Тодор Пеев е деец на
българското национално-освободителното движение, журналист и драматург. Член на Българското книжовно дружество. Тодор Пеев е роден през
1842 г. в гр. Етрополе. Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж (Цариград). След завършването му работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. В Етрополе съдейства за
откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“. След
Освобождението заема редица важни административни длъжности : окръжен
началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899) и търговски агент в Скопие (1899-1901). Член на Българското книжовно дружество. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску,
прокопцаният зет на хаджи Стефания“.
В края на 1864 г. е назначен за главен
учител в Силистра. Той обогатява обучението в града с нови предмети и обръща
особено внимание на девическото образование. Отваря училища и в селата, съставя
им програми, обучава по-будни местни младежи за учители. Силистренци се дивят
на надписите, окачени по стените на училището: “Ако си любоучен, ще си учен”,
"Всяко нещо на мястото си", "На учението корените са горчиви, но
плодовете са сладки" и др.
Разочарован от следосвобожденската действителност се
самоубива на 26 юли 1904 г. в София.
Тодор
Пеев е първият самоубил се български писател. Той е деец на българското
националноосвободително движение, учител, журналист, публицист, фейлетонист,
драматург, мемоарист и преводач. Издател на в. "Възраждане" в Браила.
Член и деловодител на Българското книжовно дружество. На 26 юли 1904 г. 62-годишният Тодор Пеев успява да
пусне два куршума в себе си: първия под сърцето, втория - в лявото слепоочие. Когато близките му
влизат в стаята, намират до тялото му съвсем нов револвер, от който липсват два
куршума. Предсмъртно писмо няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар