Развитие на древногръцката протодрама
Понятието „протодрама“
е работна хипотеза на проф. С. Хаджикосев. Под „протодрама“ се разбира елинската
драма от 6 в.пр.н.е., атическия (класически) период. „Атически“ произлиза от
наименованието на областта Атика, където е разположен градът-държава Атина.
Елинската словесност през 5 в. пр.н.е. се развива основно в Атина.
Протодрамата
не е достигнала до нас. Образци от ранната драма от 6 в. пр.н.е. до нас не са
достигнали, освен имена на автори, заглавия (не много на брой), малки
откъслечни цитати. Следователно, когато се говори за „протодрама“, това е една
теоретическа абстракция, виртуално понятие.
Трагедията се
заражда на основата на дитирамбите около средата на 6 в. пр.н.е. Не знаем как
точно е станало това. Можем да предположим, че драмата се е родила, когато е
възникнал диалогът. Дитирамбическите песни вече са представлявали едни
своеобразни малки драматически сценки, в които вероятно са били описвани някои
от подвизите на Дионис.
Протодрамата
се е появила когато е възникнал диалогът. Вероятно в края на първата половина
на 6 в. пр.н.е. диалогът вече се е оформил като основа на един нов тип творба,
която не след дълго древните елини започнали да назовават по името на
жертвеното животно на бог Дионис „трагедия“. На този етап, когато дитирамбът
прераства в трагедия, чисто теоретически бихме могли да си представим, че в
протодрамата е могло да има три различни типа диалог.
В класическата
елинска драма вече има само един протагонист, но при протодрамата можем да
говорим за двама протагонисти – хипокритес и хор. В древните хорове е имало
корифей – предводител на хора. Хипокритес е наименованието на единственият
актьор в протодрамата. Хипокритес приблизително означава „даващият отговори“;
вторично значение на старогръцката дума е също така „лицемер, измамник“.
В протодрамата
са били разработвани вече митологически сюжети. Имало ядка на конфликт. Трите
нива/равнища на диалога в протодрамата са:
1.
Директен диалог между хипокритес и хор
Самият факт, че хипокритесът е
даващият отговори, недвусмислено сочи, че активната фигура е колективният
персонаж на хора, който задава въпросите.
2.
Диалог между корифей и хипокритес
Доста близо до протодрамата ни
извежда една от ранните драми на Есхил, достигнала до нас (трагедията „Молителките“).
Още древните елини са величаели Есхил като баща на трагедията. В тази негова
трагедия има колективен образ, представен от хора на молителките. Съответно
корифей – баща на данаитите, които са пребивавали в Средиземно море и търсят
помощ в древна Арголида.
3.
Диалог между хор и корифей
Откриваме тази конфигурация и в споменатата драма на Есхил – „Молителките“,
която се доближава най-много до представата за протодрама. Корифеят (цар Данай)
се съветва с хора (неговите дъщери). Според легендата данаитите са 50 на брой.
Те бягат през морето, за да се спасят от насилствен брак със своите 50-има
братовчеди – синовете на чичо им Едипт. Цар Данай се съветва с дъщерите си как
да постъпи. „Молителките“ е много близо до представата ни за протодрама поради
това, че тя е практически единствената дошла до нас трагедия, в която се
натъкваме на тази архаична форма на драматургически персонаж – колективен персонаж
като действащо лице, а не коментатор на събитията.
Пратин и
Хойрил са двамата драматурзи от първо поколение, чиито имена са се съхранили,
както и заглавията на техните творби, заедно със съвсем оскъдни цитати. Двамата
са най-малко едно поколение по-възрастни от Есхил. Родени са по всяка
вероятност около средата на 6 в. пр.н.е., може би малко по-рано. Творческата им
дейност се отнася към последната четвърт на 6 в. пр.н.е. и началото на 5 в.
пр.н.е. Пратин, който не е атинянин, а от един пелопонески полис, си е
съперничил в Дионисиевия театър с младия Есхил. Най-важното нещо, което трябва
да се запомни за Пратин е това, че вероятно в края на 6 в. пр.н.е. той е въвел
сатирикона като задължителен елемент от представянето на драматическия поет в състезанията
в чест на Дионис.
Разграничение между
древните дитирамби при възникването на Селските Дионисии и атическата комедия :
сатириконът, въведен в края на 6 в. пр.н.е. от Пратин и атическата комедия,
чието начало се отнася към 486 г. Пр.н.е. Някои са склонни да твърдят, че древногръцката
комедия като театрално-сценичен жанр е с половин столетие по-млада от
трагедията. Пизистрат учредява Великите Дионисии през 538 г., а 48 години
по-късно на втория голям празник Нереите, който се празнувал към края на януари
и на който са били изпълнявани само комедии, се поставя началото на комедията.
В древните
оргиестични игри дитирамбите са интерпретирали сюжети, свързани с бог Дионис.
През 6 в. пр.н.е. сатириконите вече се превръщат в игриви, авантюрни, комически
сюжети, които обаче излизат извън тясната проблематика за бог Дионис. Освен 33
трагедии от Есхил, Софокъл и Еврипид, до нас са достигнали – един сатирикон на
Еврипид (изцяло) и горе-долу половин на Софокъл. Еврипидовият сатирикон се
напича „Циклопът“, а на Софокъл са съхранени около 400 стиха.
Сатириконът е
комична драма от митологически сюжет. Атическата комедия е преимуществено на
съвременен сюжет, с наличие на определени митологически препратки, герои.
Принципната разлика между трагедия и комедия през атическия период на
древногръцката драма е в това, че трагедията е традиционно на митологически
сюжети.
Една от
най-прочутите комедии на Аристофан- „Облаци“, интерпретира съвременен сюжет,
съвременни герои. На сцената е изведен най-прочутият атинянин на епохата –
Сократ. Вярно е, че Аристофан го е набедил – на процеса срещу Сократ в началото
на 4 в. пр.н.е., когато съдят 70-годишният Сократ за развращаване на младежта,
по време на процеса, който е много добре осветлен, има два сюжета – единият,
създаден от Платон, другият от Тукидид, в които се възпроизвеждат елементи от
съда на Сократ. В него става дума и за опозоряването на Сократ в комедията на
Аристофан, четвърт век преди това. Сократ, изведен на сцената от Аристофан,
няма нищо общо с историческия Сократ, освен едно – външният образ.
Развой на елинската драма при Есхил, Софокъл и Еврипид
Тримата велики
драматурзи са представители на различни творчески поколения, но се засичат на
сцената на Дионисиевия театър в Атина, който е бил построен някъде в началото
на 5 в. пр.н.е. – това е времето на разцвет на древногръцкия театър и драма.
Специалистите са пресметнали, че за около едно столетие на сцената на Дионисиевия
театър са били представени около 1500 драми. От тях са ни известни имената на
около 1/3. Имената на съхранените трагедии на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и
комедиите на Аристофан, са около 350. Едва след смъртта на Софокъл и Еврипид,
които по всяка вероятност са починали в една и съща година и след края на
трагичната за Атина и нейните съюзници Пелопонеска война, е било гласувано
решение на атинската управа за повторна възобновена постановка на вече
поставяни творби. До края на 5 в. пр.н.е. на дионисиевия театър в Атина са били
представяни само нови творби. Въдворяват мраморните бюстове и на тримата велики
трагици в Дионисиевия театър.
И тримата велики мъже са атиняни. Есхил и
Софокъл са произхождали от богати родове. Есхил е родом от темата Елевзина.
Елевзинските мистерии са един от възможните източници на древногръцкия театър.
Имало е специална сграда, заровена с по-голяма си част в земята, където всяка
пролет посветените в тайния култ са наблюдавали тайни посветителни
представления, дастъпни само за мистагони. Есхил е бил аристократ и мистагон.
Така си обясняваме и факта, че той е бил забележителен драматург. 458 г. Пр.н.е.
той участва във Великите Дионисии и печели първа награда за последен път, вече
над 70-годишен, с единствената дошла до нас негова трилогия „Орестия“. Смята
се, че Есхил е напуснал Атина и умира в Сицилия при местния тиранин Хиерон.
Софокъл
(496-406 г. Пр.н.е.) е от богат род от темата Колон. Баща му е бил богат
оръжейник. Тъй като е бил много богат, това е давало възможности на неговия син
да развие много добре своите възможности. Единствено Софокъл е умрял в Атина и
то в своята къща в Колон, където е роден.
Еврипид
(474-406 г.пр.н.е.) е също атинянин, но легендите, разпространявани по негов
адрес от Аристофан са неверни, макар че те са устояли цели столетия, даже
хилядолетия. В поне половината от комедиите на Аристофан има стихове, в които
Аристофан се подиграва с Еврипид. Аристофан е бил привърженик на традиционния
морал и вяра, бил е консервативен като Софокъл, докато Еврипид е бил много
близък с Протагор, Анаксагор, Проник, Сократ и вероятно поради тази причина той
не е допадал на атинската публика, а и на по-консервативно настроените
писатели.
Еврипид е
притежател на първата частна библиотека с Европа. Той е бил изключително
начетен човек. Бил е най-голямото дете в семейството, любимец на баща си.
Оракул, при когото бащата отишъл да си допита за бъдещето на децата си, му
съобщил, че Еврипид ще се прослави. Мечтата на бащата била синът му да се изяви
на Олимпийските игри. Еврипид е имал успехи, макар че не е известно да е ставал
олимпийски шампион, но се е състезавал много успешно в дисциплината юмручен
бой. Впоследствие Еврипид зарязва спорта, сдружава се с най-напредничавите хора
на онази епоха, представители на философията, на красноречието и в скоро време
се изявява и като забележителен драматург.
Поради тази
особеност на Великите Дионисии да се представят само нови творби, Есхил, Софокъл
и Еврипид са били изключително активни и доста плодотворни като драматурзи. Те
са живели сравнително дълъг живот, особено Софокъл. Почти всяка година те са
участвали в заключителния етап на драматургическия агон.
Смята се, че Есхил
е написал около 90 трагедии, чиито заглавия са известни. До нас са достигнали 7
от тях :
·
„Перси“
·
„Молителките“
·
„Седемте срещу Тива“
·
„Прикованият Прометей“
·
Трилогията „Орестия“ – „Агамемнон“, „Хоефорите“,
„Евменидите“
С името на Софокъл се свързват
123 заглавия, до нас са достигнали 7:
·
„Антигона“
·
„Аякс“
·
„Трахинянки“
·
„Филокет“
·
Трилогията „Тивански цикъл“ – „Един цар“, „Антигона“,
„Един в Колон“
На Еврипид се приписват 92 заглавия,
от които до нас са достигнали 18 трагедии:
·
„Алкеста“
·
„Медея“
·
„Хераклиди“
·
„Иполит“
·
„Андромаха“
·
„Хекуба“
·
„Молителки“
·
„Електра“
·
„Херакъл“
·
„Троянки“
·
„Ифигения в Таврида“
·
„Ион“
·
„Елена“
·
„Финикийки“
·
„Орест“
·
„Вакханки“
·
„Ифигения в Авлида“
·
„Рес“
Няма коментари:
Публикуване на коментар