В основата си „Илиада“ е военна поема и
отразява условията на живот по време на войната. „Одисея“ рисува предимно
странстванията на героя в мирно време. Действието в „Илиада“ е съсредоточено в
източната част на гръцкия свят, като показва стремежа на гърците към изток; с
изключение на малки епизоди, събитията в „Одисея“ се случват на запад (о-в
Итака). В „Одисея“ по-ясно се проявява разлагането на царската власт и
засилването на родовата аристокрация, а заедно с това се появява и
по-значителна представа за боговете. В нея също могат да се видят черти на
по-зряла мисъл. Първобитното мислене се отличава с простота и конкретност. С
умственото развитие мисълта придобива абстрактен характер.
Абсолютно сигурно е, че създаването на „Илиада“
предхожда това на „Одисея“. Не е достатъчен аргумента, че действието с „Одисея“
е последващо спрямо това „Илиада“. В „Илиада“ са описани 52 дни от епичната
десетгодишна война между ахейци и троянци, докато в „Одисея“ се разказва за
завръщането на един от най-именитите ахейци, участвали в покоряването на Троя –
хитроумният Одисей. Филологическите доказателства за това, че „Илиада“ предхожда
„Одисея“ – стилът на „Илиада“ е по-старинен, по-архаичен от стила на „Одисея“. Такъв
стилов маркер, който е ясен и категоричен е употребата на разгърнати сравнения.
В „Илиада“ има 218, а в „Одисея“ – 53 разгърнати сравнения. Друг белег на
стилова диференциация е употребата на абстрактни съществителни. Композиционно „Одисея“
е много по-сложна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар