Театърът и
драмата са две неща, които вървят винаги заедно, но трябва да се прави
разграничение между тях. Театърът като културна и социална институция възниква
най-късно. Наченките на драмата са много по-назад във времето.
Наченки на театъра като институция
През 7 в.
пр.н.е. в цяла Елада са били вече много популярни т.нар. Дионисии (празници в
чест на бог Дионис). Най-напред в Атина, вероятно към средата на 7 в. пр.н.е.,
са започнали да се устройват и са станали много популярни състезанията на
дитирамбически хорове. Те изпълнявали дитирамби - хор–ви песни в чест на
Дионис, които вече са имали достаа подчертано драматургичен характер. В тях са
се възпроизвеждали кратки сюжети, свързани с битието на Дионис. Около столетие
по-късно са започнали първите театрални представления (трагедии и сатирикони).
Сатириконите са били вече една нова форма на дитирамбите – представлявали са
малки театрални спектакли, показващи прочути моменти от биографията на Дионис.
През 534 г.
Пр.н.е. атинският тиран Пизистрат учредява Великите Дионисии. Това е бил
най-голямият празник в Атина. Великите Дионисии са се провеждали всяка година в
дните на пролетното равноденствие, като са траели 6 дни.
Дионис:
1.
Бог на виното, веселието и опиянението
2.
Патрон на театъра
3.
Появява се късно в пантеона на елинските богове,
вероятно някъде след Минойската епоха
4.
Появява се в периферията на елинския свят –
неговата легендарна биография е най-тясно свързана с Тракия и Фригия
5.
Мотивът за лудостта, свързан с бог Дионис и
потвърден от многобройни легенди
6.
Перперикон – най-големият храмов комплекс на
Балканите, посветен на Дионис
7.
Земеделски оргиестичен народен култ към Дионис
Характеристика на древните
Дионисии
Древните
Дионисии са се разигравали вероятно най-напред в Родопите в храмовия комплекс
Перперикон и в древна Фригия. Това е една траадиция, която възхожда вероятно
към втората половина на второто хилядолетие преди новата ера по нашите земи,
където започва да се празнува култът към бог Дионис.
В културната
история на Елада през първото хил. Пр.н.е. има много култове, но те са били
аристократически. Огромното разпространение на Дионисиите се дължи на обстоятелството,
че това е един народен, земеделски и оргиестичен култ. Свързваме времето на
Великите Диониции с древния култ, времето около пролетното равноденствие. Това
е най-сигурният знак за земеделски култ – в началото на пролетта се обновява
природата, започват земеделските дейности.
В Дионисиите е
взимало участие цялото население, цялото племе. По-голямата част са участвали
като зрители, а една малка част са били актьори. Мистерията се е подхранвала от
голямо количество неразредено вино, което е напълно логично като се има
предвид, че Дионис е бог на виното и виноделието. Главните актьори са били бог
Дионис и неговата свита. Онзи, който е изпълнявал ролята на бог Дионис е бил
наметнат с кожа от див звяр. В гръцката фигурална живопис тази кожа е обозначавана
като кожа от пантера. Най-същественият атрибут на бога в тези Дионисиеви игри е
бил неговият жезъл, който носи името „тирс“. Тирсът е представлявал една тояга,
на чийто връх е била намушена шишарка, а самата тояга била опасана с лоза или
бръшлян. Той е бил съпровождан от цяла свита вакхани и вакханки. В голямата
свита на Дионис е имало и други участници, предрешени като силени и сатири.
Тънката нишка,
която свързва древните Дионисии с модерния театър, откриваме в две неща:
1.
Наименованието на трагедията:
Жертвеното животно на бог Дионис, което във времето на тази оргия е било
заколвано, е бил трагосът (старогр. Козел). В началото на играта козлето
припкало покрай актьораа, изпълняващ ролята на бог Дионис. Наименованието „трагедия“
означава „козльова песен“. Това е песента на козлононите спътници на Дионис,
тъй като очевидно хористите, които са пеели песните в чест на бога, са били
силени и сатири.
Зооморфният ответник на Дионис е козелът. Козелът се слави още от
античността като животно с много висока сексуална мощ.
2.
Втората нишка свързва Великите Дионисии с втория
театрално-драматургически жанр – комедията. Всички комически антьори играели с
кожена препаска с фалос на себе си.
Това е вече връзката с древните Дионисиеви игри, които са били
оргиестичен пролетен култ.
Последните три
дни от Великите Дионисии са били посветени на драматургическия агон. Специално
посочена от управата на града-държава комисия е определяла тримата
трагедиографи, които да бъдат допуснати до заключителното състезание. Теглел се
е жребий кой да се яви през 4-ия и 5-ия и 6-ия ден. Много важна е била ролята
на т.нар. хорег. Той е бил обикновено богат атински гражданин, който е поемал
драговолно функцията да подготви един театрален екип за драматургическото
състезание.
Имало е
респективно първа, втора и трета награда. Те не са били материални, а чисто
морално признание. Първата награда е била увесване на едно козле на вратата на
победителя. Почетна е била е само първата награда, втората и третата не са били
особено ценни.
При
откриването на игрите и освещаването на храма на дионис в предверието на
открития Дионисиев театър е имало малък храм, където са се извършвали
жертвоприношенията. В центъра на театралното пространство, в средата на
оркестъра, е била поставяна една подвижна статуя, изработена от маслиново
дърво, т.нар. ксоанон. Пред него е бил поставян светилник с масла. Светилникът
е бил запалван в осветителния първи ден на Великите Дионисии и е горял през
цялото време на празника.
Особености на
спектакъла:
·
В древногръцкия театър актьорите са били само
мъже
·
Актьорите са играели с маски, предназначени за
трагедии и за комедии
Съхранени са образци на антични
маски, които са били застинали маски. В това отношение много интересен е
паралелът между древногръцкия театър и например японския. Две съвършено отделени
една от друга култури, които няма как да си взаимодействат, имат редица сходни
елементи. Те свидетелстват, че има някаква етапност и сходство в етапите, през
които минават далечни в географско и културно отношение цивилизации. Може да се
предположи, че тези маски на актьорите в елинския театър до известна степен са
играели функцията на мегафони. Пеещият актьор е трябвало да има много мощен
глас, за да напълни това открито пространство, в което са се побирали от 15 до
40 хиляди зрители.
Театърът е бил масово зрелище.
Тогавашна Атина (5 в.пр.н.е.) е наброявала между 50 и 100 хил. души. В атинския
театър са се побирали 15-16 хил. зрители. Градската управа е отпускала и пари
за бедните, които са искали да гледат тези спектакли. Имало е билети (симболи),
печени от глина. От там идва и думата „символ“. Предметът, без който не е можел
да мине на спектакъл, е била възглавничката за сядане върху мраморните седалки,
тъй като спектаклите започвали сутрин и седалките били много студени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар