Толстой е роден през
1828г в имението Ясна поляна, близо до град Тула, не далече от Московска
област. С това имение са свързани най – щастливите, но и най – тъжните години
от живота му. Това имение Толстой получава като наследство от майка си която се
явява дъщеря на старинния дворянски род Волконски. Майката на Толстой умира
преди той да е навършил 2г. След смъртта на майката грижите за семейството
поемат двете лели на писателя, но той пази скъп спомен за Татяна Ерголска и за
своя по – голям брат Михаил. Скоро след майката умира и бащата и децата остават
на грижите и възпитанието на рода Волконски. В своето детство Толстой преживява
две трагични събития които определят някои отличителни черти в неговия характер
– скептицизъм, стремеж към уединение, желание за самота и разсъдливост. Всички
събития които семейството на Толстой преживява от най – ранната му възраст до
младежките му години са отразени в трилогията „Детство, юношество, младост“.
Търсейки своята реализация Толстой започва обучение в Казанския университет, но
се разочарова и напуска. Връща се в Ясна поляна, след това отива в Петербург.
Живее безцелно, но дълбоко разочарован от себе си търси място в живота.
Определящо в живота и творчеството на Толстой е участието му в Кримската война.
Военната обстановка, контактите му, го карат да погледне с други очи на живота.
В много ситуации Толстой се убеждава в превъзходството на обикновенните войници
над офицерите. Той е удивен от естествения патриотизъм от страна на руските
войници. Впечатленията от участието му в Кримската война описва в цикъла „
Севостополски разкази“. В тях разсъждава за войната от нравствена гледна точка.
Той не се опитва да изясни икономическите причини за избухването й, но описва
честолюбието, властолюбието на завоевателите. След войната Толстой се връща в
Петербург, но животът там го измъчва, и той се връща за постоянно в Ясна
поляна. През 60 - 70г именно там Толстой създава едни от най –
значителните си призведения:
- Романа
епопея „Война и Мир“
- Социално
психологическия роман „Анна Каренина“
Независимо от активната
си творческа дейност, Толстой не спира да се интересува и от обществения живот
в Русия. Наблюдавайки процесите Толстой изпитва разочарование от живота
на собственото си дворянско съсловия. Той преживява дълбока, идейна и
нравствена криза, които се явавят преломен момент в последващия живот на
писателя. Той скъсва всякакви връзки с руското дворянство, с държавната власт и
обявява,че независимо от своя прозход преминава на позициите на патриархалното
селячество. Толстой подлага на остра критика живота на руското общество,
държавата, църквата, съдебните институции. Той счита, че справедливо общество
може да бъде изградено по пътя на безкръвна революция, чрез
самоусъвършенстване на отделната личност. Тези идеи на Толстой намират
отражение и в неговите произведения:
- „Смъртта
на Иван Ирич“
- „Възкресение“
- „Живият
труп“
Новите възгледи на
Толстой влизат в остър конфликт с държавата и църквата, в резултат на което той
е отлъчен от църквата, а държавата го обявява за един от най – големите
противници на властта. Бива следен и подлаган на цензура. Постепенно конфликта
с държавата оказва влияние и се пренася в семейството. Следвайки своите позиции
Толстой лишава от наследство своите деца и предава цялото си състояние на
селяните в Ясна поляна, Съпругата и децата му не могат да му простят и
обстановката става непоносима. През октомври 1910г Толстой решава да напусне
дома си, и съпровождан от семейния си лекар и по – малката си дъщеря Саша,
тръгват на път. По пътя се разболява и в началото на ноември умира. Погребан е
в Ясна поляна, но не от семейството си, а от селяните които поставят на гроба
му не кръст а табела с надпис „...споменът за твоето добро никога няма да бъде
забравен...“ Църквата забранява да бъде погребан по христианските обичаи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар