Неофит Бозвели. Личност, обществена дейност. Диалози.

Живот и заточение на Неофит Бозвели. - В редицата на възродителите от втората четвърт на XIXв. особено изпъква Неофит Бозвели, роден към 1785 (точно годината не се знае) - един неспокоен дух, бунтовник преди революционерите ни. Пенчо Славейков го нарече "Ахасфер на нашето възраждане - дрипав и намръщен калугер, който на гърците е гледал с такова омерзение, с каквото на гадовете, що са го яли по затворите, дето, вместо да се смири, волята му е ставала по и по-опърничава." Родом е от Котел, учил при Софроний (тогава още поп Стойко Владиславов), покалугерил се в Хилендарския манастир, след което продължавал учението си в гръцки училища по островите. Останал после две години (към 1810) дякон в манастира и бил ръкоположен за свещеник, а като такъв пратен за таксидиот в Свищов (към 1814). В разрушения по това време град от войната в 1810 Неофит Бозвели проявил ревностна обществена дейност и имал признавани заслуги за възстановяването на Свищов, както и за духовното му повдигане. Тук той останал около 25 години като учител и проповедник; получил архимандритски сан и разширил проповеднишката си работа постепенно и за други места, особено в Калофер. Неговите поучителни слова, както сам споменава в едно свое неиздадено съчинение, били толкова много, че могли да натоварят цяла кола. Главното в тия слова е била проповедта за народна просвета, на която Бозвели служи и като книжовник. В Свищов той се сближил с учителя Емануил Васкидович, грък по произход, заедно с когото издал през 1835 шест учебника под общото име "Славеноболгарское Детоводство". (Освен с това сътрудничество, свищовският даскал Васкидович е известен в нашата литература с още няколко книги за елементарна просвета.) Преди и след напечатването на Детоводството Неофит Бозвели обиколил повечето български земи и опознал лично положението на народа под гръцкото робство и чорбаджийките притеснения.

През 1839 той отива в Цариград, дето повежда сред тамошните българи борбата за черковна свобода. Главно чрез многобройния български еснаф и търговците от Балкапан (средище на интелигентните българи в столицата), които успял да сплоти, Бозвели започва упорита дейност за предявяване към Патриаршията и Високата Порта български искания за черковни права. С поддръжката на цариградските българи той опитал да заеме през 1840 търновската епархия поради общото негодуване срещу тогавашния гръцки владика Панарет. Опитът не сполучил; Бозвели бил измамен и вместо него бил пратен в Търново негов едноименник грък (Неофит Византийски), а той станал протосингел в митрополията. Възникнала след това борба между тях, в която протосингелът бранил епархията от грабежите на новия владика, а последният клеветил родолюбеца в разни престъпления и бунтовничество, докато успял да го прати на заточение в Света Гора, влачен дотам едва ли не като разбойник (1841). Третиран зле и доограбен в светогорските манастири (дълго време прекарва той между гърците в м[анасти]р Дионисий), Неофит Бозвели в множество писма до влиятелни българи и големци търсил помощ и поддържал борбата срещу гръцкото духовенство. През 1844 той избягва в Цариград, успява да осигури свободата си там и отново почва сред българите своята гръкофобска дейност, за която намерил по-нататък (1845) и бележития си съратник Иларион Стоянович (Макариополски). Възникнала и организирана постепенно, черковната борба прави с тия двама водачи първите стъпки пред Патриаршията и Портата за общо разрешение на въпроса за българско духовенство и богослужение. Една от тия стъпки е искането да се построи в Цариград българска черква - което изглежда е било отдавнашна мечта на Неофит Бозвели. Под натиска на българските искания Патриаршията се съгласила най-сетне да ръкоположи за епископ Неофит Бозвели, когото прибрала в помещението си, за да го откъсне от сънародниците му и го обезвреди постепенно. Той приел, но скоро се видял принуден да напусне Патриаршията, за да продължава борбата с нея наново отвън. А тогава тя взела решителни мерки срещу двамата водачи, които успяла да прати на заточение в Св. Гора (1845). При това второ заточение Неофит Бозвели, вече в напреднала възраст, постепенно изгубил сили и на 4 юни 1848 издъхнал в Хилендарския манастир - все пак с голямата утеха, че и оттук е подържал разширената борба за духовно освобождение и е виждал началото на един всенароден подвиг.

Книжовна дейност. - Като книжовник Неофит Бозвели е познат с петте печатани книги на "Словеноболгарское Детоводство" (1835) и с два диалога, издадени късно след смъртта му: 1. Просвещенньй Еуропейц, Полумершая Мати Болгарiя и син Болгарiи", писан към 1811; 2. Диалог известен под името "Мати Болгарiя", писан към 1844-1848, печатан най-напред в Периодическо списание, г. І, кн. 9-12. За петте книжки от Славянобългарското Детоводство доскоро се даваха неточни указания поради това, че не всички части бяха налице и не всички носят това общо име. Напоследък се намери първата част, букварът, и сега е възстановено в целостта си изданието, което има наглед толкова странно заглавие: детоводство - точен превод на гр. Παιδογωγία. То е една стъкмена от гръцки училищна енциклопедия в шест части "за шест оученичнiи чиньi": 1. Славеноболгарское Детоводство за малки те деца. Напечатано с одобренiем Его Светлости Княза Сербскаго Милоша Θеодоровича Обреновича: Благословенiем же преосвещеннейшаго Сербiи Митрополита Господина Петра. Собранно от различни списатели, и сочиненно на шест части, за шест оученичнiи чиньi: первом преведено от еллиногреческаго диалекта, на Славенноболгарскаго, и издано: от Неофита архiмандрiта Хiлендарца родомже Котленца: и Еммануила Васкiдовича, Еллиногреческаго Свищовскаго оучилища оучителя. Част первая. Содержащая познанiя буквы. Срицани слогов: Обучени дрбронравных: Вештественный именителник: вседневната детинска молба. В Крагуевце, Оу Княжеско-Сербской Типографiи, 1835;¹ 2. „Славеноболгарское Детоводство... (както по-горе) Част вторая. Содержащая, известiя за пят тях чувствы. Надлежателства на обхожденiето с разны лица, и обязателства. Есоповы басни. Нравоучителнiи повясты. Четирите нуждни науки всякому. Път тях ползи на человечеството: и должностите на всякая фамилiа. В Крагуевац...1835; 3. Славеноболгарское Детоводство... (както по-горе). Част третая. Содержащая и обучающая известия Славеноболгарской грамматiки. Кратко художнословiе и кратко баснословiе на древнiи те Еллины. Крагуевац. 1835 (в някои заглавни листове на тая част текстът е променен като е изоставено и името на Васкидович); 4. Аритметическое руководство за наставлениiе на болгарски-те юноши... Первом же издано от Неофiта архимандрита Хiлендарца... Част четвертая. Крагуевац. 1835; 5. Краткое политiческое землеописанiе за обученiе на Болгарското Младенчество и т. н. Част пятая. Крагуевац 1835; 6. Славеноболгарскiй предручннй Послателник за наставлеiе на Болгарскит юноши... Собран от различни списатели Еллиногреческаго дïалекта первом преведен и сочинен на Славеноболгарскаго, и издан: от Неофута архiмандрiта Хiлендарца, родомже Котлянца. Част шестая. Содержащая, наставителнаго оустава, и порядочно подобателного примера, послателнаго поучениïя, как всякïй според причините, лицата и обязателства прилично да писува (Писмовник). Крагуевац, 1835. Разнообразието в заглавията на шестте части показва, че през време на печатането са правени промени. То е вървяло твърде трудно и прилича на цял подвиг; за него Н. Бозвели сам ходил в Сърбия и прекарал там големи мъчнотии. От промените в заглавията, па и по липса на други сведения, трудно е да се определи какво собствено е било участието на Емануил Васкидович в Детоводството, но може да се предположи, че той е помагал в превода сигурно поне в първите три части, а Неофит Бозвели е дал общата езикова редакция на частите. (Не са изучени още и гръцките им извори).

Диалогът "Мати Болгария". Изобличение срещу гръцкото духовенство. - Вторият диалог, който има сравнително по-добро развитие, ограничава разговора само между майката и сина; образите остават същите, съдържанието само има по-широки рамки. С голяма скръб и съкрушение Мати Болгария вижда синовете си пръснати вън от родната земя и пита какво ги е накарало да бягат от нея. "За уплакване достойни, мои премили, горки рожби, като ходите по светът, не виждате ли на другите народни майки рожбите, как са от словесния науки просвещени и сос всякакви изкуства украшени? Коя ли друга народна майка, като вашата, си гледа по светът милите, горки рожби разпръснати, а които са си останали при нея совсем неображени и нечувственни, непознавающи от кой за какво се сосипват, услепяват, занемяват и заглушават, че толико години за народната си полза отнюд не се благоразсудно смишляват!" На тоя възглас се явява един син на Мати Болгария, който отговаря на въпросите й. Българите се пръснали по чужбина от кърджалийските насилия, а сега не смеят да се приберат от гръцкото духовенство, което е замаяло турската власт с подкупи и коварство, та преследва и граби нещастното българско население. Гръцките духовници са "очарователни убайници, претворящи черното в бяло, кривдата в правда, лъжата в истина и срамното в равно", та макар да е унищожено кърджалийството, положението на българите поради фанариотите не е по-добро. Напротив; синът не намира думи да го опише: "Милая ми майко, трябва да имам небото за хартия, морето за чернило и Матусаловите години, и да празова из стихотворците боговдохновеннаго царя, пророка Давида, чуднаго Гомира [Омир], дивнаго Виргилия, чудеснаго Овидия и плачевноридателя, йерусалимскаго пророка Иеремия, за да ми спомогнат оживително да ти изложа туй смъртоносное тегло и обстоятелно, милая ми мати, да ти го предложа, че сичко сос пророка Йеремия и ти да викнете с него заедно, прилично и жалостно да наредите и уплачете горките твои рожби! Те уста имат, език нямат, очи имат, но не виждат, уши имат, но не слушат, теглят повече от скотовете и защо не знаят. Горко воздишат, и пъшкат, но за коя причина не смеят да попитат."

Еничарското зло е било явно, видимо; могло е да се избегне или претърпи; а злото от гърците иде тайно, коварно, смъртоносно. Нататък се описва духовното иго в най-черните му прояви, което се крепи на доверието на турците към гръцката духовна власт, на българското търпеливо невежество и на гръкоманството. Докато в първия диалог предимно се изобличава чорбаджийството и робията в търновската епархия, тук се рисува общата картина на поквареното гръцко духовенство в цялата страна, като се почне от най-високия му представител патриарха. Изобличена е цялата теория и практика на това духовенство, външните и вътрешните му страни, разврат, подкупничество, теглото от него както в материално, така и в нравствено отношение с подробности и възмутителни примери. Изводът от всичко изложено в диалога е, разбира се, само един: това духовенство трябва да се премахне, а пътищата към тая цел се почват от Мати Болгария. Първо - да се оплачат българите, като верни поданици на правителството, да търсят от него правата си, да се молят на султана, който е чадолюбив и справедлив, да имат свои представители пред Високата порта и свои владици. Второ - по-важно - сами българите да се просвещават. Ненапразно са казали мъдреците: "учение свет, а не учение тъма". Майката прибавя: "И колико има разлика мъртвият от живият, толико и ученият от неученият, небото от землята и ад от рай." "Смишлявайте, прочее, благоразумно и на просвещенните народи подражавайте, за общенародното си жителство, за ползата общенародно и братолюбно всячески, всякогаж усердно залягайте. Пред правителството теглото си чистосердечно убаждайте, божествените и султанските закони бдително пазете"... Наред с това: "Училища, училища и учители, милии ми рожби! Тамо щат да ви се отворят зажумените ви очи, за да познаете на що зависи и состои человеческото благополучие и вечное блаженство." Няма друг начин за спасение освен тоя. "Време, прочее, не губете, но както ви говорих направете и за просвещение книги всякакви, всячески вадете. Като поръчва накрай на сина си да напечати тоя разговор, майката в дълъг монолог пак призовава синовете си да се свестят, пробудят и избавят от гръцката безбожна власт. Тоя настойчив и трогателен позив завършва с думите: "Послушайте ме, мили ми рожби, посъбудете се, към учение тичешком идете, просветете се и чрез просвещения разума отървете се от тая ядоутровна, тлетворна, прилепчива чумохолерна, смертоносна и всепогубна болест, която ви е живи в тартаромрачното невежество заробила, очите, устата и ушите ви совсем затворила, умът ви помрачила, че ни Бога, ни закон, ни вяра, ни род, ни отечество, нито человечество познавате, а като нечуственни се измамяте: вместо просвещение, помрачение разума, вместо благодат и благословение, гняв и клетва Божия, вместо благочестие, залудное душегубителное с пари купуемое суеверие! - Не стойте, прочее, не стойте, мили ми рожби! Не стойте като мъртвонечувственни в туй си грекоманское ядоутровное, вчесосипное, поразителное и ослепителное невежество, но се постреснете, посабудете, мало в себе си подойдете и к просвещению разума и славесности се поубърнете и се попросветете, и сами себе си познайте, чисто погледнете чрез просвещения разума и познаеше сами себе си. Бога видимите и невидимите направи, законът, вярата, род, отечество и должността си, начнете да живейте като словесни человеци, за да получите от всите народи чест и похвала, полза и угодност, да бъдите и на отечеството и на владетелното державство и на милата ваша горка прожалена майка Болгария утеха, отрада и веселие, за да воздава и та всеблагому промислу благодарение, моляще да ви просвещава, вразумява, научава, наставлява и управлява в полезните сугубни спасителни добрини да следувате и в настоящий и вечний пут жизни, във вечное блаженство радости, мира, спокойство и слава. Амин."

Неофит - родоначалник на черковната борба. - Диалозите на Неофит Бозвели откриват нов важен момент в развитието на нашето Възраждане не само за това, че пръв път се заговорва в тях за чорбаджийското зло, а повече затова, че представят нов опит да се обгърне общата съдба на българите. И ако тия диалози не са получили по-широка гласност като са останали непубликувани тогава, Неофит Бозвели в разговори и писма е успял значително да повлияе в тая посока, за да бъде с право смятан родоначалник на черковната борба и общо на следващия период от Възраждането, когато се явяват нови обществени задачи и национални стремежи. Борец, когото враговете държат във вериги, народен трибун, затворен в манастирска килия, Неофит Бозвели се издига над своето време, вълнуван от по-големи идеали. Буйният му патриотизъм, който не се сдържа в рамките на чисто учителската дейност, за пръв път противопоставя на гърците една ненавист, равна на която мъчно може да се посочи и която става неотменен елемент в страстта на понататъшната борба. А тя е всъщност първата истинска борба в новата ни история. Предишните възродители работят против инертната съпротива на българската маса; будят, просвещават, борят се със свои. Неофит Бозвели пръв се почувствува силен да се бори с чужди - с опасните врагове на българщината - тогавашните гръцки духовници. Тая борба отне живота му, но той завеща своята духовна сила на следващото поколение, което взе неговия пример и победи. Така заедно с това елинизмът получи своя най-тежък удар - от един свой възпитаник, който по гръцки образец ковеше сложни и тежки думи за безмилостно, убийствено изобличение на гърцизма. На границата между две фази от Възраждането Неофит Бозвели хвърля своята голяма неспокойна сянка в новите пътища към средата на миналия век и наистина е първият наш бунтовник, още преди да прозвучи гласът на революцията.