Изискванията
и очакванията, които отправя обществото към процеса на подготовката на
подрастващите за живота се променят непрекъснато. Подготовка, съществена част
от която е и обучението. В този план от особено значение са методите на
обучение, защото те са онези механизми, чрез прилагането на които се
осъществява процесът на обучение. От степента на ефективност на методите на
обучение зависи и ефективността на обучението като цяло.
Същност
и дидактически статус на методите.
Всеки
автор интерпретира по свой начин, могат да се разграничат отделни подходи в
интерпретацията на разглежданата проблематика :
- По отношение на
това към чия дейност се отнасят методите на обучение се очертават следните
различни схващания :
·
методите се отнасят към дейността на
учителя (преподаването)
·
методите се отнасят към дейността на
ученика (ученето)
·
или взаимосвързаната дейност между
учители и ученици
Чрез какви понятия се
дефинира методът?
- Методът
като начин, път, способ
- Като
форма
- Като
система от правила и норми
- Като
система от похвати и действия (Даден похват обаче може да съдържа толкова
действия, колкото са необходими за изпълнението на дадена дидактическа
задача. Има похвати на преподаване, и на учене.)
- Като
стратегия
Но
какво точно представлява методът? Той се разглежда в качеството на нещо, т.е
действия, похвати или тяхната съвкупност. Той се разглежда и като знание за
нещо: теоретично знание. Краевски разглежда метода на равнище същност и равнище
явление. На равнище същност според него методът на обучение е модел на дейността
обучение в нормативен план, а на равнище явление е система от последователни
действия на ученика или учителя. В литературата се споменават най-общо две
системи от методи – „традиционна” и „съвременна”.
Методът
на обучение е система от дидактически похвати, чрез които се осъществява взаимодействието
между преподаване, учене и учебно съдържание, конструирана въз основа на
система от дидактически правила и норми, чрез които се определя
последователността и взаимната връзка на тези похвати, насочено към постигане
на конкретните цели на обучението.
Изводи
отнасящи се до самите методи :
- Системата
от методи на обучение е отворена;
- Качеството
„отвореност” не е присъщо на
системите от „съвременните” методи на обучение. От това следва, че
системата от традиционни методи на обучение (устно изложение, беседа, дискусия,
наблюдение, лабораторни работи или упражнения) е система от отворен тип,
която непрекъснато се обогатява и е действителната система от методи на
обучение, която е в състояние да отговори на изискванията на постоянно
променящата се практика на обучението.
- Методите
имат полифункционален характер.
Осъществяването
на обучението се заключава в правилното подбиране и прилагане на един или друг
метод на обучение.
А ето и някои от самите
методи на обучение :
Изложение
на учебния материал от учителя.
Това
е един от най-широко използваните методи. Основна цел на изложението е
съобщаването на информация на учениците с оглед решаването на конкретни
дидактически задачи. То е ориентирано да въздейства върху интелекта на
учениците. То съдържа и възпитателното намерение. Към устното изложение на
учителя се предявяват най-общо следните изисквания : да активизира интереса и
вниманието на учениците, да се съобразено с техния опит и познания, да е добре
стурктурирано, да е логическо последователно и правилно разпределено във
времето, езикът да бъде прост и достъпен, но научно издържан.
Съществуват следните
видове устно изложение :
- Разказ
- Обяснение
- Лекция
Диалогови
методи на обучение.
Диалогът е широко
използван метод още от времето на Сократ. Функциите на диалога :
- Откриване
и преоткриване на нови знания
- Осмисляне,
обобщаване и задълбочаване на знанията
- Затвърдяване
на знанията
- Контролиране
и оценяване на на учениците
Диалогът
е сравнително труден за реализация метод, тъй като изисква учителят да владее
изкуството да поставя въпроси, да активизира мисленето. Ученикът не трябва да
се отклонява от въпроса. Основни разновидности на диалога в обучението са
беседата и дискусията.
Рационална
работа с книгата
В
по-долните класове особено място заема обяснителното четене. Похвати за
умствената дейност на ученика, свързани с работата върху текст : съставяне на
план, бележки, тезиси, конспекти, четене на книгата с различна задълбоченост.
Наблюдение
Наблюдението
е активна форма на сетивно познание, която има широко приложение, особено по
предметите от природонаучния цикъл. Съществуват различни видове наблюдение :
- Спонтанно
- Описателно
- Самостоятелно
- Ръководено
от учителя
- Организирано
При организираното
наблюдение се разграничават няколко етапа :
- Подготвителен
- Същинско
наблюдение
- Заключителен
Наблюдението трябва да
отговаря на следните дидактически изисквания:
- Да
бъде посветено на определен проблем
- Да
има ясно осъзната от учениците цел
- Да
създава възможност за участие и фиксиране на резултати
- Да
се придружава от обсъждане на постигнатите резултати
Демонстрация
Демонстрацията
представлява показване на обекти и материали, придружено с описания и
обяснения, осъществявани от учителя или учениците. Тя може да служи както за
нуждите на възприемане на нов учебен материал, така и за затвърдяването му.
Използва се най-много в началните класове.
Видове демонстриране :
- На
обекти, явления и естествени процеси
- На
изработени дидактически материали
- На
чертежи
- На
опити, извършвани от учителя
- На
действия, които трябва да усвоят учениците
Упражнение
То
е съзнателно повтаряне с цел да се формират умения и навици. Освен за
затвърдяване на знанията, упражненията се използват за развиване на творческите
способности на учениците. Разграничават се следните видове упражнения :
- Упражнения
по образец
- Коментирани
- Вариативни
- Практически
работи
- Творчески
работи
Изисквания към
упражненията :
- Да
са целенасочени.
- Да
са съзнателни
- Да
са системни.
- Да
са степенувани по трудност.
- Да
са разнообразни по съдържание и форма
- Да
бъдат достатъчни по количество и продължителност
- Резултатите
от упражненията трябва да бъдат анализирани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар