9. Цели на образованието и обучението

Един от централните проблеми в педагогиката е осмислянето на целите на образованието  и обучението. Въпросите, които възникват в това образователно поле, са свързани не само със съдържателното определяне на целите (какво трябва да постигнат учениците в края на учебната година), а в голяма степен и по начина, по който се формулират (как се структурира и оценява дейността).

Цели на образованието – същност и видове.

Целта на образованието се свързва с образователния идеал на времето и мястото и се обуславя от влиянието на – социално-икономически, политически, религиозни, национални и други фактори. Това провокира различия по отношение на съдържанието на целите и по отношение на задаването им. Въпреки че целите на образованието и обучението обслужват единствено дейността на професионално заетите в образованието лица, всички потребители на образователен продукт, т.е цялото общество, се интересуват от качеството и адекватността на подготовката, която образованието предлага. Така от една страна значимо влияние оказват особеностите на социалния контекст, спецификата на времето и мястото, но от друга – съществен е стремежът и за запазването в тях на относително непреходни елементи, възприемани като ценности. В съдържателен план не само педагогическата теория и начин на мислене влияят върху определянето на целите, но и всички лица и институции, които ползват образователен продукт. Обикновено се развива обща визия за развитието на образованието, която не може да обслужва напълно педагогическата практика.

Възниква необходимостта от декомпозиране на целите по степен на обобщеност. Решаването на този проблем е повлияно силно от спецификата на държавните образователни системи и най-вече от степента на централизация. За сравнение: йерархията на образователните цели у нас е : глобални цели на средното образование – общи цели по културно-образователни и професионални области – основни цели по учебни предмети – специфични цели по раздели и теми. По-съществен обаче е проблемът за начина на формулиране на целите. На Запад в рамките на развитието на т.нар. технологичен подход, още през 50-те години на 20 век започват разработки, насочени към откриването на нов подход за формулиране на цели на обучение, който позволява превеждането им на езика на очакваното поведение. Основанията за търсене на нов подход се коренят във факта, че нито един от известните до този момент подходи не задоволява изискванията за ясност, конкретност и оперативност.

Четири подхода за формулиране на целите на обучението :

·         Чрез изучаваното съдържание – например да се изучи Питагоровата теорема

·         Чрез дейността на учителя – например „да запозная учениците с неправилните глаголи”

·         Чрез вътрешните процеси на развитие на ученика – например да се формира умение за самостоятелен анализ на историческо събитие

·         Чрез учебната дейност на ученика

Тези подходи съдържат в себе си редица ограничения. Ако, посочвайки учебното съдържание, можем точно да определим изучаваната област, то с това не сме в състояние нито да планираме дейността си, нито да определим степента, в която сме постигнали очертаната цел. Вторият подход позволява на учителя да планира собствената си дейност, но това едва ли би било ефективно без отчитане на дейността на учениците. Заключението – макар широко разпространени в практиката представените възможности не носят инструментален и технологичен характер, което насочва изследванията по посока на създаването на нов тип йерархични класификации. На Запад това е времето на бихейвиоризма и не е случаен фактът, че в основата на новия подход се поставя използването на възможността целите да бъдат представени като очаквано поведение след обучението.

Яснота и Йерархичност – това са целите на създателите на първите таксономии. За първи път терминът се използва в ботаниката при Де Гандоли в смисъл на йерархична класификация на растенията.

Когнитивна таксономия на Блум – от простото запомняте и възпроизвеждане на знания, до способността на оценяваш процеси и явления. Тази таксономия на Блум придобива следния вид :

·         Знание

·         Разбиране

·         Приложение

·         Анализ

·         Синтез

·         Оценяване

Поведението е свързано с умението да се обобщава.

Близостта на образователната практика и доброто операционализиране на таксономията, заедно с безспорните й възможности да йерархизира дейността и на учителите и на учениците, да въведе логика в изпитването и яснота за степента за постигането на определените цели, правят таксономията на Блум един от най-използваните инструменти в педагогиката. Критики обаче не липсват. Според специалистите теорията и практиката показват, че знание, разбиране и приложение са добре йерархизирани нива. Проблемът тук е при разграничаване на разбиране и анализ, особено при конструирането на тестови задачи. Трудно е и оценяването на равнище синтез, при който цели са писането на теми, създаването на планове. Все по-често се мисли, че същинската разлика между различните учебни постижения е качествена и може да се опише по-скоро като значителна разлика в разбирането на материята, отколкото с нарастването на знанията за нея.

Таксономията не обхваща всички значими резултати на обучението. За това се създава и афективната таксономия на Д. Кратоуол. В основата й заляга разбирането, че ценността на ученето и на знанието за всеки ученик трябва да се развиват със същото внимание, както интелектът. Има няколко категории, в които се обръща внимание на – възприемането към определен феномен или факт (тук е способността да се задават въпроси, да се избира и описва). Наблюдавана е и комуникативността, диалогичността, оценяване на възприетото, организация на ценностната система.

Съществуват и психомоторни таксономии – от равнище сръчност до равнище точност. Ползите от таксономиите могат да се търсят по отношение на конструирането на процеса на обучение, така и по отношение на дейността на учителите и на учениците.