„Илиада“ – заради гр. Илион (другото
име на Троя), може да се преведе като „песен за Троя“. Непосредствен повод за
войната е открадването на хубавата Елена. Тя е дадена Парис като награда за
услугата, която е направил на боговете. На сватбата на Пелей и морската богиня
Тетида (родители на Ахил) единствено Ерида (богиня на раздора) не е поканена.
За да си отмъсти тя подхвърля между Афродита, Атина и Хера ябълка, на която
пише „за най-красивата“. Възниква спор коя заслужава най-много ябълката. За
арбитър е избран Парис. Тази богиня, която ще бъде предпочетена, не само ще
осигури на Парис възможността да получи Елена, но ще доведе и до разделение в
лагера на боговете. Оформят се две страни – богове, привърженици на троянците,
които смятат, че Троя трябва да продължи да съществува и богове, подкрепящи
похода на ахейците и желаят Троя да бъде унищожена. Афродита е почетена като
най-хубава и подкрепя Троя, а Хера и Атина са пренебрегнати и застават на
страната на ахейците. Самият Парис е от тези герои, които са важни за
митологията. Обикновено раждането на такива герои е свързано с необичайни
събития. Има предсказание, че неговото раждане ще доведе до гибелта на Троя.
Съответно, когато се ражда се опитват да се освободят от него. Той обаче
оцелява и след това трябва да се върне и да докаже, че е царски син. Не е
случайно, че именно Парис трябва да избере коя е най-хубавата измежду богините.
Парис заминава за Спарта на гости на
Менелай (брат на Агамемнон и законен съпруг на Елена), който има
неблагоразумието да замине за Крит и да остави жена си с Парис. През това време
парис се възползва и отвежда Елена в Троя. Елена била жена, желана от мнозина.
В един момент кандидатите за ръката й разбират, че само един от тях ще я
получи, затова се съгласяват, че ще си помагат един на друг. Когато Менелай
изпада в беда, другите му се притичат на помощ. Това пак е една митологична
мотивация – имало е споразумение на базата, на което останалите му помагат.
Има и хипотеза, че причината за войната
е съвсем друга. Тя е свързана с това, че Зевс решил да намали броя на хората на
земята, защото станали прекалено много и шумни, създавали проблеми и пречели на
боговете, пируващи на Олимп. Какъв е начинът да се разреди населението? –
войната.
Друга интересна възможност подсказва
Богдан Богданов в книгата си „Омировия епос“. Той съсредоточава вниманието си
върху два персонажа, които са важни за „Илиада“ – Ахил и Елена.
Ахил не е случаен герой – той е потомък
на смъртен и богиня. Това му придава един особен статут, той е неуязвим и може
да бъде убит само в петата. Неговият образ е все пак доста очовечен, той не е
божество. Самата му съдба е да умре – избира кратък и славен живот пред дълъг и
безславен.
Тезата на Богданов е че вероятно преди
Ахил да се превърне в този герой, който ни представя Омир, зад неговия образ е
стояло някакво древно тесалийско божество, може би същество на огъня. Героят
идва от Тесалия, Гърция, племето на мирмидонците. Ако проследим характера на
Ахил – начина, по който реагира, има нещо свръхестествено в него, нещо, което
надхвърля обикновената човешка мярка и което не може да се обясни само с факта,
че е син на Тетида, тъй като има и други герои, потомци на богове, но такива
неща при тях не се наблюдават. Например, когато Ахил се разгневи, неговият гняв
не е просто човешки, той е ужасен. Но не толкова гневът му срещу Агамемнон в
първа песен, колкото гневът към враговете – троянците, когато вече има личен
мотив.
Един друг известен момент, подкрепящ
тезата на Богданов, е когато Ахил се оттегля от бойните действия и троянците
вече настъпват. До оттеглянето на Ахил троянците си стоят до крепостната стена,
но когато Ахил се оттегля, те не само посмяват да пренесат бойните действия
извън крепостта, но и в един момент притискат ахейците в собствения им лагер.
Хертор, предводителят на троянците, дори подпалва един от корабите им. Тогава
Ахил не се стърпява и излиза, изправя се в цял ръст и изревава. Троянците едва
ли не падат от страх, когато го виждат.
Друг подобен пренос може да се види в
образа на хубавата Елена. Много е интересно и неправдоподобно отношението към
нея – това е една чужденка, заради която се води война срещи техния град.
Колкото и да са гостоприемни троянците, доброжелателни и благородни, тя е
пряката виновница за техните неволи. И въпреки това в поемата липсва какъвто и
да било елемент на бунт, заговор, недоволство срещу Елена. Като че ли самата й
поява събужда възхищение, почит, едва ли не благоговение у тези, които я
наблюдават и вероятно не е само заради хубостта й. Затова Богданов твърди, че
вероятно и при Елена има нещо подобно като при Ахил. Вероятно тук става дума за
древно божество на плодородието, Богданов го нарича „божество на вегетацията“ –
това са тези богове, свързани с плодородието на земята, изобилието на
реколтата. Това божество се свързва с една много древна практика – кражбата на
култови изображения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар