Старогръцка лирика. Еолийска мелика. Алкей и Сафо.

         В продължение на три столетия (7 – 5 в. пр.н.е.) настъпва една забележителна епоха на разцвет на елинската лирика. Срещу строго закованата, еднообразна форма на епоса, заключен в хекзаметъра, в епохата на лириката се налага едно изумително богатство от лирически форми и жанрове.

         Много съществено различие между епоса и лириката е музикалния съпровод, който заема много по-съществено място в лириката, отколкото в епоса. При епоса има скромен съпровод на лира, докато в лириката музикалната компонента заема по-съществена форма.

         „Лад“ е съотношението между устойчиви и неустойчиви звукове в музикалната система. Последователността на стъпалата в тази система оформя гамата.

         От 18-и век насам в европейската музика се различават две основни ладови системи – мажор и минор. Мажорният лад се свързва с представата за жизнерадостна, весела музика. Минорният лад се свързва с представата за скръбни, сподавени настроения.

         В елинската древност е имало пет основни лада, чиято характеристика е не толкова и не само музикална, но и етно-езикова, т.е. съответните лирически жанрове са имали някаква специфична музикална характеристика, но са били свързани и с определени старогръцки диалекти. Интересно е обаче, че в съвременната европейска култура гамата е проспективна (т.е. отдолу нагоре), а в елинската култура движението е обратно и основно е имало две тетрасъзвучия.

         Основни ладове:

·         Йонийски

·         Дорийски

·         Еолийски

Второстепенни ладове:

·         Лидийски

·         Фригийски

Лирическите жанрове са десетки и са доста различни, но можем да разглеждаме лириката в рамките на три основни двуделения:

1)   Според типа изпълнение

a.    декламативна лирика: жанрове, които са по-близо до епоса

b.    песенна лирика: стихове, които са били изпявани

2)   според начина на изпълнение

a.    солова (монодична) лирика

b.    хорова лирика

3)   според съпровождащият инструмент

a.    китаристика (от гр. китарон – лира)

b.    авлетика (от гр. аулос – флейта)

Еолийската мелика изпъква със забележителна поетическа школа на остров Лесбос, родината на Алкей и Сафо.

Сафо (втората половина на 6 в. – началото на 5 в. Пр.н.е.)

         Тя е най-прочутата поетеса в древността. Родена е в семейство на аристократи. По време на бунта срещу аристократите на о-в Лесбос (края на 6 в.) Сафо бяга от острова. В главния град на острова – Метилене, Сафо организира своя певческо-музикална танцова школа, където обучава млади девойки. Създава свой специфичен стих, оказал огромно влияние върху римската поезия.

         „О, красива, о, прекрасна девойко“ – обръщение към булката

         „Посрещнете хубавоногата нимфа, дружино“

         От стиховете й до нас са достигнали около 150 фрагмента. Била е омъжена и е имала дъщеря. Според легендите в по-късните й години Сафо се влюбила в младия красавец Фаон, който не отвърнал на любовта й и тя, отчаяна, се хвърлила в морето от Левкадската скала.

         Лириката на Сафо рядко излиза извън пределите на преживяванията, свързани с нейния затворен кръг. Тя е близка до фолклорната песен и влага лично съдържание в традиционните форми.

Алкей (620 – 580 г. Пр.н.е.)

         Алкей е от остров Лесбос. Враждебността му към лесбоските тирани Меланхос и Марсил става повод да бъде изпратен в изгнание.

         В своите творби поетът напада не само тираните, но и управниците изобщо. Бунтарството му го отвежда в Египет. Той не остава безразличен към личността и поезията на Сафо. Свидетелства за това са някои фрагменти, смятани за части от поетическа преписка между двамата. Последният сигурен факт за него е че през 580 г.пр.н.е. се завръща в родината.

         Творбите му, високо ценени през античността, били редактирани и издадени в десет книги ат александрийските филолози Аристофан от Византион и Аристарх. Вероятно са били подредени тематично, тъй като днес са съхранени наименования на групи стихотворения като „Бунтарски песни“, „Химни“, „Песни за пиршества“. Алкей възпява всичко, което го вълнува – политика, природа, богове, вино, любов.

         Алкей разработва и народни песни и пише свои за народни празненства. На разнообразните теми хармонира разнообразна метрика, заради която поетът е толкова ценен. Той използва голяма и малка „асклепиадова строфа“, „сапфическа строфа“ и най-често „алкеева строфа“(състои се от 4 стиха – 2 по 11 срички, третият – 10, а четвъртият – 9; съставена от различни метрически стъпки). Пише на родния си еолийски диалект, като използва форми, характерни за езика на Омир.