8. Процес на обучение

Обучението е сложен обект на изследване, защото, възприемано непосредствено, то е тоналност, в смисъл на цялостност, и нито един модел не може да го обясни изцяло. Обучението е обект на много науки, но най-трудно се разграничават предметът на дидактиката и психологията, поради мнението, че обектът им съвпада.

Обучението като предмет на дидактиката.Обучението като :

·         Особен вид обществена дейност, насочена към изпълняване на специфична социална поръчка;

·         Система от отношения, фиксирани в основните дидактически понятия като: обучение, преподаване, учене;

·         Реализирано от колективен субект и др.

Под “Instruction” се разбира: „Целенасочен процес на преподаване, който е повече или по-малко планиран предварително.“ Това, което е направено, за да помогне на учениците да се учат. По точно : подборът и подредбата на информация и дейности.

Терминът  “Education” (образование) . То е формално когато :

·         Има две роли – на преподаващ и учещ се;

·         Двете роли имат приблизително еднакви очаквания относно типа учебни резултати.

Съществуват три термина, които J. Laska приема за еквивалентни. Те са Instruction, Teaching & Training. Той смята формалното образование за синоним на Instruction. Оттук насетне той въвежда Instruction като непрекъсната мрежа от дейности с обучаващ характер, реализирани в продължителен период от време, и instructional process – дейност с обучителен характер, която е реализирана за относително кратък период от време.

„Instruction” се отнася до въпроса „Как да преподаваме?”, а „Curriculum” до „Какво да преподаваме?”.

Instructional process се състои от седем основни елемента:

·         Управление и източници на съдържание‘

·         Глобални и специфични цели;

·         Метод, разбиран като процедури за ръководство на дейността, насърчаване на ученето;

·         Адаптирано учебно съдържание;

·         Подход на обучение;

·         Характеристики на учещите се;

·         Контекст – политики и осигуряване на обучението.

“Instruction” обозначава само част от процеса и отговаря на въпроса „как да преподаваме / обучаваме?” и е различно от “Teaching” & “Training”. Само елемент 5 – подход на обучението, е типичният отговор на въпроса „как?”, като при това се отчита влиянието на елемент 6 – характеристики на учещите се и 7 - контекст.

“Instruction” е ключова съставка в училищното учене, но той е само един от многото компоненти за качествено образование. То може да се представи в цялостна картина. Холистичният модел съдържа : в центъра стои учещият се, характеристиките , които влияят върху вземането на решения, са потребности от обучение, социалните потребности, мотивацията и общността. Най-отгоре са процедурните аспекти, които включват планиране и конструиране на уроците, динамиката на класа, използваните техники, оценяването ; долу в ляво стоят перспективите пред ученето – те са свързани най-често с използваните теории – бихейвиоризъм, теория на развитието и когнитивна теория. Нагласите са свързани с равенството, активното учене, подкрепящата среда и общността.

Съдържанието е отделен проблем. За Landa би следвало да се възприема като система от упражнявани от учителя въздействия, насочени към целенасочена промяна на състоянието на ученика, определена от целта или желания резултат. От тази гледна точка в процеса се осъществява връзка между целите, условията и предприетите действия. Терминът „състояние” е ключов при обучение. Процесът на училищното обучение се определя в съдържателен аспект като „последователно движение и обединение от състояния, които възникват от взаимодействието между преподаване, учене и учебно съдържание. Това, което гарантира неговото качество, включва „необходимата подреденост и свързаност на състоянията”.

Две са парадигмите според автора, на основата на които се задават различните видове състояния – структурна и функционална. В рамките на структурната парадигма се открояват регулативни и базисни състояния, а в рамките на реално работещия процес могат да се откроят връзки, които осигуряват подредеността, свързаността и смяната на състоянията.

Съдържанието е отделен проблем и по отношение на “Teaching” преведено отново като обучение, той е разглеждан като двустранен процес, според Д. Пети може да бъде представен като : какво искам да съобщя на учащите се – какво говоря –какво чуват – какво разбират и би бил немислим без две условия : за ученика – възможност да задава въпроси, за учителя – възможност да си изясни как ученикът разбира материала.

Съвременните разбирания за обучението в англоезичната литература отразяват по-скоро погледа върху „събитието” от гледна точка на учителя, отколкото самото „събитие”. А. Хуторской смята, че днес обучението би трябвало да се разбира като съвместна дейност на учителя и ученика, която е насочена към индивидуалната самореализация на ученика. В качеството на основно „дидактическо понятие” Иванова и Осмовласкява разглеждат не „обучение” , а „процес на обучение”. Намирането на етимологични корени при „общуване” и „обучение”. Обучението е организирана форма и средство на образованието. Преподаването и ученето са компоненти на обучението.