Предпоставките
са цел, която стимулира участието на учителите и учениците, наличие на
физическа и психическа готовност за участие, желание у ученика да се учи,
наличие на учебен материал и постоянна ответна реакция у ученика, наличие на
определена степен на разбиране на смисъла и значението на предлагания учебен
материал, желание на ученика да противодейства на неуспеха, наличие на
институция, в която протича акта на обучението.
Същност на училището - дидактиката се
интересува главно от колективното обучение, което засяга много деца. Днес
масовото обучение става в специални институции - училища. Понятието училище
идва от глагола „уча” и от съществителното „учение”. То е заведение, в което
младият човек добива знания и развива пълноценно личността си. То е само една
институция, в която се разгръща възпитание и обучение. В училище ученикът
придобива специфичен, обществено значим образователен опит, конструиран чрез
образователното съдържание, което е ядрото на училищното обучение. Целите на
училището не могат да бъдат различни от целите на обучението и възпитанието.
У нас има
елитни гимназии и техникуми, редовни средни училища, професионално-технически, специални
училища и домове. Училището е социално творение и всяко общество би трябвало да
поддържа и усъвършенства училищната си система. Навсякъде по света училищата
имат редица общи особености - определена продължителност на учебната година, на
учебните часове, на междучасията, брой ученици в паралелка, опреде-лена
вътрешна структура и ред, правила, церемонии, много общи особености на учебното
съдържание.
Нито едно
училище не може да бъде еднакво добро за всички ученици. Характеристики на доброто училище от Райън и
Купър - големи очаквания и изисквания на учителите към качеството на подготовка
на учениците, упорита учебна работа и плътност на учебното време, способност на
учителите да ангажират непрекъснато учениците, родителите са привлечени да
подпомагат обучението на учениците - вътрешна сплотеност на учителския състав,
вътрешно-училищна комуникация между директор, администрация, учители, родители,
съвети, стимулиране на учениците, характер на училищната дисциплина, характер
на извънучилищни дейности.
Система за
организация на обучението
·
Индивидуална
: била е доминираща дълго време поради примитивната организация на обществото,
не са съществували учебни планове, програми, учебници - учителят се е занимавал
индивидуално с ученика и има възможност да изучава много добре индивидуалните
възможности на ученика и да се съобразява с тях. Тя обаче има много недостатъци:
била е твърде скъпа и икономически неизгодна, не се осигурява задоволително
социално развитие на ученика. Не принадлежи само на миналото, запазила се е в
редица сфери на образователната система.
·
Колективно-мониторна
система на организиране на обучението - широко използвана в редица страни в
Западна Европа през 18-ти и 19-ти век. У нас е под формата на взаимоучителна
метода - на един учител са поверявани 300 ученика - учителят работи само с
по-будните, а те обясняват на останалите - тази система се нарича също
Бел-Ланкастърска по името на свещеника А. Бел и учителя Д. Лан-кастър, които
независимо един от друг я използват в учителската си дейност в Англия.
·
Класно-урочна
система, в която за основна форма на работа е урокът - за
неин създател се приема Ян Амос Коменски, който обобщава огромния опит от
прилагането на принципите на класно-урочната организация на обучението в
различни училища преди него, проверява го в личната си практика и очертава
основни моменти във Великата дидактика. Класът се състои от 30-40 ученика, които
са на една и също възраст и на едно и също ниво на подготовка. Съдържанието на
обучението се регламентира чрез учебни програми и планове. Обучението се
извършва по отделни учебни предмети. Учебното време е разпределено по срокове.
Всеки клас има своя класна стая. Началото и краят на учебния час се известяват
чрез сигнал. Между учебните часове има междучасия с продължителност 15-20
минути. Броят на учебните часове за един ден варира между 4 и 6. За една
седмица се провеждат уроци по всички учебни дисциплини. Учебната година започва
и свършва в строго определено време. Ваканциите също са регламентирани.
Обучението по отделните предмети става с помощта на учебници, които при
съвременните условия са държавни документи.
·
Групова
система за организиране на обучението - разграничават се
големи и малки групи. Големите групи са хоровете, кръжоците и др. Малките
групи се образуват от един клас или
няколко класове с конкретна дидактическа задача за изпълнение. Груповата
организация може да се използва както при класна, така и при извънкласна
дейност. Клас и паралелка - класът като дидактическа структурна основна
единица, обоснована от Коменски- общност от ученици, които са на една и също
възраст и имат еднакво равнище на образователна подготовка - основна
организационна единица за организация на обучението, чрез която се постига
изпълнението на социално детерминираните цели и задачи, отразени в учебния план
и учебните програми. Основен критерий за подбор на учениците за класа или паралелката
са възрастта им, оптималният брой ученици за една организационна дидактическа
общност и еднородност на образователната подготовка.
·
Учебен
час
- време организационна единица на дейността - не е основна времева единица при
всички организационни системи на обучение. Има своя организационна структура.
Отличава се със предназначение, продължителност, типологични особености,
организационни и технологични елементи. Продължителността му варира в
зависимост от много обстоятелства - възраст на учениците, вид образование,
съдържание на дейността в учебния час, характер и дидактическа задача. Може да
бъде 45 - 90 или 180 мин. при различни системи, а също и 20, 30 или 40.
Разположение на учебните часове - много важен, но и труден за решаване
практически проблем особено в големите училища. Броят на часовете по учебните
предмети, класове и учебни години е нормативно предписан от учебния план.
Няма коментари:
Публикуване на коментар