15. Форми на организация на обучението

Ако обучението е „организационно-функционално единство” между преподаването и ученето,т.е ръководството на учителя и дейността на ученика то формите за организация на обучение са конкретен израз на това единство. Те са значими ,както за теоретическата ,така и за практическата част на обучението.Формата на организация на обучението,може да се пред-стави като конструкция,в която се предвижда взаимовръзка на компонентите на обучението,тяхното действие и взаимодействие,осигуряващи усвояването от учениците на знания,умения и навици за развитието на тяхната личност.Учителят в много голяма степен допринася за повишаване ефективността на самото обучение.

Различните форми на организация на обучението се разпределят най-общо в три групи : класни урочни (урок), класни неурочно и извънкласни форми.Всяка една от тези форми се отличава със своя структура,принципи и признаци.Различните форми на обучение създават нееднакви (специфични) условия за обучение,възпитание и развитие на учещите се. Целесъобразността на прилагане на една или друга форма се определя от конкретната дидактическа цел,съдържанието и методите на учебната работа.

Урокът като форма на организация на обучение

Урокът е основната форма за организация на обучението и от това как се провеждат уроците зависи качеството на образованието,възпитанието и развитието на учениците. Усъвършенстването на обучението протича главно под формата на усъвършенстване на урока. Урокът е вид формална организация на единството между дейността на ученика и учителя,с помощта на която се разработва ,представя и усвоява определена тема от учебната програма за определено време.

Даден учебен материал може да се възприеме и усвои от ученика в различни организационни форми и при различна технологична организация на учебната дейност. При урока учебното съдържание е разделено на малки единици,той е планира и реализира от учителя. Утвърждаването на урока като основна форма на организация на обучението е с безспорните предимства на класно-урочната система за организация и на тясно свързаната с нея предметна учебна система.Промените в обема и качеството на учебното съдържание изискват прилагането на възможно най-оптималната форма на организация,която да гарантира ефективността.Практиката по-казва,че въпреки съществуващите недостатъци тази форма е урокът във всички негови разновидности.

Съществени елементи на урока :

• Формулиране на темата
• Цел
• Проверка
• Изложение
• Затвърждаване
• Повторение
• Задаване на домашна и други

Не са рядкост случаите,когато целите на урока не се съобщават или пък не се обосноват по достъпен за учениците начин,които губи мотивацията им. Другият елемент,който би трябвало да присъства в структурата на всеки урок е свързан с формулирането на резултатите от извършената работа,той обаче често се пропуска.На лице е липсата на време и големия обем учебно съдържание.Въз основа на доминиращата във всеки урок дидактическа цел се обособяват следните видове уроци :

1.Урок за разработка и усвояване на нови знания (той може да бъде пред-ставен и от ученика).

2.Урок за формиране на умения и навици.

3.Урок за обобщаване и систематизация на знанията (включени тук са различните видове повторения служещи за затвърждаването на учебния материал).

4.Урок за прилагане на знанията,уменията и навиците.

5.Урок за контрол и оценяване на знанията (постиженията)

6.Комбиниран урок – важно е с какво и какво и как се комбинира. В осно-вата си има повече от една дидактическа цел.

Всичките тези типове уроци са примерни,учителят трябва да тръгва от тях и да изхожда творчески към изграждането.

Планиране на урока

Трябва да се разграничат планирането и предварителната организация,която се разглежда по-често като подготовка на учителя за урока.Според М. Андреев подготовката на учителя за урока бива два вида :  подготовка за учебната година ,която завършва с годишно разпределение и подготовка за урока (учебната тема),която завършва с урочен план. Колкото и добър да е даден специалист в своята предметна област,той трябва да познава съдържанието на обучението подбрано в съответните документи – учебна програма,учебници,помагала и други.Трябва да има съобразяване с възрастовите особености.Учителят трябва да познава актуалното равнище на обученост, т.е какво учениците знаят и могат ,а също и степента на проява на мотивацията.

Планирането е процес на решаване каво и как трябва да учат учениците. Пресметнато е ,че учителите вземат подобно решение на всеки две минути ,докато преподават.Вземането на решения от този тип трябва да става преди началото на урока.Даже най-неподготвеният урок се  провежда по план.Учителят в крачка решава с какво да започне,например с изпитване, което не е особено ефективен метод. Преобладаващото мнозинство от лошо проведени уроци или липсва план ,или той е разработен формално.

Въпроси ,които включва в себе си планирането на урока?

• Какво е наличната способност в класа?
• Какво искам учениците да научат?
• Има ли някакви други съображения за отбелязване?
• Каква подготовка е необходима преди урока?
• Какви проблеми биха могли да възникнат?

Анализирайки дейността по планирането Ъ. Монтегю подчертавам,че работата на учителя е ориентирана към управление на класа и управление на обучението.

Структура на плана на урока според Ю. Зотов ,но структурата може да съдържа различни компоненти :

• Тема на урока
• Цел на урока
• Тип на урока
• Методи за обучение
• Повторение
• Контрол
• Самостоятелна работа на учениците в урока
• Домашна работа и други.

Необходимостта от планиране на обучението,тематично и урочно почти не се подлага на съмнение.Повечето автори посочват,че оформянето на писмен план е полезно преди всичко при начинаещите учители. Записаният урочен план предполага допълнение,модифициране,задаване на въпроси, или да „принуди” учителя внимателно да обмисли предпоставките за успешно реализиране на плана на урока.Писмената форма на урока не трябва да се схваща като неизменна,също така трябва да има осигурени допълнителни задачи,в случай че планираната работа е извършена.

Неурочни организационни форми

Те могат да бъдат класни и извънкласни,но между тях няма строго разграничаване. Включването на учениците в извънкласните форми на обучение трябва да зависи само и единствено от личното им желание за участие.В извънкласната работа не съществуват „слаби ученици”,те дори по-добре работят в такива среди. Всички видове извънкласни дейности при правилната им организация изпълняват възпитателна функция.

Една от малкото неурочни форми,която се отличава с успех е екскурзията. Тя може да се използва за решаването на всички дидактически задачи: тя може да бъде учебна, заключителна и обзорна.При обзорната се провежда обучение по няколко предмета едновременно.

Друга неурочна организация на обучението е учебната лекция ориентира-на при ученици от по-горните класове, тя дава възможност най-икономи-чно да се използва учебното време,позволявайки на учителя да представи голям обем от информация.По време на лекцията учениците развиват логическото си мислене и самостоятелността като качество на личността. Тя трябва да е ясна и убедителна,защото е много лесно учителя който я изнася да премине бързо към нови неща преди учениците са са възприели старите.

Формула за логически издържано и добре структурирано представяне на учебното съдържание :

• Кажете на учениците какво възнамерявате да представите.
• Представете го.
• Кажете им накратко какво се представили.

Също дидактическа задача може да се разреши и чрез учебната конференция,при която задачите се разпределят предварително.

Семинарът е с цел затвърдяване,обобщаване и систематизиране на знанията,отличава се с по-голяма самостоятелност при ученици от горните класове.Същността на семинара се състои в това,че отделни ученици по поръчение на учителя подготвят доклади или съобщения,които се изслушват и обсъждат от целия клас.Семинара се изготвя задължително от учителя.Не е задължително семинарите да се провеждат единствено в училище.

Учебно – практическо занятие с цел формиране на умения и навици.Учениците,провеждайки лабораторните работи се обръщат към учебниците, справочната литература и не само усъвършенстват учебните си умения,но и формират общи умения за работа с техника,отработват алгоритми и други. Особено важно е,че учениците се учат на самоконтрол. Широко прилагана в практиката разновидност на учебно-практическите занятия са лабораторните занятия,съдържанието на които има изследователски характер и служат за формиране на  творческа самостоятелност в процеса на обучение.

В последните години в много голяма степен нараства интересът към факултативните занятия като специфична форма на обучение и особен вид „продължение” на задължителното обучение по отделните учебни пред-мети. Факултативните занятия са ефективна форма на групово обучение по отделните учебни предмети,което подпомага задълбочаването на знани-ята.Не е задължително и препоръчително групата да е създадена само от отличници,защото това не означава непременно наличие на  интерес. Най-често това се свързва с избора за  бъдеща професия.

Една от най-разпространените форми на обучение е предметният кръжок. Често познавателните интереси на учениците излизат извън пределите на учебните програми и учебниците.В такива случаи се използва кръжокът. И при него могат да участват всички,които желаят,не само отличниците,дори се наблюдава че учениците със средна успеваемост,започват да се учат по-добре. Кръжокът трябва да работи системно – всяка седмица или през седмица приблизително два учебни часа.Той допълва и разширява.В плана задължително трябва да се представят целите и задачите,а също и съдържанието му ,структурирано по раздели и теми.