Стихознание - Видове строфи

Мирослав Янакиев казва: "Една строфа не е строфа.”, трябва да бъдат най-малко 2, в най-добрия случай 3. Ритмичната организация във формалното отношение между стиховете трябва да се реализира отново, т.е. да работи с идеята за ритмизация и правилна повторителност. Строфите са от 2 до 16 стиха. Има справочници, в които се дават други данни (8, 10 стиха), но те са неверни. Янакиев казва, че 2 стиха не могат да правят строфа. Ние обаче виждаме, че могат. Над 16 стиха вече се губи паметта за ритъма. Помни се до 16. По-големите строфи имат допълнителна вътрешна организация, за да може да се затвърди усещането за ритъм. Как решаваме проблема за това дали една строфа е строфа? Има произведения, в които има само една строфа. Ако това е твърда строфа, се брои за строфа, защото влиза в отношение със спомена за всичките предходни употреби, цитира в себе си позната строфичност. Тоест, една строфа се брои за строфа само ако тя е твърда строфа; ако има ритмизиращ модел, който ни е познат от преди това. 

§. Видове твърди строфи 

Твърди строфи са тези образци, които в литературно-историческия процес са се утвърдили като ритмизиращи елементи и се разпознават; употребата ги е направила твърди строфи. Има 5-6 вида твърди строфи, те са най-устойчивите: 

(1) двустишие със съседно римуване: в елегическия дистихон напр. няма римуване, но там за пръв път става редуване на хекзаметър с пентаметър 

(2) тристишие: терцина – с верижно римуване по принципа aba, bcb, cdc; терцета – всеки друг тип тристишие, което правилно се римува (aab, abc, adc, abb); терцината е малко по-трудна, в сонета най-често не могат да стигнат до нея и правят два катрена и две терцети 

(3) четиристишие (катрèн): катрен не е всяко четиристишие, трябва да има някаква формална организация на стиховете; има три типа катрен: 

1. катрен със съседно римуване: aabb 2. катрен с кръстосано римуване: abab 3. катрен с обхватно римуване: abba 

Катренът е много популярна форма. 

(4) петостишие: много рядко се пише 

(5) шестостишие (секстина): обикновено е с кръстосано римуване 

(6) седемстишие: рядко се прави, в такова пише Лермонтов 

(7) осемстишие (октава): има по-особено римуване – първите 6 стиха са с кръстосано римуване, след тях има две съседни рими (abababcc) 

(8) деветостишие (нòна): в него има различни типове римуване, които се разпознават, сред които доста известна е т.нар. Спенсърова строфа (ababbabaa); Child Harold е написано в Спенсърова строфа 

По-големите строфи, за да запомнят ритъма си, имат някаква допълнителна вътрешна организация. При abab-baba-a има две четиристишия, които са кръстосани, до тях внезапно идва едно съседно римуване. Вече е зададен един механизъм на очакване, при който имаме кръстосано римуване. Затова когато най-неочаквано идва едно съседно, т.е. променя се нагласата, при него има акцентираност, прекъснатост на вълната, в резултат на което деветият стих, където има подобно разклащане на схемата, е пренатоварен. Съзнателно или не, деветият стих излъчва най-силно значението на останалите строфи. 

(9) 14-стишие (Онегинска строфа): то не е сонет, въпреки че прилича на това, а една строфа от 14 стиха, която има допълнителна организация: 3 катрена, които представят трите типа римуване – кръстосано, съседно, обхватно, и накрая две със съседна рима (abab-ccdd-effe-gg)
Целият "Евгени Онегин" е направен от такава строфа (ababccddeffegg). При източните народи има и други типове строфи. Газелата напр. е много интересна: обикновено от 12 стиха, с едно особено римуване (aa-ab-ac-ad…) – съседна рима, след това същата рима с нещо друго, пак тя с нещо друго, като между другите вече няма никаква връзка. При хайкуне през римата, а през броя срички се правят различните строфи. Обикновени тристишия, като първи стих е от 5, втори от 7, трети – пак от 5 стиха. На български обаче е много трудно да се направи в пет стиха, поради което когато се превежда на бълг. език хайку или на български се пише хайку, пак трябва първи и трети стих да са с еднакъв брой срички, а вторият да е малко по-голям. Едно известно японско хайку, преведено на български, звучи по следния начин: Ако Луната имах, какво ветрило чудно би била за моята любима.