Творчество: Лермонтов
създава към 400 стихотворения, а също така драмата „Маскарад“, незавършения
роман „Княгигя Левовска“ и „Герой на нашето време“.
Нито радостта , нито
мъката могат да го изтръгнат от съзнанието на самота. Независимо, че е
заобиколен от грижи, от съчувствие, за краткия си живот Лермонтов няма да се
почувства щастлив и безгрижен. Неговият поглед към живота е изпълнен с тъга, с
душевна тревога, защото страстите, които вълнуват хората са разрушителни и
земни, а истинското съвършенство е във висините. В творчеството му се обособявя
и цикъл любовна лирика, но тя има дълбоко трагичен характер. Лермонтов, подобно
на Пушкин се опитва да представи онзи руски интелигент, който със своите
качества да пробуди съзнанието на младите хора за необходимостта от обществена
промяна. Този герой Лермонтов пресъздава в своя роман „Геой на нашето време“.
Романът се състои от няколко повеси:
- „Белла“
- „Максим
Максимич“
- „Княгиня
Мери“
- „Таман“
- „Фаталист“
Всяка от тези повести
представлява самостоятелно произведение и в същото време е част от романа.
Повестите са обединени от един образ, това е Печорин. Този герой заема място
около което се развива сюжетното действие. Основните събития на Печорин се
случват в Кавказ. Мястото е избрано неслучайно, защото самият автор добре
познава живота на офицерите, войнишкото ежедневие, срещите с планинците,
техният бит, култура и свободолюбивия им дух. В романа Лермонтов представя
различни хора от разлчни националности, различни професии, убеждения и равнище
на култура. Всички те са представени в действие, като кай-дейната личност е
Печорин. Обстановката, събитита, хората, всичко това разкрива противоречията и
нетрадиционната личност на главния герой. В началото на романа Печорин е
представен косвено, за живота на героя разказва Максим Максимич. След като
няколко месеца Максим Максимич е живял с Печорин, много точно описва този чуден
човек, а повестите „Таман“, „Фаталист“ и „Княгиня Мери“ са своеобрасен дневник
на Печорин. В романа отсъства свързана биография на героя. Лермонтов разказва
само отделни събития, които много силно разкриват Печорин и всички те се
случват на Кавказ. Интересната структура на романа изисква внимателно вникване
в детайлите, за да се разкрият причините на необяснимото, а в някои случаи и
загадъчно поведение на героя. Едва страниците на дневника му разкриват тайните
и явни мотиви на неговите постъпки. В повестта „Белла“, Печорин е представен
след планинците; това са хора със своеобразна психологическа нагласа. Те имат и
особен начин на живот. Лермонтов описва няколко типични представители на
кавказците, това са – Казмич, Азамат, Белла. Казбич е целеустремена натура,
горд и упорит, непознаващ компромиса млад човек. Равнодушен към парите, той
цени по-високо личната свобода, мъжеството и подвига. Казбич е човек на
решителни действия, който не забравя причиненото му зло. Силно въздействащ е
образа на Белла. Красива кавказка девойка, способна на силни чувства, както
обич така и омраза. Любовта й не е инстинктивна, тя е дълбока, човечна, но и
разумна. С чувство на достойнство Белла отхвърля поведението на Печорин, той не
може да я спечели с материални блага и Белла защитава своето право на избор.
Гордостта и честолюбието се проявяват не само сред кавказците, те са черти и на
Печорин. Като тях, той е решителен и храбър. Неговата силна воля не познава
прегради. Поставената цел трябва да бъде постигната на всяка цена, но голямата
активност на Печорин, неговият потенциал, се обезмислят от егостичния характер
на героя. Във взаимоотношенията си с хората Печорин причинява нещастие и
осъзнава, че душата му е осакатена. Противоречивостта на Печорин още по - силно
се проявява при сравнението му с Максим Максимич. Максим Максимич е човек
нареда, армейски офицер и съвсем естествено военната среда е оставила отпечатък
и върху духовния му опит. Той е свикнал да се подчинява, да спазва ограничения
и ред, но като човек е добър, честен, отзивчив и безкористен. Егоизма е чужд на
неговата натура. Забравяйки за себе си, той е готов да служи на хората и не
очаква и не очаква благодарност и признание. Максим Максимич притежава
ограничен интелектуален кръгозор, затова не може да разбере натурата на
Печорин. Максим Максимич показва как трябва да се живее за хората, а Печорин
живее за себе си. Социалната мотивация на постъпките на Печорин са разкрити в
повестта „Княгиня Мери“. В нея Печорин е представен сред обществото на дворяни
и офицери, това общество е неговата среда, той е произлезнал от него и се е
формирал, но това е и общество лишено от благородни стремежи.
То няма възвишени идеали.
То се подчинява на елементарни страсти, то е далеч от човешката порядъчност.
Свързан с това общество Печорин изпитва отвръщения към хората които го
съставляват и затова той има много врагове, те ненавиждат човека, единия от
тях, който ги презира. Едно лице се откроява само, др.Вернер. С Печорин си
приличат по своя песимизъм и скептичната си нагласа към живота. Често се
отдават на философски размисли за бъдещето и за руското общество. Подлагат
всичко на съмнение. Др. Вернер вярва единствено, че в едно прекрасно утро
ще умре. Печорин не вярва в нищо. И двамата се възмущават от недостатъците,
отвращават се от лицемерието и страдат. Антипод на Печорин и Др. Вернер е
Грушницки. Душевният свят на Грушницки е ограничен и беден, пустотата в
духовността на обществото се е прехвърлила върху външността, поведението и
речта на Грушницки. Както в повестта „Белла“, в „Княгиня Мери“ е представен още
един женски образ. Това е обаятелната княгиня Мери. Със своята външност тя се
отличава от светските красавици, но привлича вниманието на Печорин не с
красотата си, а с своята гордост, достойнство и чест. Както останалите жени
Мери е привлечена от Печорин и дори пороците му превъзхождат недостатъците на
останалите членове на обществото. С цялата противоречивост на своята натура
Печорин привлича и отблъсква. Нравствените стандарти, които са наложени в
обществото принуждават героите да се съобразяват с тях. Княгиня Мери се
сблъсква със силните чувства и със силния характер на Печорин. Поведението му е
непостоянно и противоречиво, увлечен в един момент от чувствата на младата
княгиня Печорин се страхува да не загуби своята независимост и се
противопоставя на тихото семейно щастие. То е неприсъщо за героя.
В повестта „Фаталист“, в
която завършва идейно романа се формира въпроса за младия интелигент отнасящ се
критично към пороците на живота, търсещ смисъла на живота и своето щастие.
Възможно ли е този млад човек да се бори с пороците и да постигне своята цел? Текстът на романа предлага различни размисли в две посоки: 1. Борбата е
безсмислена и затова не е нужна. 2. Борбата е необходима за да има промяна, за
да се проявят потенциала и способностите на младата интелигенция. Печорин като
представител на тази интелигенция постоянно се стреми към действия, към
промяна, но нравствено неподготвен за тази борба изтущава постоянството на
волята и силата на характера. Така съществуването му продобива характера на
духовна опустошеност, безсмисленост и безнадеждност.
Както в романа на Пушкин
„Евгени Онегин“, така и в „Герой на нашето време“ Лермонтов изгражда
събирателен образ, в който се концентрират съществените черти на цяло едно
поколение. Самият автор заявява, че Печорин е съставен от пороците на неговото
поколение в пълното им развитие. Така Лермонтов произнася присъда за
поколението на 30те години, което не е способно на велики саможертви, нито за
обществото, нито за себе си. Това е упрек към най – прогресивните представители
на на руската интелигенция, но и призив към открита гражданска позиция и
действия за промяна.
Действието на персонажа е
из провинцията, но той е от Петербург като Онегин. Гр. Печорин – модификация на
Онегин. Структура: съставен от 5 глави, които са 5 завършени новели, не са
подредени хронологично; 4 на имена на герои и 1 на селце (топос). Във всяка
глава научаваме едно и също нещо от различна гл. точка – 5 пъти историята на
Печорин + 3 от разказвачите – Максим, офицер и Печорин (едновр. и субект на
действието и обект). Съдбата му е фатална – научаваме я скоро след началото на
романа. Оживява през словото си – дневника. Повести на покойника – подобно на
Белкин. Офицерът разтваря дневника и го дава на Максим М. – субективен към
Печорин. Скука – руски модел на живеене. Печорин би предпочел да е в Петербург
(Онегин не).
Няма коментари:
Публикуване на коментар