Заложби,
род и детинство. - В историята
на Българското възраждане и на българската литература името Найден Геров заема
по-особено и твърде почетно място. Неговите разнообразни склонности, както и
ширината на делото му, колкото и да отразяват типичните стремежи на онова
време, имат нещо изключително. И едно изследване, което би целяло да разкрие
всички обективни и субективни предпоставки на Геровата дейност, би се натъкнало
на редица изолирани, чисто лични заложби и възможности. Имаме пред себе си един
спокоен и благороден дух, роден за съзерцателна и кабинетна работа, поставен
всред условия, които не признават никакво разпределение на труда и които от учения
искат да правят герой, от съзерцателя, борец. Това е епоха, в която никой не
може да узнае преобладаващите склонности на природата си, епоха на велики
увлечения, които търсят само едно - свободата, без да подбират средствата и
героите. Та и Найден Геров, който в днешно време би бил само един почетен
академик, по силата на тия условия на времето си, трябва тъй често да мени
своите роли. Това е трагедията и величието на всички наши дейци от времето
преди Освобождението. Но, все пак, при Геров като че основните заложби
надделяват, той, може би, единствен успява да съсредоточи силите си там, гдето
те биха били най-резултатни, да си нареди един по-спокоен живот и да даде
правилна насока и завършек на своето дело. И тъкмо в това отношение той се
отличава твърде много от своите съвременници...
Найден Геров е роден в Копривщица, родното място на Каравелов, д-р Чомаков, Т. Каблешков и на редица още именити и предни герои от времето на нашето Възраждане. Град Копривщица, заедно с Калофер, Карлово, Котел и другите прибалкански и средногорски градове, играе историческа роля в процеса на народностното българско събуждане. Това е град, който по средата на миналото столетие има завидно благосъстояние, град на джелепи и бегликчии, на горди, свободолюбиви и ученолюбиви българи. Икономическото благосъстояние и романтичната природа тук създават по-независими характери, способствуват за едно по-активно и творческо родолюбие, което заразява околните градове и създава дейци с общонародни заслуги. Известността на Копривщица в миналото столетие е голяма. Копривщенските чорбаджии са във връзки с чужди търговци и с турските власти, от които получават относителна автономия за всички свои съграждани, а копривщенските даскали и изобщо ученолюбието на копривщенци е познато по цяла България. Константин Фотинов в своето "Землеописание" от 1843 г., като говори за Копривщица, за нейните жители и за ревността им към учение, отбелязва, че всички са българи и че са дали много лица, "пречестни и значителни". Един от тези "пречестни" граждани на Копривщица по онова време е и бащата на Найден Геров - даскал хаджи Геро, или просто хаджи Геро Мушек - обезсмъртен от Каравелов в повестта "Българи от старо време" в образа на хаджи Генчо. От 1810 до 1853 той е учителствувал в Копривщица и е бил известен със своята строгост и ученост. Найден е осмото му по ред дете, роден на 23 февруари 1823 година.
Първоначално образование Н. Геров добива при баща си, а на единадесетгодишна възраст заминава за Пловдив, да изучи гръцки език. От 1836 година до 1839 той е ученик на прочутия тогава педагог Неофит Рилски, който учителствува и в Копривщица. Добил основно образование и проявил вече склонности към науката, той на 1839 г. бива изпратен в Одеса. Като най-даровит и примерен ученик на отца Неофит, Геров бил препоръчан на живеещия в Одеса богат копривщенец Христо Стойкович, който поел издръжката му. Геров свършва гимназия и подава заявление да бъде приет в прочутия по нас Ришьолевски лицей, отпосле преобърнат в "Новороссийски университет". В заявлението си от 27 август 1840 г. до директора на лицея той пише, че желае особено да се усъвършенствува в руски език. Тук вече проличава неговата склонност към филологични занимания, която след време завладява цялото му същество. От 1841 г. той постъпва в лицея и следва камералните науки: администрация, финанси, стопанство. Прилежността и трудолюбието му го отличават. Като студент той взема участие в една научна експедиция в Крим и дневникът, който държи в тоя случай, получава одобрението на Императорската Академия на науките. Свършва лицейското си образование на 1845 година с отличие, със дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло.
Одеската българска колония. Стихотворенията на Н. Геров. - Едновременно със заниманията си в лицея, Найден Геров взема живо участие в живота на българската колония. Одеса по това време е от главните културни средища на българската емиграция. Тук са: Васил Априлов, братя Тошкови от Калофер, Никола и Спиридон Палаузови, Димитър и Елена Мутеви, Иван Богоров, Добри Чинтулов, Никола Михайловски и др. видни дейци и книжовници. За един млад учен и родолюбец това е най-благоприятната среда, от гдето може да черпи поука, гдето калява духа си и гдето може да прояви своята културна ревност. Това са все един тип родолюбци: тихи, прилежни, просветени хора, които работят за събуждането и свободата на племето си главно чрез печатното слово, чрез просветата и мирната проповед. Сближават ги не само темпераментите и общите им убеждения, но и някои основни склонности. Повечето от тях, покрай научните си занимания, покрай обществените си и политически увлечения, четат и пишат стихове. Тук се явяват първите сериозни стихотворни трудове в българската литература. В това отношение два външни фактора са изиграли решително и благотворно влияние: руските образци и запознанството с българската народна песен. Руският език, който е тъй близък до българския, руските стихотворения, им разкриват непознатото дотогава у нас тоническо стихосложение, а народната песен, към която насочват вниманието им руски фолклористи, дава близки сюжети, чрез които да могат да излеят най-непосредствено патриотизма си и по-интимните си лични чувства. А това е особено важно за Геров, който изведнъж превъзмогва вътрешната сухост и неодяланата форма на дотогавашните стихове, като дава образци, гдето топлотата и искреността на чувството се изливат в прости, естествени образи и ритми. Така Геров, заедно с Добри Чинтулов, който печата песните си четири години по късно, слага начало на ново българско стихосложение. Достатъчно е да се хвърли само бегъл поглед над стиховете на Д. Попски, К. Огнянович, Н. Рилски, Н. Бозвели, Ст. Изворски, Зах. Княжески, или на другаря му Иван Богоров, който през 1842 г. печата стихотворение "Отечество", за да се види големия напредък, който прави Н. Геров. Към първите ние днес имаме само научен, исторически интерес, докато някои от стиховете на Геров можем да четем и като поезия. И с право той се счита пръв български поет.
От запазените ръкописи в архивата на Геров се вижда, че той е писал стихове години преди да напечати поемата си "Стоян и Рада" (1845). В едно писмо до учителя си Неофит от 23 август 1841 г. той съобщава: "Аз имам няколко басни, вакхически песни и други работи в стихове сочинени. Като сочиня още няколко, ще ги напечатам; размер съм употребявал, като русите, тонически. Отсреща Ви написах една басня да ми кажете одобрявате ли ги". Баснята, която Геров изпраща на Неофит, е превод на Криловата "Орел, Рак и Щука":цитат.
Особено разнообразие на мотиви и външна форма Геровите стихотворения не разкриват. Можем да ги разделим главно на две групи: патриотични и любовни. Отдалечен от родината и от близките си, той е обхванат от носталгия; тук съдбата на неговото отечество му се разкрива с всичкия си трагизъм и той, натура чувствителна, поетична, излива и своите чувства и тъгата на родината, в стихове. Така, чрез магията на поетичното слово, той намира облекчение, а освен това изпълнява и своя патриотически дълг. Геров обръща поглед към историята и там намира героичните образи на Кубрат, Крум и Симеон, които му говорят за славното минало на отечеството. Чрез тях той удовлетворява една от основните страсти на своя темперамент: омразата към гърци и турци. Вдъхновен от славното минало, той се вглежда в черната, робска действителност и подобно на Чинтулов, с когото много си прилича, се провиква:цитат.
Тук имаме вече началото на българската революционна поезия, представители на която по-късно са Чинтулов, Раковски, Каравелов и която достигна своя апогей във възвишените и пламенни стихове на Ботев. Само че Геров никога не напечата тези си стихотворения. Неговата революционност остава потаена, не активна. Песните си той преработва често. В архивата му са намерени по няколко редакции на едно и също стихотворение - и все пак никоя от тях не печати. Така например, в една преработка на горната песен, Геров зове братята си за борба и срещу гърците, другите заклети и опасни врагове на българщината:цитат.
Поемата "Стоян и Рада" от 1845 г. - Никой преди Геров не е писал тъй просто и стегнато, никой не е изразил така ясно стремежите на народа и на интелигенцията чрез стихове. Типични емигрантски настроения имат други стихове на Геров, гдето той излива своята тъга към родината. Ала най-значително от всички тия произведения е поемата му "Стоян и Рада", печатана през 1845 г. в Одеса. Тук имаме първа преработка на сюжет от народна песен: Стоян и Рада се обичат и имат само едно желание:цитат.
Но Стояновата майка желае да ожени сина си за друга. Той не смее да се противи, годява се против волята си и се готви за венчило. В деня, когато става сватбата, Рада умира от мъка. Венчалната процесия среща в черквата трупа на Рада...цитат.
Стоян пада на Радиния труп и умира. Всички сватбари се обливат в сълзи и отправят молитви към Бога да приеме двамата нещастници в своето царство. Само Стояновата майка не плаче, а проклина Рада, че "с измама Стоян тя зела в оня свят"*. Но Бог чува само праведната молитва
Този мотив - за раздяла на двама влюбени и за живота им след смъртта, който е много чест в нашата народна песен, след Геров се разработва художествено от Пенчо Славейков ("Неразделни") и П. Ю. Тодоров ("Над черкова"). Найден Геров не обогатява с нови елементи заетия мотив. Той се движи в кръга на народната песен, като повтаря всичкия й наивитет и психологична необоснованост. И затова най-ценно остава посвещението към поемата, гдето чувството на поета е по-дълбоко и формата е по-съвършена. Тук имаме за пръв път в развоя на нашата поезия употребен чист тоничен стих - четиристъпен ямб. Освен това, посвещението издава една от интимните подбуди на Геров да напише и напечата тая си поема. По това време той е бил влюбен в Елена Мутева, първата българска поетеса, авторка на одата "Бог" (1858), и преводачка на Велтмановата повест "Райна българска царкиня" (1852). Тя е сестра на Димитър Мутев, редактор на "Български книжици". Израз на тая си любов Геров е дал и в някои други стихотворения, ала най-непосредствено тя е отразена тъкмо в това посвещение:
Печатането на тая поема има и друг повод. Под влиянието на Венелин мнозина българи считали, че говоримият български език не е пригоден за поетичен изказ. Геров, който в Одеса се е движил все около горещи почитатели на Венелин, не споделя техните възгледи за българския език, и за да обори песимизма им, написва поемата. Впечатлението от поемата е било толкова благоприятно, че след нея вече спор за поетичните прелести на говоримия език не съществува. Геров пише стихове и по-късно. През 1856 г. издава отделно една ода "На честитий цар Александър II в деня на священото венчание на Господството му 26 Августа 1856", която била преведена и на руски език. По неговите стъпки тръгват Елена Мутева, Никола Козлев и Добри Чинтулов.
Интерес към езикови въпроси. - Българската емиграция в Одеса се увлича и от народната песен, гдето се разкрива небивало образно, словесно и мисловно богатство. Иван Богоров издава през 1842 г. в Пеща и отделен сборник от народни песни. Геров също събира измежду емигрантите песни и пословици и ги печати с тълкувание на руски език. При запознаването си с Григорович, той му дал сбирка български пословици.
Интересно е да се отбележи здравото самосъзнание, което е ръководело постъпките и мислите на нашата интелигенция от онова време. Всички по-събудени българи знаят, че им предстои велика мисия. В Одеса интелигенцията постоянно се събира и живо обсъжда въпросите, които културата и политиката поставят. Оттук се дават насърчения, морални и материални, на всички ревнители на просветата. Найден Геров в една своя статия от 1842 г. - "Няколко думи за превода на математическата география на г. Ивана А. Богоева" (Одесса, в Брауновата типографiя) изтъква голямото значение на ония учени и млади българи, които работят в Одеса. "Може да рече человек, пише Геров, че в одесските училища зреят такива плодове, от които скоро щем можем да вкусим духовна сладост." В тая си статия, която е и първата българска критична студия, той преди всичко благодари на Богоев за неговото народополезно дело и след това го критикува. Тук вече ясно проличава склонността му към филологичните проблеми, която после заема предимство в неговия живот. Той се спира главно на езика на Географията, като не одобрява възгледите на Богоев за члена, за падежите и гласните звукове. Но Геров иска да се издават много книги, с различни правописи, защото само тъй ще се открие кое е правилното и ще се постигне желаното единство. Накрай той съобщава, че готвил една своя граматика на българския език. Много български книжовници от онова време пишат граматики, събират материали за речници и т. н. Интересът към езика, заедно с тоя към бита и историята на народа, са типични за нашето Възраждане.
След като свършил лицея, през 1845 г. Геров приел руско поданство и поискал стипендия, за да замине във Виена да се усъвършенствува по селското стопанство. Правителството, обаче, отказва да му даде стипендията и той решава да се върне в България. Примерът, който дава на българската емиграция, е изключителен по поуката си: Геров е първият свършил висше образование българин, който пренебрегва всички благоприятни възможности за една бляскава кариера в Русия, за да се върне в отечеството и да се отдаде на труженичество, пълно с изненади и разочарования - но затова пък рядко по благородство и заслуги.
През пролетта на 1846 г. Геров тръгва за Копривщица, през Румъния. Той е едва двадесет и три годишен, а вече е минал здрава школа, духът му е възмъжал и е изпълнен със съзнание за великата роля, която му предстои да играе в родината. Той, освен това, се е проявил като надежден поет и учен. В едно свое заявление от по-късно време, изпратено вероятно до руския консул в Пловдив, той прави следната изповед: "По скончанiи курса наук, я присягнул на верност подданства Россiи и през 1846 году возвратился в прежнее свое отечество Болгарiю, что-бы по возможности, передат своим соотечественникам приобретенния мною в Россiи познания в науках."
Художествената проза на Геров. - Любовта към отечеството, привързаността към родния бит и към родната природа, както и силното желание да се служи на народа, личат и в кореспонденцията на Геров през време на пътуването му от Одеса до Копривщица. Откак пристига в Букурещ, 10 май 1846 г., Геров пише дълги писма до разни лица в Одеса, в които подробно излага впечатленията си. Някои от тия писма безспорно са за Елена Мутева. Това личи между другото и от един пасаж, гдето пита адресанта за превода на "Райна". (Отнася се до "Райна българска царкиня", повест преведена от Мутева) В тия писма, които видяха бял свят едва през 1914 г. ("Из архивата на Найден Геров", под редакцията на Т. Панчев, Т. II, с. 928 нат.2) живо и увлекателно се разказва за живота в Румъния, за румънските власти, градове, за разврата, мизерията и разпуснатостта им, за българските литератори в Букурещ, за природата и пр. Всичко е описано с най-големи подробности. А особено интересни са писмата, в които Геров говори за българската природа и българските нрави. В Русе той присъствува на едно посрещане на султана и го описва духовито, художествено. По-нататък той отбелязва всичко характерно на българските градове, на носиите, обичаите и природата.
Това са първите пътни бележки в българската художествена литература. Защото писмата не са обикновена осведомителна кореспонденция, а одухотворено поетично описание. Имаме пред себе си опитите на един белетрист, който владее отлични изразни средства, вживява се в своите описания и ги стилизира. Отличително качество им е иронията, духовитостта, особено когато иска да окарикатури румънските войници или турския султан. Друг път, когато си спомня някоя величествена картина из Балкана, той е обхванат от патос и рисува възвишени, великолепни гледки. Умът и съобразителността, които проявява в тия си писма младия Геров, просто учудват, а поезията им ни кара да съжаляваме за ония богати творчески възможности на Геровия дух, които той после съзнателно задуши, за да се отдаде само на административна, просветна и филологична работа. Тая поезия и духовитост личи в следните късове: "Като слизахме надолу към Бела - пише Геров в писмото си от 7 октомври до "Коле" (Касапски?) - на едно усойнище работеше жътварка и си пеяше. Като чух нейний глас, ритам ти веке Сеччи-Корси, че и по-добра певица от нея не съм чул я. Тука не да ся свива одве, не да си напина жилити като тютюва, не да си обръща джунити и да си брьчи челото, за да напълни с гласа си една ничто уграда, като театр, а работи и наведена викнала, та глас й напълни хиледи долини, сипе ся по куруби, залюлее шума и пътници от път запре..." (стр. 936). Със същия повишен тон той описва Поликраище и Търново, като изрежда всички особености на града, църквите, манастирите и природата Оттам поема поетичния път през Балкана за Габрово. Любознателното му око забелязва всичко. С тънка ирония той описва габровци и габровки, скъперничеството и остроумието на които е известно още по онова време. От Габрово те тръгват за Калофер, но сбъркват пътя и остават една нощ в с. Габарово, особеностите на което също са отбелязани. "В Габарово, пише Геров, жени ходят повече с гащи, каквото и в Казанлък, само по главити ся познават, че не са мъже. Кога да пие жена тютюн, то било нечто поетическо, то да обуе пак гащи е нечто више поетическо. И моето студено, замръзнало в Стара Планина срьце оживя и запръда от гащити на туркинити..." Все със същата ирония той ни разказва и за Калофер: "Друго нищо не мога ви каза сега за Калофер, освен това, какво отидохме право на хана, какво тоя си час ся събраха там сичкити чорбаджии, какво ни заведоха на училището, что го градяха, какво това училище ще стане най-хубаво от колкото съм видвал аз тука, какво ни заведоха при Ботя, какво Ботевица е хубава като колоферка, какво ходих на кафене, какво ходих при калугеркити и най-сетне какво, като минувах на едно място, на пътя плачеше дете, а жена му думаше: "млъчи, чи ща тя дам на мечката" и сочяше към мене. Друга жена ся обади: "мари чи каква мечка, ни видиш ли гу чи и тънък кату гъзувлезица". Тогава не мя досрамя да й дам ответ, какъвто ми дойде на ум, а сега мя е срам да напиша что й сьм отговорил." (стр. 943)
В същия тон, ту повишен, патетичен, ту шеговит Геров издържа описанията си до край, като съобщава как радушно, със гърмежи и веселби, го причакали близките му в Копривщица.
И интересно е да се отбележи, че пътните бележки на Геров много си приличат с тия на Богоров ("Няколко дена разходка по българските места". Букурещ, 1858 г.), на Каравелов ("Из записок болгара"; Страници из книги страдания болгарского племени Москва, 1868 г.) и дори с Алековите "До Чикаго и назад". Като не се считат географиите на Н. Бозвели и на К. Фотинов, гдето описанията на българските градове често пъти са прочувствени, прилични по-скоро на пътни бележки, отколкото на научна география, Найден Геров е първият български автор на художествен пътепис. А като се има предвид, че до Геров българска белетристика не съществува, то неговите пътни бележки с право може да се считат и като начало на нашата художествена проза изобщо.
В Копривщица и Пловдив. Геров като педагог и борец срещу гърците. - В началото на юни 1846 г. Геров е вече в Копривщица. Веднага се заема да просвещава съгражданите си, стари и млади. Двегодишното му учителствуване в родния град е паметно. Завежда се строг ред, а освен това разширява се учебната програма. Като учител той се прочува по цяла южна България, името му става синоним на ученост. В същото време Геров събира и материали за български речник, идеята за който му е дошла още в Одеса. В едно свое писмо от есента на 1846 г. той съобщава: "Тая година тук в Копривщица по неволя трябва да бъда доволен. Ученицити ми от Враня, от Плевен, от Тетевен, от Чирпан, от Панагюрище, от Пазарджик и още от Калофер мя дарят всякой ден по с няколко думи (за речника). Какви работи има нашът язик. Господ да Ви даде да ги видите, че тогава да ги познаете..." Копривщица, обаче, съвсем не е могла да бъде удобна за оная широка дейност, която си е чертаел младия Геров. И за това не е била малка радостта му, когато - две години след връщането си от Одеса - той е бил поканен от пловдивски първенци да открие в града им нещо като гимназия. Училището се открива, за да спечели нова слава на Геров. По онова време то е било за българите цял университет. В него са се учили някои от първите наши книжовници: Хр. Г. Данов, д-р А. Вълкович, д-р Рашко Петров и др.
Когато Геров пристига в Пловдив, заварва един град едва ли не изцяло погърчен. Българският език и българското образование тук са гонени и прогонени. Гръкоманията на пловдивчани по това време е прочута, тя е заклеймена от всички български писатели. Срещу нея Геров е трябвало да отстоява преди всичко. Всички средства на клеветата и подлостта са били пуснати, за да бъде той прогонен от това гръцко средище. И в тая жестока борба Геров намира подкрепа преди всичко от неколцина придошли из Средногорието, главно от Копривщица, първенци. Неговото училище скоро затъмнява славата на гръцкия гимнасион и реабилитира веднъж завинаги българския език като отлично средство за общуване с културата. Доколко Геров се е бил отдал на просветна дейност, доколко е ангажирал в нея цялото си честолюбие - личи най-добре от следния негов разказ: "достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха... На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци... Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми..." (Т. Панчев, Найден Геров, с. 24-25). В това първо по рода си училище Геров сам е преподавал български език, църковна и обща история, математика, физика, естествена история и търговия. Учениците са учили по записки, които сам той е диктувал. Все за целите на своето училище Геров стъкмил един обстоен учебник по физика, който е и първият труд по физика на български език: "Извод от физика, написана от Найдена Геров. Част пръва" (В Белград. Печатано в правителствена книгопечатна, 1849 г., 208 с.) В тоя си труд Геров е извадил из различни чужди произведения основните познания по физиката, като за специалните понятия си служи или с руски думи, или пък изковава нови. Дадени са и чертежи, тъй че по външен вид неговата физика много малко се отличава от тия, които сега се употребяват в нашите гимназии.
Скоро Геров, заедно с д-р Чомаков, застава начело на борбата срещу гръцките домогвания. В училището, в черквата, в обществото - навсякъде той е пръв, когато трябва да се отстояват правата на българската народност и на българския език. През 1852 година пише в "Цариградски вестник" дълга полемична статия, която издава и отделно, срещу нападките на "Босфорски телеграф"- орган на гърцизма ("Няколко мисли за Блъгарский язик и за образованието у Блъгарити. Написано по повод от укорителнни член въз Блъгарити, напечатаний в 108, 109, 110, и 111 броеве на дневник "Босфорский телеграфът". Земено от Цареградский Вестник.Печатня Ц. Вестника, 1852). Тук Геров прави дълъг исторически преглед на Византийската империя, за да изтъкне вековната гръцка омраза към българите. Всъщност източната империя няма нищо общо с гръцките претенции - тя не е била освен сбирщина от разни племена и народи. Името "римляне (ромеос) са удържали от тщеславие или от неразбор само гръцити от другити народи оний, които били заборавили свой народний язик, та говорили само гръцки." Днешните гърци нямат нищо общо с "чутовния" в старо време елински народ.
След тия уводни думи Геров се спира на статията в "Босфорски телеграф" и като отговаря на нея, иска да се счете, че тоя му отговор се отнася до всички хулители на българщината. Той се спира на същността и историята на българския език, на наречията му, на черковнославянския език и пр. В особени глави обяснява "зачто не ни износи да оставим свой блъгарский язик, та да ся изучиме на грьцкий" и "как не е возможно да потъпчем народността си, та да искаме да станем гръци". Пътем Геров повдига въпрос за писмения език. Той е против употребата на църковнославянския език като орган на новата българска книжнина. "Един народ, бележи той, може да напредва само тогава, когато приеме за писмен говоримия език. Това направиха и гърците, които сега се противопоставят на българските книжовници. Писменият език трябва да почива на всички наречия." Тия ценни принципни мисли на Геров в ново време се споделяха и осъществяваха от Вазов и Пенчо Славейков.
На места Геров напуска спокойната аргументация и прибягва до хули. Той нарича гръцкия език цигански, развенчава и Омир. "Илиадата" не е дело на никакъв Омир, а на народните певци. Тя е проста компилация на "слепецки песни" (от омирос, което значи сляп). А такива песни имат всички народи. Но гърците са лицемерни, те в песните си преиначават нещата и случките. Те са били просто разбойнически племена, които са нападнали Троя за грабеж. Никаква Елена не ги е вдъхновила за тоя подвиг. Несговорчиви и страхливи, те са могли да се съюзят само за кражби...
Можем да си представим колко съкрушителна се е виждала тая критика в очите на нашите деди и прадеди, които всеки ден са търсели по един аргумент повече в борбата си срещу гръцкото духовенство.
Откак отваря Геров своето училище в Пловдив, постепенно българите започват да забравят старото гръцко название на града Филибе, Филипополис; на негово място добива гражданственост българското - Пловдив. Тук Геров въвежда празнуването на славянските апостоли Кирил и Методий. Българите се събуждат и организират. Училището и къщата на Геров са главният културен български център. На него гърците гледат със злоба и завист. Те правят доноси след доноси в Цариград срещу Геров, като изтъкват, че това е един опасен руски агент. И през Кримската война (1854-56) той, като руски поданик, е трябвало да напусне турската империя. Заминава за Русия, гдето печати и първите три букви от речника си в Известията на Императорската Академия на науките, Петербург. След свършването на войната той пак се връща в Пловдив, но гърците му пречат да може да продължи учителската си дейност.
Геров руски консул.- От 1857 г. се открива нова ера в живота на Геров: руското правителство го назначава за пръв вицеконсул в Пловдив. На тоя си пост той стои до Априлското въстание, цели двадесет години, и играе изключителна роля в процеса на нашето духовно събуждане и в организирането на народните сили. Независимостта, с която се ползува като руски поданик и консул, позволява на Геров свободно да насърчава всеки просветителен и родолюбив почин. Особено в Тракия, няма училище, читалище или какво и да е друго културно сдружение, което да не е организирано с негова подкрепа. Освен това, той е във връзка с българските колонии в Русия, както и с руското правителство, отгдето измолва редица стипендии за български младежи. Косвено Геров взема участие и в живота на българската революционна организация - като закриля и съветва водачите. Но той в тая си дейност съвпада с групата на така наречените тогава "стари", на чорбаджиите, които се осланяха преди всичко на Русия. Геров постоянно осъжда емигрантските водачи и вестници за техните крайности. Той не одобрява не само дейността на Каравелов, Левски, Ботев, но дори и тая на дядо Славейков, който си позволява да бъде по-самостоятелен и буен агитатор. Геров е мечтаел постигането на българската свобода по пътя на една мирна, просветителна и дипломатична пропаганда, ръководена единствено по съветите на руското посолство в Цариград. И революцията, която той от време на време е насърчавал, според него, е имала една цел: да предизвика намесата на Европа, да възбуди нейното човеколюбие и да оправдае една война от страна на Русия. Турските власти, както и гърците, познавали много добре всички връзки и намерения на Геров, и ако все пак той е оставал в Пловдив, то се дължи на упорството на руското правителство. Но през 1876 г. той е трябвало да напусне консулството и да дири убежище в цариградската руска легация, понеже е бил заподозрян като организатор на Априлското въстание. Пловдив тогава бе център на турските жестокости и съществуването на Геров там било застрашено...
След Освобождението. Граматика и речник. - През Освободителната война Найден Геров служи при княз Черкаски и взема участие в административното устройство на България. Известно време той е губернатор в Свищов, а след Берлинския договор се оттегля пак в Пловдив и се отдава изключително на филологични занимания. Тих и пасивен темперамент, склонен изключително към уединен книжовен труд и съзерцания, Геров не взема никакво почти участие в надбягването към големите служби, политическите и злободневни обществени въпроси не вълнуват неговата жадна за научни и филоложки открития любознателност. През 1891 година той издава част от своите записки по българска граматика, които е обработвал още като студент в Одеса: "Букви Ъ и Ь в старом церковно-славянском язике. С прибавленiями: а) о букве Щ и б) о правописанiи народнаго имени Словянин. Из филологических изследованiй Найдена Герова" (Пловдив, в типографiи Д, В. Манчева, 1891). Тук, както и в своите по-раншни преподавания като учител, Геров се застъпя за строго етимологично писане. Главна цел на неговия труд е да докаже, че днешният български език по звукове и правопис е най-близък до църковно-славянския (т. е. старобългарския). С тия свои разбирания Геров създаде цяла правописна школа, принципите на която изрази и неговият ученик Йоаким Груев в прочутата "Основа за Блъгарска Грамматика" (Издали Х. Г. Данов и Г. Трувчев, Белград. В правителственната Книгопечятнiя, 1858 г.), претърпяла няколко издания.
Йоаким Груев е играл значителна роля в процеса на нашето Възраждане като педагог и преводач. Роден е на 9. ІХ. 1828 г. в Копривщица. Учил е при Геров, преди той да замине за Одеса, и в пловдивското гръцко училище. От 1848 до 1856 г. той е бил учител в родния си град, откак Геров заминава за Пловдив. След 1856 г. той замества Геров и в пловдивското училище. Освен с граматиката си, той е известен като ревностен преводач и автор на различни книги - педагогични, художествени и исторични. Школата, която създадоха Геров и Груев, известна като етимоложка или пловдивска, минаваше за най-авторитетна, научна - до историческата статия на Дринов "За новобългарското азбуке" (Пер. спис., 1870 г. г. I. кн. 2), с която се тури началото на модерния български правопис, основан преди всичко на фонетиката на живия говор.
Най-важното дело на Геров, в което е отразена неговата широка култура и неизчерпаема енергия, е прочутия "Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров" (Пловдив, 1895 г., част ІІ - 1897 г., част III -1899 г; част IV, под редакцията на Т. Панчев, 1901 г., също част V, 1904).3 През 1908 г. пак под редакцията на Геровия сродник и помощник, Т. Панчев, излезе и едно "Допълнение на българския речник от Н. Геров" (Пловдив) Градивото на този речник е събирано цели петдесет години. Още през 1855-6 г. Геров напечата първите три букви на речника си в Известията на Императорската Академия на науките, което е било отбелязано от Цариградските "Български книжици" като "най-голяма, най-радостна новина". Значението на този Геров труд и до ден днешен е несравнимо - друг по-пълен и системен речник ние нямаме. Геров е събрал от народни умотворения и непосредствено от живия народен говор около 70,000 заглавни думи, 26,400 изречения, 4,936 откъслеци от народни песни, 16 хиляди пословици и около 2,200 собствени имена. А в приготвеното от Т. Панчев второ издание заглавните думи достигат 100,000. Нямаме друг паметник досега с толкова широко, неизчерпаемо словно богатство. Изключителността на Геровия речник може най-добре да се почувствува при едно сравнение с речниците издадени по-рано - тоя на Дювернуа (1885-89), и на Богоров - Френско-български, 1869 г. и българо-френски 1871 г. Нито един не е отразил такава ерудиция, такава обич към българската реч и такава подготовка, като Геров. И днес ние от него учим значението и хубостите на много български думи и изрази. Този речник е необходимо помагало на филолози, писатели, артисти - и ще остане като такова още десетки години. Предприетото издание от членове на Академията на науките, именно Аргиров, Балан, Младенов, и пок[ойния] Цонев, което сигурно ще бъде много по-пълно и научно подредено, няма да направи излишен и Геровия речник, ако не за друго, поради факта, че в него е отразена една велика, единна творческа воля...
Значението на Н. Геров. - Старините си Найден Геров преживява в Пловдив. Мечта на неговия живот е да издаде, да види готов целия си речник. За него той е работил неуморно, подпомаган в последно време и от сродника си Т. Панчев. Но съдбата отсъдила да види само първите три части на речника. През октомври 1898 г. след една обиколка, той пада тежко болен и след две години боледуване почива, на 9. Х. 1900 г. Три години преди това пловдивският общински съвет го провъзгласява за почетен гражданин.
Все пак Геров е от малкото щастливци, деятели от времето на културното и политическото ни възраждане, които можаха да дочакат нашето Освобождение и при една по-спокойна обстановка да довършат своето дело. Принуден, по силата на обстоятелствата допреди Освобождението, да се меси в толкова различни и чужди на склонностите си предприятия, той веднага след подписване мирните договори се оттегля на уединена книжовна работа, в която още от младини е намирал своето призвание. И в това негово отказване от политическите борби и от облагите, на които е имал право, има нещо общо с Каравеловата уединеност след Освобождението. Двамата апостоли, които тъй много се различават по темперамент и заслуги, в свободна България търсят преди всичко мирна, спокойна обстановка, за да се отдадат на книжовен, просветителен труд, който е най-присъщ на натурите им, но на който по-рано не са могли и не е трябвало да се отдават изключително. В културното самосъзнание на Геров има нещо рядко. Той е един от малкото просветени българи по онова време, които са ценели всяко свое действие от гледището на историята. Те са имали великата вяра, че свободата ще настъпи скоро и че за народа ще се разкрият изведнъж широки възможности за културно строителство. За това време те са се стремели да подготвят народа. Всички са чувствували преходността и величието на своето дело. Геров, който е имал щастливата участ да бъде руски консул и като такъв да е във връзка с всички културни и политически инициативи на времето, е събирал всички документи и сведения - защото е бил убеден, че те ще имат никога голяма историческа цена. И, наистина, днес неговата подредена архива в това отношение има несравнима цена. Двата тома, които излязоха под редакцията на Т. Панчев ("Из архивата на Найден Геров" Т. I, 1911 г., Т. II 1914 г. - Издание на БАН), както и приготвения за печат трети том, съдържат документи и писма, които са ценно градиво на всяка история на нашето Възраждане.
Вникнем ли в ранните поетични опити на Геров, проследим ли неговото научно и обществено дело, което отразява част от свещените подбуди в нашия живот през цял половин век, прелистим ли няколкото хиляди страници на неговия речник, както и на архивата му - ние разкриваме една богато надарена, културна личност, един творец, делото на когото има голямо исторично значение и непресекаемо нравствено величие. Геров е един от първите български поети, той е и талантлив белетрист, макар и да не печати никога художествена проза, автор е и на първите критични студии в нашата литература, - освен студията за Богоровата география и полемиката с гърците, той печати статия за богомилството: "Поп Богомил, първий подвижник между Българити" (в. "Македония", 1859 г.) Ала това, което ще запази името на Геров в нашата история, е неговият речник и архивата му. В тях е отразено велико трудолюбие и творческа воля. Чрез тия си качества те стават общонародна културна ценност и благодатно градиво за бъдещи проучвания из областта на нашия език, народоука, политическа и културна история.
Найден Геров е роден в Копривщица, родното място на Каравелов, д-р Чомаков, Т. Каблешков и на редица още именити и предни герои от времето на нашето Възраждане. Град Копривщица, заедно с Калофер, Карлово, Котел и другите прибалкански и средногорски градове, играе историческа роля в процеса на народностното българско събуждане. Това е град, който по средата на миналото столетие има завидно благосъстояние, град на джелепи и бегликчии, на горди, свободолюбиви и ученолюбиви българи. Икономическото благосъстояние и романтичната природа тук създават по-независими характери, способствуват за едно по-активно и творческо родолюбие, което заразява околните градове и създава дейци с общонародни заслуги. Известността на Копривщица в миналото столетие е голяма. Копривщенските чорбаджии са във връзки с чужди търговци и с турските власти, от които получават относителна автономия за всички свои съграждани, а копривщенските даскали и изобщо ученолюбието на копривщенци е познато по цяла България. Константин Фотинов в своето "Землеописание" от 1843 г., като говори за Копривщица, за нейните жители и за ревността им към учение, отбелязва, че всички са българи и че са дали много лица, "пречестни и значителни". Един от тези "пречестни" граждани на Копривщица по онова време е и бащата на Найден Геров - даскал хаджи Геро, или просто хаджи Геро Мушек - обезсмъртен от Каравелов в повестта "Българи от старо време" в образа на хаджи Генчо. От 1810 до 1853 той е учителствувал в Копривщица и е бил известен със своята строгост и ученост. Найден е осмото му по ред дете, роден на 23 февруари 1823 година.
Първоначално образование Н. Геров добива при баща си, а на единадесетгодишна възраст заминава за Пловдив, да изучи гръцки език. От 1836 година до 1839 той е ученик на прочутия тогава педагог Неофит Рилски, който учителствува и в Копривщица. Добил основно образование и проявил вече склонности към науката, той на 1839 г. бива изпратен в Одеса. Като най-даровит и примерен ученик на отца Неофит, Геров бил препоръчан на живеещия в Одеса богат копривщенец Христо Стойкович, който поел издръжката му. Геров свършва гимназия и подава заявление да бъде приет в прочутия по нас Ришьолевски лицей, отпосле преобърнат в "Новороссийски университет". В заявлението си от 27 август 1840 г. до директора на лицея той пише, че желае особено да се усъвършенствува в руски език. Тук вече проличава неговата склонност към филологични занимания, която след време завладява цялото му същество. От 1841 г. той постъпва в лицея и следва камералните науки: администрация, финанси, стопанство. Прилежността и трудолюбието му го отличават. Като студент той взема участие в една научна експедиция в Крим и дневникът, който държи в тоя случай, получава одобрението на Императорската Академия на науките. Свършва лицейското си образование на 1845 година с отличие, със дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло.
Одеската българска колония. Стихотворенията на Н. Геров. - Едновременно със заниманията си в лицея, Найден Геров взема живо участие в живота на българската колония. Одеса по това време е от главните културни средища на българската емиграция. Тук са: Васил Априлов, братя Тошкови от Калофер, Никола и Спиридон Палаузови, Димитър и Елена Мутеви, Иван Богоров, Добри Чинтулов, Никола Михайловски и др. видни дейци и книжовници. За един млад учен и родолюбец това е най-благоприятната среда, от гдето може да черпи поука, гдето калява духа си и гдето може да прояви своята културна ревност. Това са все един тип родолюбци: тихи, прилежни, просветени хора, които работят за събуждането и свободата на племето си главно чрез печатното слово, чрез просветата и мирната проповед. Сближават ги не само темпераментите и общите им убеждения, но и някои основни склонности. Повечето от тях, покрай научните си занимания, покрай обществените си и политически увлечения, четат и пишат стихове. Тук се явяват първите сериозни стихотворни трудове в българската литература. В това отношение два външни фактора са изиграли решително и благотворно влияние: руските образци и запознанството с българската народна песен. Руският език, който е тъй близък до българския, руските стихотворения, им разкриват непознатото дотогава у нас тоническо стихосложение, а народната песен, към която насочват вниманието им руски фолклористи, дава близки сюжети, чрез които да могат да излеят най-непосредствено патриотизма си и по-интимните си лични чувства. А това е особено важно за Геров, който изведнъж превъзмогва вътрешната сухост и неодяланата форма на дотогавашните стихове, като дава образци, гдето топлотата и искреността на чувството се изливат в прости, естествени образи и ритми. Така Геров, заедно с Добри Чинтулов, който печата песните си четири години по късно, слага начало на ново българско стихосложение. Достатъчно е да се хвърли само бегъл поглед над стиховете на Д. Попски, К. Огнянович, Н. Рилски, Н. Бозвели, Ст. Изворски, Зах. Княжески, или на другаря му Иван Богоров, който през 1842 г. печата стихотворение "Отечество", за да се види големия напредък, който прави Н. Геров. Към първите ние днес имаме само научен, исторически интерес, докато някои от стиховете на Геров можем да четем и като поезия. И с право той се счита пръв български поет.
От запазените ръкописи в архивата на Геров се вижда, че той е писал стихове години преди да напечати поемата си "Стоян и Рада" (1845). В едно писмо до учителя си Неофит от 23 август 1841 г. той съобщава: "Аз имам няколко басни, вакхически песни и други работи в стихове сочинени. Като сочиня още няколко, ще ги напечатам; размер съм употребявал, като русите, тонически. Отсреща Ви написах една басня да ми кажете одобрявате ли ги". Баснята, която Геров изпраща на Неофит, е превод на Криловата "Орел, Рак и Щука":цитат.
Особено разнообразие на мотиви и външна форма Геровите стихотворения не разкриват. Можем да ги разделим главно на две групи: патриотични и любовни. Отдалечен от родината и от близките си, той е обхванат от носталгия; тук съдбата на неговото отечество му се разкрива с всичкия си трагизъм и той, натура чувствителна, поетична, излива и своите чувства и тъгата на родината, в стихове. Така, чрез магията на поетичното слово, той намира облекчение, а освен това изпълнява и своя патриотически дълг. Геров обръща поглед към историята и там намира героичните образи на Кубрат, Крум и Симеон, които му говорят за славното минало на отечеството. Чрез тях той удовлетворява една от основните страсти на своя темперамент: омразата към гърци и турци. Вдъхновен от славното минало, той се вглежда в черната, робска действителност и подобно на Чинтулов, с когото много си прилича, се провиква:цитат.
Тук имаме вече началото на българската революционна поезия, представители на която по-късно са Чинтулов, Раковски, Каравелов и която достигна своя апогей във възвишените и пламенни стихове на Ботев. Само че Геров никога не напечата тези си стихотворения. Неговата революционност остава потаена, не активна. Песните си той преработва често. В архивата му са намерени по няколко редакции на едно и също стихотворение - и все пак никоя от тях не печати. Така например, в една преработка на горната песен, Геров зове братята си за борба и срещу гърците, другите заклети и опасни врагове на българщината:цитат.
Поемата "Стоян и Рада" от 1845 г. - Никой преди Геров не е писал тъй просто и стегнато, никой не е изразил така ясно стремежите на народа и на интелигенцията чрез стихове. Типични емигрантски настроения имат други стихове на Геров, гдето той излива своята тъга към родината. Ала най-значително от всички тия произведения е поемата му "Стоян и Рада", печатана през 1845 г. в Одеса. Тук имаме първа преработка на сюжет от народна песен: Стоян и Рада се обичат и имат само едно желание:цитат.
Но Стояновата майка желае да ожени сина си за друга. Той не смее да се противи, годява се против волята си и се готви за венчило. В деня, когато става сватбата, Рада умира от мъка. Венчалната процесия среща в черквата трупа на Рада...цитат.
Стоян пада на Радиния труп и умира. Всички сватбари се обливат в сълзи и отправят молитви към Бога да приеме двамата нещастници в своето царство. Само Стояновата майка не плаче, а проклина Рада, че "с измама Стоян тя зела в оня свят"*. Но Бог чува само праведната молитва
Този мотив - за раздяла на двама влюбени и за живота им след смъртта, който е много чест в нашата народна песен, след Геров се разработва художествено от Пенчо Славейков ("Неразделни") и П. Ю. Тодоров ("Над черкова"). Найден Геров не обогатява с нови елементи заетия мотив. Той се движи в кръга на народната песен, като повтаря всичкия й наивитет и психологична необоснованост. И затова най-ценно остава посвещението към поемата, гдето чувството на поета е по-дълбоко и формата е по-съвършена. Тук имаме за пръв път в развоя на нашата поезия употребен чист тоничен стих - четиристъпен ямб. Освен това, посвещението издава една от интимните подбуди на Геров да напише и напечата тая си поема. По това време той е бил влюбен в Елена Мутева, първата българска поетеса, авторка на одата "Бог" (1858), и преводачка на Велтмановата повест "Райна българска царкиня" (1852). Тя е сестра на Димитър Мутев, редактор на "Български книжици". Израз на тая си любов Геров е дал и в някои други стихотворения, ала най-непосредствено тя е отразена тъкмо в това посвещение:
Печатането на тая поема има и друг повод. Под влиянието на Венелин мнозина българи считали, че говоримият български език не е пригоден за поетичен изказ. Геров, който в Одеса се е движил все около горещи почитатели на Венелин, не споделя техните възгледи за българския език, и за да обори песимизма им, написва поемата. Впечатлението от поемата е било толкова благоприятно, че след нея вече спор за поетичните прелести на говоримия език не съществува. Геров пише стихове и по-късно. През 1856 г. издава отделно една ода "На честитий цар Александър II в деня на священото венчание на Господството му 26 Августа 1856", която била преведена и на руски език. По неговите стъпки тръгват Елена Мутева, Никола Козлев и Добри Чинтулов.
Интерес към езикови въпроси. - Българската емиграция в Одеса се увлича и от народната песен, гдето се разкрива небивало образно, словесно и мисловно богатство. Иван Богоров издава през 1842 г. в Пеща и отделен сборник от народни песни. Геров също събира измежду емигрантите песни и пословици и ги печати с тълкувание на руски език. При запознаването си с Григорович, той му дал сбирка български пословици.
Интересно е да се отбележи здравото самосъзнание, което е ръководело постъпките и мислите на нашата интелигенция от онова време. Всички по-събудени българи знаят, че им предстои велика мисия. В Одеса интелигенцията постоянно се събира и живо обсъжда въпросите, които културата и политиката поставят. Оттук се дават насърчения, морални и материални, на всички ревнители на просветата. Найден Геров в една своя статия от 1842 г. - "Няколко думи за превода на математическата география на г. Ивана А. Богоева" (Одесса, в Брауновата типографiя) изтъква голямото значение на ония учени и млади българи, които работят в Одеса. "Може да рече человек, пише Геров, че в одесските училища зреят такива плодове, от които скоро щем можем да вкусим духовна сладост." В тая си статия, която е и първата българска критична студия, той преди всичко благодари на Богоев за неговото народополезно дело и след това го критикува. Тук вече ясно проличава склонността му към филологичните проблеми, която после заема предимство в неговия живот. Той се спира главно на езика на Географията, като не одобрява възгледите на Богоев за члена, за падежите и гласните звукове. Но Геров иска да се издават много книги, с различни правописи, защото само тъй ще се открие кое е правилното и ще се постигне желаното единство. Накрай той съобщава, че готвил една своя граматика на българския език. Много български книжовници от онова време пишат граматики, събират материали за речници и т. н. Интересът към езика, заедно с тоя към бита и историята на народа, са типични за нашето Възраждане.
След като свършил лицея, през 1845 г. Геров приел руско поданство и поискал стипендия, за да замине във Виена да се усъвършенствува по селското стопанство. Правителството, обаче, отказва да му даде стипендията и той решава да се върне в България. Примерът, който дава на българската емиграция, е изключителен по поуката си: Геров е първият свършил висше образование българин, който пренебрегва всички благоприятни възможности за една бляскава кариера в Русия, за да се върне в отечеството и да се отдаде на труженичество, пълно с изненади и разочарования - но затова пък рядко по благородство и заслуги.
През пролетта на 1846 г. Геров тръгва за Копривщица, през Румъния. Той е едва двадесет и три годишен, а вече е минал здрава школа, духът му е възмъжал и е изпълнен със съзнание за великата роля, която му предстои да играе в родината. Той, освен това, се е проявил като надежден поет и учен. В едно свое заявление от по-късно време, изпратено вероятно до руския консул в Пловдив, той прави следната изповед: "По скончанiи курса наук, я присягнул на верност подданства Россiи и през 1846 году возвратился в прежнее свое отечество Болгарiю, что-бы по возможности, передат своим соотечественникам приобретенния мною в Россiи познания в науках."
Художествената проза на Геров. - Любовта към отечеството, привързаността към родния бит и към родната природа, както и силното желание да се служи на народа, личат и в кореспонденцията на Геров през време на пътуването му от Одеса до Копривщица. Откак пристига в Букурещ, 10 май 1846 г., Геров пише дълги писма до разни лица в Одеса, в които подробно излага впечатленията си. Някои от тия писма безспорно са за Елена Мутева. Това личи между другото и от един пасаж, гдето пита адресанта за превода на "Райна". (Отнася се до "Райна българска царкиня", повест преведена от Мутева) В тия писма, които видяха бял свят едва през 1914 г. ("Из архивата на Найден Геров", под редакцията на Т. Панчев, Т. II, с. 928 нат.2) живо и увлекателно се разказва за живота в Румъния, за румънските власти, градове, за разврата, мизерията и разпуснатостта им, за българските литератори в Букурещ, за природата и пр. Всичко е описано с най-големи подробности. А особено интересни са писмата, в които Геров говори за българската природа и българските нрави. В Русе той присъствува на едно посрещане на султана и го описва духовито, художествено. По-нататък той отбелязва всичко характерно на българските градове, на носиите, обичаите и природата.
Това са първите пътни бележки в българската художествена литература. Защото писмата не са обикновена осведомителна кореспонденция, а одухотворено поетично описание. Имаме пред себе си опитите на един белетрист, който владее отлични изразни средства, вживява се в своите описания и ги стилизира. Отличително качество им е иронията, духовитостта, особено когато иска да окарикатури румънските войници или турския султан. Друг път, когато си спомня някоя величествена картина из Балкана, той е обхванат от патос и рисува възвишени, великолепни гледки. Умът и съобразителността, които проявява в тия си писма младия Геров, просто учудват, а поезията им ни кара да съжаляваме за ония богати творчески възможности на Геровия дух, които той после съзнателно задуши, за да се отдаде само на административна, просветна и филологична работа. Тая поезия и духовитост личи в следните късове: "Като слизахме надолу към Бела - пише Геров в писмото си от 7 октомври до "Коле" (Касапски?) - на едно усойнище работеше жътварка и си пеяше. Като чух нейний глас, ритам ти веке Сеччи-Корси, че и по-добра певица от нея не съм чул я. Тука не да ся свива одве, не да си напина жилити като тютюва, не да си обръща джунити и да си брьчи челото, за да напълни с гласа си една ничто уграда, като театр, а работи и наведена викнала, та глас й напълни хиледи долини, сипе ся по куруби, залюлее шума и пътници от път запре..." (стр. 936). Със същия повишен тон той описва Поликраище и Търново, като изрежда всички особености на града, църквите, манастирите и природата Оттам поема поетичния път през Балкана за Габрово. Любознателното му око забелязва всичко. С тънка ирония той описва габровци и габровки, скъперничеството и остроумието на които е известно още по онова време. От Габрово те тръгват за Калофер, но сбъркват пътя и остават една нощ в с. Габарово, особеностите на което също са отбелязани. "В Габарово, пише Геров, жени ходят повече с гащи, каквото и в Казанлък, само по главити ся познават, че не са мъже. Кога да пие жена тютюн, то било нечто поетическо, то да обуе пак гащи е нечто више поетическо. И моето студено, замръзнало в Стара Планина срьце оживя и запръда от гащити на туркинити..." Все със същата ирония той ни разказва и за Калофер: "Друго нищо не мога ви каза сега за Калофер, освен това, какво отидохме право на хана, какво тоя си час ся събраха там сичкити чорбаджии, какво ни заведоха на училището, что го градяха, какво това училище ще стане най-хубаво от колкото съм видвал аз тука, какво ни заведоха при Ботя, какво Ботевица е хубава като колоферка, какво ходих на кафене, какво ходих при калугеркити и най-сетне какво, като минувах на едно място, на пътя плачеше дете, а жена му думаше: "млъчи, чи ща тя дам на мечката" и сочяше към мене. Друга жена ся обади: "мари чи каква мечка, ни видиш ли гу чи и тънък кату гъзувлезица". Тогава не мя досрамя да й дам ответ, какъвто ми дойде на ум, а сега мя е срам да напиша что й сьм отговорил." (стр. 943)
В същия тон, ту повишен, патетичен, ту шеговит Геров издържа описанията си до край, като съобщава как радушно, със гърмежи и веселби, го причакали близките му в Копривщица.
И интересно е да се отбележи, че пътните бележки на Геров много си приличат с тия на Богоров ("Няколко дена разходка по българските места". Букурещ, 1858 г.), на Каравелов ("Из записок болгара"; Страници из книги страдания болгарского племени Москва, 1868 г.) и дори с Алековите "До Чикаго и назад". Като не се считат географиите на Н. Бозвели и на К. Фотинов, гдето описанията на българските градове често пъти са прочувствени, прилични по-скоро на пътни бележки, отколкото на научна география, Найден Геров е първият български автор на художествен пътепис. А като се има предвид, че до Геров българска белетристика не съществува, то неговите пътни бележки с право може да се считат и като начало на нашата художествена проза изобщо.
В Копривщица и Пловдив. Геров като педагог и борец срещу гърците. - В началото на юни 1846 г. Геров е вече в Копривщица. Веднага се заема да просвещава съгражданите си, стари и млади. Двегодишното му учителствуване в родния град е паметно. Завежда се строг ред, а освен това разширява се учебната програма. Като учител той се прочува по цяла южна България, името му става синоним на ученост. В същото време Геров събира и материали за български речник, идеята за който му е дошла още в Одеса. В едно свое писмо от есента на 1846 г. той съобщава: "Тая година тук в Копривщица по неволя трябва да бъда доволен. Ученицити ми от Враня, от Плевен, от Тетевен, от Чирпан, от Панагюрище, от Пазарджик и още от Калофер мя дарят всякой ден по с няколко думи (за речника). Какви работи има нашът язик. Господ да Ви даде да ги видите, че тогава да ги познаете..." Копривщица, обаче, съвсем не е могла да бъде удобна за оная широка дейност, която си е чертаел младия Геров. И за това не е била малка радостта му, когато - две години след връщането си от Одеса - той е бил поканен от пловдивски първенци да открие в града им нещо като гимназия. Училището се открива, за да спечели нова слава на Геров. По онова време то е било за българите цял университет. В него са се учили някои от първите наши книжовници: Хр. Г. Данов, д-р А. Вълкович, д-р Рашко Петров и др.
Когато Геров пристига в Пловдив, заварва един град едва ли не изцяло погърчен. Българският език и българското образование тук са гонени и прогонени. Гръкоманията на пловдивчани по това време е прочута, тя е заклеймена от всички български писатели. Срещу нея Геров е трябвало да отстоява преди всичко. Всички средства на клеветата и подлостта са били пуснати, за да бъде той прогонен от това гръцко средище. И в тая жестока борба Геров намира подкрепа преди всичко от неколцина придошли из Средногорието, главно от Копривщица, първенци. Неговото училище скоро затъмнява славата на гръцкия гимнасион и реабилитира веднъж завинаги българския език като отлично средство за общуване с културата. Доколко Геров се е бил отдал на просветна дейност, доколко е ангажирал в нея цялото си честолюбие - личи най-добре от следния негов разказ: "достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха... На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци... Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми..." (Т. Панчев, Найден Геров, с. 24-25). В това първо по рода си училище Геров сам е преподавал български език, църковна и обща история, математика, физика, естествена история и търговия. Учениците са учили по записки, които сам той е диктувал. Все за целите на своето училище Геров стъкмил един обстоен учебник по физика, който е и първият труд по физика на български език: "Извод от физика, написана от Найдена Геров. Част пръва" (В Белград. Печатано в правителствена книгопечатна, 1849 г., 208 с.) В тоя си труд Геров е извадил из различни чужди произведения основните познания по физиката, като за специалните понятия си служи или с руски думи, или пък изковава нови. Дадени са и чертежи, тъй че по външен вид неговата физика много малко се отличава от тия, които сега се употребяват в нашите гимназии.
Скоро Геров, заедно с д-р Чомаков, застава начело на борбата срещу гръцките домогвания. В училището, в черквата, в обществото - навсякъде той е пръв, когато трябва да се отстояват правата на българската народност и на българския език. През 1852 година пише в "Цариградски вестник" дълга полемична статия, която издава и отделно, срещу нападките на "Босфорски телеграф"- орган на гърцизма ("Няколко мисли за Блъгарский язик и за образованието у Блъгарити. Написано по повод от укорителнни член въз Блъгарити, напечатаний в 108, 109, 110, и 111 броеве на дневник "Босфорский телеграфът". Земено от Цареградский Вестник.Печатня Ц. Вестника, 1852). Тук Геров прави дълъг исторически преглед на Византийската империя, за да изтъкне вековната гръцка омраза към българите. Всъщност източната империя няма нищо общо с гръцките претенции - тя не е била освен сбирщина от разни племена и народи. Името "римляне (ромеос) са удържали от тщеславие или от неразбор само гръцити от другити народи оний, които били заборавили свой народний язик, та говорили само гръцки." Днешните гърци нямат нищо общо с "чутовния" в старо време елински народ.
След тия уводни думи Геров се спира на статията в "Босфорски телеграф" и като отговаря на нея, иска да се счете, че тоя му отговор се отнася до всички хулители на българщината. Той се спира на същността и историята на българския език, на наречията му, на черковнославянския език и пр. В особени глави обяснява "зачто не ни износи да оставим свой блъгарский язик, та да ся изучиме на грьцкий" и "как не е возможно да потъпчем народността си, та да искаме да станем гръци". Пътем Геров повдига въпрос за писмения език. Той е против употребата на църковнославянския език като орган на новата българска книжнина. "Един народ, бележи той, може да напредва само тогава, когато приеме за писмен говоримия език. Това направиха и гърците, които сега се противопоставят на българските книжовници. Писменият език трябва да почива на всички наречия." Тия ценни принципни мисли на Геров в ново време се споделяха и осъществяваха от Вазов и Пенчо Славейков.
На места Геров напуска спокойната аргументация и прибягва до хули. Той нарича гръцкия език цигански, развенчава и Омир. "Илиадата" не е дело на никакъв Омир, а на народните певци. Тя е проста компилация на "слепецки песни" (от омирос, което значи сляп). А такива песни имат всички народи. Но гърците са лицемерни, те в песните си преиначават нещата и случките. Те са били просто разбойнически племена, които са нападнали Троя за грабеж. Никаква Елена не ги е вдъхновила за тоя подвиг. Несговорчиви и страхливи, те са могли да се съюзят само за кражби...
Можем да си представим колко съкрушителна се е виждала тая критика в очите на нашите деди и прадеди, които всеки ден са търсели по един аргумент повече в борбата си срещу гръцкото духовенство.
Откак отваря Геров своето училище в Пловдив, постепенно българите започват да забравят старото гръцко название на града Филибе, Филипополис; на негово място добива гражданственост българското - Пловдив. Тук Геров въвежда празнуването на славянските апостоли Кирил и Методий. Българите се събуждат и организират. Училището и къщата на Геров са главният културен български център. На него гърците гледат със злоба и завист. Те правят доноси след доноси в Цариград срещу Геров, като изтъкват, че това е един опасен руски агент. И през Кримската война (1854-56) той, като руски поданик, е трябвало да напусне турската империя. Заминава за Русия, гдето печати и първите три букви от речника си в Известията на Императорската Академия на науките, Петербург. След свършването на войната той пак се връща в Пловдив, но гърците му пречат да може да продължи учителската си дейност.
Геров руски консул.- От 1857 г. се открива нова ера в живота на Геров: руското правителство го назначава за пръв вицеконсул в Пловдив. На тоя си пост той стои до Априлското въстание, цели двадесет години, и играе изключителна роля в процеса на нашето духовно събуждане и в организирането на народните сили. Независимостта, с която се ползува като руски поданик и консул, позволява на Геров свободно да насърчава всеки просветителен и родолюбив почин. Особено в Тракия, няма училище, читалище или какво и да е друго културно сдружение, което да не е организирано с негова подкрепа. Освен това, той е във връзка с българските колонии в Русия, както и с руското правителство, отгдето измолва редица стипендии за български младежи. Косвено Геров взема участие и в живота на българската революционна организация - като закриля и съветва водачите. Но той в тая си дейност съвпада с групата на така наречените тогава "стари", на чорбаджиите, които се осланяха преди всичко на Русия. Геров постоянно осъжда емигрантските водачи и вестници за техните крайности. Той не одобрява не само дейността на Каравелов, Левски, Ботев, но дори и тая на дядо Славейков, който си позволява да бъде по-самостоятелен и буен агитатор. Геров е мечтаел постигането на българската свобода по пътя на една мирна, просветителна и дипломатична пропаганда, ръководена единствено по съветите на руското посолство в Цариград. И революцията, която той от време на време е насърчавал, според него, е имала една цел: да предизвика намесата на Европа, да възбуди нейното човеколюбие и да оправдае една война от страна на Русия. Турските власти, както и гърците, познавали много добре всички връзки и намерения на Геров, и ако все пак той е оставал в Пловдив, то се дължи на упорството на руското правителство. Но през 1876 г. той е трябвало да напусне консулството и да дири убежище в цариградската руска легация, понеже е бил заподозрян като организатор на Априлското въстание. Пловдив тогава бе център на турските жестокости и съществуването на Геров там било застрашено...
След Освобождението. Граматика и речник. - През Освободителната война Найден Геров служи при княз Черкаски и взема участие в административното устройство на България. Известно време той е губернатор в Свищов, а след Берлинския договор се оттегля пак в Пловдив и се отдава изключително на филологични занимания. Тих и пасивен темперамент, склонен изключително към уединен книжовен труд и съзерцания, Геров не взема никакво почти участие в надбягването към големите служби, политическите и злободневни обществени въпроси не вълнуват неговата жадна за научни и филоложки открития любознателност. През 1891 година той издава част от своите записки по българска граматика, които е обработвал още като студент в Одеса: "Букви Ъ и Ь в старом церковно-славянском язике. С прибавленiями: а) о букве Щ и б) о правописанiи народнаго имени Словянин. Из филологических изследованiй Найдена Герова" (Пловдив, в типографiи Д, В. Манчева, 1891). Тук, както и в своите по-раншни преподавания като учител, Геров се застъпя за строго етимологично писане. Главна цел на неговия труд е да докаже, че днешният български език по звукове и правопис е най-близък до църковно-славянския (т. е. старобългарския). С тия свои разбирания Геров създаде цяла правописна школа, принципите на която изрази и неговият ученик Йоаким Груев в прочутата "Основа за Блъгарска Грамматика" (Издали Х. Г. Данов и Г. Трувчев, Белград. В правителственната Книгопечятнiя, 1858 г.), претърпяла няколко издания.
Йоаким Груев е играл значителна роля в процеса на нашето Възраждане като педагог и преводач. Роден е на 9. ІХ. 1828 г. в Копривщица. Учил е при Геров, преди той да замине за Одеса, и в пловдивското гръцко училище. От 1848 до 1856 г. той е бил учител в родния си град, откак Геров заминава за Пловдив. След 1856 г. той замества Геров и в пловдивското училище. Освен с граматиката си, той е известен като ревностен преводач и автор на различни книги - педагогични, художествени и исторични. Школата, която създадоха Геров и Груев, известна като етимоложка или пловдивска, минаваше за най-авторитетна, научна - до историческата статия на Дринов "За новобългарското азбуке" (Пер. спис., 1870 г. г. I. кн. 2), с която се тури началото на модерния български правопис, основан преди всичко на фонетиката на живия говор.
Най-важното дело на Геров, в което е отразена неговата широка култура и неизчерпаема енергия, е прочутия "Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров" (Пловдив, 1895 г., част ІІ - 1897 г., част III -1899 г; част IV, под редакцията на Т. Панчев, 1901 г., също част V, 1904).3 През 1908 г. пак под редакцията на Геровия сродник и помощник, Т. Панчев, излезе и едно "Допълнение на българския речник от Н. Геров" (Пловдив) Градивото на този речник е събирано цели петдесет години. Още през 1855-6 г. Геров напечата първите три букви на речника си в Известията на Императорската Академия на науките, което е било отбелязано от Цариградските "Български книжици" като "най-голяма, най-радостна новина". Значението на този Геров труд и до ден днешен е несравнимо - друг по-пълен и системен речник ние нямаме. Геров е събрал от народни умотворения и непосредствено от живия народен говор около 70,000 заглавни думи, 26,400 изречения, 4,936 откъслеци от народни песни, 16 хиляди пословици и около 2,200 собствени имена. А в приготвеното от Т. Панчев второ издание заглавните думи достигат 100,000. Нямаме друг паметник досега с толкова широко, неизчерпаемо словно богатство. Изключителността на Геровия речник може най-добре да се почувствува при едно сравнение с речниците издадени по-рано - тоя на Дювернуа (1885-89), и на Богоров - Френско-български, 1869 г. и българо-френски 1871 г. Нито един не е отразил такава ерудиция, такава обич към българската реч и такава подготовка, като Геров. И днес ние от него учим значението и хубостите на много български думи и изрази. Този речник е необходимо помагало на филолози, писатели, артисти - и ще остане като такова още десетки години. Предприетото издание от членове на Академията на науките, именно Аргиров, Балан, Младенов, и пок[ойния] Цонев, което сигурно ще бъде много по-пълно и научно подредено, няма да направи излишен и Геровия речник, ако не за друго, поради факта, че в него е отразена една велика, единна творческа воля...
Значението на Н. Геров. - Старините си Найден Геров преживява в Пловдив. Мечта на неговия живот е да издаде, да види готов целия си речник. За него той е работил неуморно, подпомаган в последно време и от сродника си Т. Панчев. Но съдбата отсъдила да види само първите три части на речника. През октомври 1898 г. след една обиколка, той пада тежко болен и след две години боледуване почива, на 9. Х. 1900 г. Три години преди това пловдивският общински съвет го провъзгласява за почетен гражданин.
Все пак Геров е от малкото щастливци, деятели от времето на културното и политическото ни възраждане, които можаха да дочакат нашето Освобождение и при една по-спокойна обстановка да довършат своето дело. Принуден, по силата на обстоятелствата допреди Освобождението, да се меси в толкова различни и чужди на склонностите си предприятия, той веднага след подписване мирните договори се оттегля на уединена книжовна работа, в която още от младини е намирал своето призвание. И в това негово отказване от политическите борби и от облагите, на които е имал право, има нещо общо с Каравеловата уединеност след Освобождението. Двамата апостоли, които тъй много се различават по темперамент и заслуги, в свободна България търсят преди всичко мирна, спокойна обстановка, за да се отдадат на книжовен, просветителен труд, който е най-присъщ на натурите им, но на който по-рано не са могли и не е трябвало да се отдават изключително. В културното самосъзнание на Геров има нещо рядко. Той е един от малкото просветени българи по онова време, които са ценели всяко свое действие от гледището на историята. Те са имали великата вяра, че свободата ще настъпи скоро и че за народа ще се разкрият изведнъж широки възможности за културно строителство. За това време те са се стремели да подготвят народа. Всички са чувствували преходността и величието на своето дело. Геров, който е имал щастливата участ да бъде руски консул и като такъв да е във връзка с всички културни и политически инициативи на времето, е събирал всички документи и сведения - защото е бил убеден, че те ще имат никога голяма историческа цена. И, наистина, днес неговата подредена архива в това отношение има несравнима цена. Двата тома, които излязоха под редакцията на Т. Панчев ("Из архивата на Найден Геров" Т. I, 1911 г., Т. II 1914 г. - Издание на БАН), както и приготвения за печат трети том, съдържат документи и писма, които са ценно градиво на всяка история на нашето Възраждане.
Вникнем ли в ранните поетични опити на Геров, проследим ли неговото научно и обществено дело, което отразява част от свещените подбуди в нашия живот през цял половин век, прелистим ли няколкото хиляди страници на неговия речник, както и на архивата му - ние разкриваме една богато надарена, културна личност, един творец, делото на когото има голямо исторично значение и непресекаемо нравствено величие. Геров е един от първите български поети, той е и талантлив белетрист, макар и да не печати никога художествена проза, автор е и на първите критични студии в нашата литература, - освен студията за Богоровата география и полемиката с гърците, той печати статия за богомилството: "Поп Богомил, първий подвижник между Българити" (в. "Македония", 1859 г.) Ала това, което ще запази името на Геров в нашата история, е неговият речник и архивата му. В тях е отразено велико трудолюбие и творческа воля. Чрез тия си качества те стават общонародна културна ценност и благодатно градиво за бъдещи проучвания из областта на нашия език, народоука, политическа и културна история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар