Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 15 септември 2015 г.

Неофит Рилски. Педагогическа и книжовна дейност. Училището като културна институция и ролята му за формирането на литературната култура.

  Идеите и формите на българското Просвещение намират своя пълен и много показателен израз в дейността на архимандрит Неофит Рилски. Той завършва живота си в условията на освободена България. Но значението му на пълноценен участник в книжовния процес се определя от онова, което създава от 20-те до 40-50-те години.
   Неофит Рилски отразява практическите аспекти на българското Просвещение. Ако Петър Берон поставя началото на школската книжнина и по-късно пренасочва дейността си, ако Васил Априлов е теоретикът и обобщава картината на просветното дело, ако архим. Неофит Бозвели революционизира просвещенската програма и й придава актуалност и социални измерения, то Неофит Рилски е възрожденецът, който полага най-много и най-плодотворни усилия за новобългарското училище в светския тип образование в него. На пръв поглед, изваден насила от таксиодиотската си мисия в Копривщица и изпратен в Букурещ да усвои взаимоучителния метод, той някак случайно се превръща в педагога-авторитет в очите на няколко поколения. Истината е, че на призванието си на духовник и на учител той гледа като на Божия повеля и с нищо неотменим дълг към своя народ.
   За Н. Рилски монашеското смирение не е просто убежище, не е израз единствено на дълбоки религиозни нагласи. Готовността му да остане в границите на книжовно-просветния прагматизъм, независимо от знанията, интелекта, личните качества, също има своята дълбока мотивация. Изкушенията – били те под формата на официална покана за епископска катедра в съседна Сърбия, за архиерейски сан в някои български епархии, за ръководство на духовна семинария – преодолява с вътрешната убеденост, че избраният път му предлага достатъчни възможности за пълноценно себеосъществяване. Програмиран да се придържа към модел, противоположен на онова, което по същото време въплъщава Берон, просвещенецът Рилски успява да го защити, да се убеди в резултатите му. Разбираме го от изданията, които подготвя: „Взаимоучителни таблици”, „Буквар извлечен от взаимоучителните таблици”, „Свещений краткий катехизис” и др. Те – без да отразяват в пълна мяра неговите интелектуални и творчески способности – са неотделими от руслото на учебникарската книжнина, вписват се органично в процесите на новобългарската просвета.
   Посочените заглавия само след две-три десетилетия запазват предимно познавателното си значение, без да имат пряко отношение към естетическия развой. Неговият дял в тази насока е косвен, чрез заслугите му към цялата възрожденска култура. Особено място в реализацията на неговите усилия заема „Българска граматика”. В предговора „Филологическо предуведомление”, издържан изцяло в духа на присъщите за просвещенската ни книжнина кратки публицистични форми, той очертава програмата си на просвещенец. Тук изразява задоволството си, че българите са „започнали да се отърсват от долговременний сон на невежеството и помрачението от своите очи и започват да усвояват потребните средства за истинско просвещение”. Дори и терминът „просвещение” е с онези си значения, които го правят съответен на извършващите се процеси. Имайки съзнание за тяхната същност, Рилски вижда дейността си като част от настъпващото духовно оживление по българските земи. Затова и създава граматическото си съчинение, създава „Христоматия славянскаго язика”, затова превежда „Новия завет” – крупно с последиците си дело.
   Когато трябва да определи позицията си, Рилски е категоричен: „До сега нашите съотечественици не са познавали коя е била причината на непросвещението и защо е трябвало по-напред да се устрояват училища, а патом церкви и монастири. По-напред да се напечатат на нашия български език и потребните на учението книги, а после Вехтий и Новий завет. Ия негови често цитирани от изследвачите заклинания отразяват неговия възглед за българския духовен живот. Но те са съставна част от програмата на цялото ни просвещение, на осъществявания цялостен прелом в мисленето и усилията на българина през 20-30-те години на 19в. Да не забравяме, че ги изрича ортодоксален служител на източноправославната църква, дългогодишен авторитет и игумен на Риломанастирското братство. И не само ги изрича – с практическите си дела им осигурява право на живот.


Няма коментари:

Публикуване на коментар