Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Особености на ямбическата поезия

         Ямб – това е мелос в същинския смисъл на думата (песенен жанр), който е китародически.
         Смята се, че ямбът е назован така на името на една прислужница в двора на легендарния василевс Келей, която се нариала Ямба. Според легендата, когато Аид отвлякъл в подземното царство своята племенница Кора (дъщеря на Деметра), богинята Деметра напразно се жалвала на брат си Зевс. Дълбоко огорчена, Деметра избягва от Олимп, приема облика на земна жена и се настанява в двора на цар Келей, като отказва да изпълнява своите божески задължения. Деметра е богиня на земеделието (вегетацията). Отказвайки да изпълнява своите функции, настъпва хаос на земята – суша, няма растителност. Но в двора на цар Келей имало една слугиня – Ямба, много весела и жизнерадостна и един ден тя успяла да разсмее Деметра за дълго и от сърце. След като й минал гнева Зевс отсъдил Кора да пребивава в подземното царство при своя вуйчо и съпруг Аид през зимата и есента под името Персефона, а през лятото и пролетта да е при майка си Деметра. На името на веселата слугиня Ямба е наречен жанра, който най-общо обозначаваме като сатирични песни.
         Под „ямб“ в Древна Гърция се разбирало изобличително, насмешливо, подигравателно стихотворение, което днес бихме обозначили като сатира. Ямбът е двустъпен дактил, състои се от една кратка и една дълга сричка. Две ямбически стъпки образуват диподий, а три диподия – един ямбически триметър.


Няма коментари:

Публикуване на коментар