1823г. започва да пише
романа в Кишинев, пише го с прекъсвания 7г. 1830г. го завършва. 1831г. прави
промяна в структурата – от 9 глави вади 8ма, прави 9тата 8ма и последна и пише
10 глава чрез тайнопис, разчетен през 1907г. от Марозов и Бонди. 1833г. излиза
първото самостоятелно издание на романа. „Е.О.“ е неконвенционален роман и
отказва любовната история да завърши със щастлива развръзка. Онегинска строфа –
ритъмът, според силаботоническото стихосложение, е четиристъпен ямб; винаги се
състои от 14 стиха (напомня на сонет). Създава много строен дизайн на текста.
Пушкин следва структурата на Шекспировия сонет. Жанровата форма на „Евгений
Онегин” неизбежно предполага съотнасянето на романа със западноевропейската
лиро–епическа традиция. Още съвременниците на Пушкин го възприемат като
модификация на Байроновия роман в стихове „Дон Жуан”, който обаче е
незавършен. Действието на романа обхваща около шест години: началото му се
отнася към края на 1819 г., а последната среща между Татяна и Онегин на финала
е през пролетта на 1825 г. Състои се от встъпление и осем отделни глави, всяка
от които започва с епиграф, а също и от бележки на Пушкин към общия текст.
Произведението се отличава със сюжетна простота и включва малък брой персонажи.
Изгражда се върху две основни сюжетни линии, отразяващи най – общо съдбата на
руската дворянска интелигенция от началото на XIX век. Едната представя
историята на личните взаимоотношения между Евгений Онегин и Татяна Ларина, а
другата – между Владимир Ленски и Олга Ларина. Двете линии са тясно преплетени
и взаимосвързани, огледално съотнесени в общата структура на романа, без да са
равнозначни.
„Евгений Онегин“ – Пушкин
започва да пише романа през 1823г. по време на южното си заточение. Приключва
го през 1830г. Действието в романа се развива в периода 1819-1825г. Това е
време на важни исторически събития в Русия, чрез отразяването на които Пушкин
иска да пресъздаде атмосферата, в която се формира типът личност Евгени Онегин.
В центъра на романа е поставен млад човек, съвременник на Пушкин, по произход
от петербургско дворянско семейство. Този млад човек води безгрижен начин
на живот и перспективите за неговото развитие са неясни. Осъзнал безсмислието
на своето същвствуване, той търси спасение. Освен него вниманието на Пушкин е
насочено и към други представители на руската дворянска интелигенция – Ленски,
Татяна, Олга. Тези герои са описани в типичната за тях социална среда като
включвайки се в действието те разкриват и живота на столичното дворянство и
провинциалните представители на руското общество. Всеки от героите си има своя
биография и е представен в романа в развитие. Действието в романа, постъпките
на основните лица се движат към едно централно събитие което променя тяхната
съдба – това е дуелът между Онегин и Ленски. Трагичното събитие чертае друг път
в живота на героите. То не само прекъсва съществуването на един млад човек, но
и показва, че пътят към личното щастие е труден и не винаги завършва успешно. В
романа, авторът осмисля централния персонаж Евгени Онегин като нациално
исторически тип, който се формира в определени обществени условия при
господстваща самодържавна система. Традиционното възпитание, което получава
Евгени Онегин обяснява неговото благородство, разностранно развитие и изискано
поведение, но това е недостатъчно за да се осмисли живота на един спокоен млад
човек и идва моментът на разочарование и търсене на смисъла. Смисъла като
пълноценно съществуване, което се свързва с мястото и действието на младия
интелигент в руското общество. Типът Евгени Онегин Пушкин представя като
обобщение на руската дворянска интелигенция, която е разочарована от живота,
обхваната е от скука и е обречена на бездействие. Чрез личните отношения между
Онегин и Татяна, Пушкин се опитва да представи и другата позиция – на човека
близо до народа, свързан с бита и традициите му, с нравственост формирана в
естествена среда, това е Татяна. Пушкин представя героинята, която се отличава
не толкова с външна красота колкото с обаяние и изключителна душевна чиатота.
Живяла далеч от столичната суета Татяна има различно поведения и не се страхува
да пристъпи законите на фалшивия морал. Пушкин не скрива симпатията си
към героинята, а представя девойката като въплащение на най-добрите страни на
народната и дворянската култура. В римана Пушкин присъства като персонаж , но
не се идентифицира с Евгени Онегин. Тази позиция позволява поетът правдиво да
описва средата, в която главните герои се възпитават и живеят. Това е и средата
в бляскавите салони където е преминал живота на Онегин, това са и дворянските
провинциални общества, които се отличават с по-малко блясък и разкош. Пушкин е
приятелят и спътникът на героите. Заедно с тях се вълнува, обича и страда.
Представяйки живота в Русия в този исторически период, поетът се опитва да
нарисува цялостна картина на руската действителност, руския живот, типичните
представители на руското общество от 20те години на 19 век. В този аспект,
Белински определя романа на Пушкин като енциклопедия на руския живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар