушения от еднозначността на поуката-формула. Те съдържат оценъчното, сетивното, диалога, представата за реални човешки взаимоотношения и конфликти. Покрай светската си тематика, с някои свои жанрови-композиционни, а и стилови белези, те разкриват определено равнище на художественост.
   „Рибният буквар” се оказва единично, изолирано явление в творческата реализация на П.Берон. Дебют за книжовника, изданието не е отправна точка на по-нататъшните му занимания. Те го откъсват от състоянието на национални духовен живот и го отпращат изцяло в чужда среда, където делото му генерира търсения в областта на редица науки като философията, филологията, химията, физиката, астрономията. Фигурата му на учен, интересуващ се едновременно от точните и хуманитарните науки, няма прецедент в духовната практика на българския възрожденец. Оставя многотомни съчинения, посветени на природознанието и антропологията, които не публикува на български, а на някои от западноевропейските езици.


Няма коментари:

Публикуване на коментар