След
двата сборника Гогол започва да пише трети цикъл повести, които са обединени в
сборника „Петербургски повести“. Сред тях са: „Невски Проспект“, „Портрет“,
„Нос“, „Шинел“, „Записките на един луд“.
Повестите са обединени от
един образ, който минава през всяка от тях – столицата Петербург. Това е град
на социалните контрасти. Повестта „Невски проспект“ носи името на централната
улица в столицата. Това е мястото където хората показват своето богатство.
Стандартите, по които се оценяват хората са злато, богатство, дрехи, всичко
материално. Това са фалшиви стандарти и животът на хората като тях е измамен,
лъжовен, продажен.
В повестта „Портрет“ Гогол
свързва образа на столицата с таланта и творчеството на един художник. Главния
герой, Черков, е надарен с дарба, която не всеки творец притежава. Той създава
истинско изкуство до момента, в който неговият талант става зависим от парите и
властта, които развращават хората. Така Черков погубва своя талант в
преследване за злато.
Но най – силното
произведение в Петербугския цикъл е повестта „Шинел“. В своето
произведение “Шинел” Гогол представя руската действителност такава каквато е в
действителност. Това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и
безправие. Тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която
унищожава не само духовно, но и физически “малкия човек”. Под властта на груби
, невежи и бездушни чиновници животът на малкия човек от народа е една
безкрайна трагедия.
В произведението се усеща
душевния смут на “малкия човек” Акакий Акакиевич,на трагичния му земен път и
скръбта му по разрушаването на неговия мъничък свят, който се състои в един
шинел.
Героят е пооплешивял, със
сбръчкани бузи и сипаничево лице. Той не блести нито с външност, нито с
интелект. Скромен и обикновен, той е лишен от индивидуалност човек. Самото му
име подчертава неговата обикновеност. Въпреки, че външно е невзрачен мъж по
природа е добър. На злото не отвръща със зло. Колегите му го считат да нищожество,
защото не се отнася с хората зле, както те с него. Главният герой е въплъщение
на добротата, която липсва в безнравствената действителност.
Акакий Акакиевич е “малък
човек”, незначителен и трудно може да се впише в суровото общество. Животът го
е превърнал в комплексиран и затворен човек. Той живее само за работата си и
изцяло е погълнат от нея. Прави красиви преписи, без да допуска грешки.
Ежедневието му е скучно, сиво и лишено от удоволствия и забавления.
Единственото му развлечение е да преписва служебните документи за себе си в
свободното си време. В героя липсва амбиция за издигане в професията му. Никога
не проявява инициативност. Когато може да промени нещо в преписването, той не
поема риск, защото се страхува. Не би могъл да направи нещо по-сложно.
По този начин авторът ни
внушава, че това е човек, който е потискан, мачкан и унижаван по всякакъв
начин. Добрият човек не може да съществува в свят лишен от добродетели. В това
се състои трагедията на главния герой. В скованото от душевен студ общество
топлината на доброто успява да сгрее една млада душа.
Акакий Акакиевич е
изключително беден човек. Той носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, чене
може да се различи цвета му. Съдбоностна роля за живота на героя играе
петербургския студ. Той е причината дребният човечец да се замисли за нов
шинел, въпреки мизерната си заплата. Акакий Акакиевич дълго време събира пари
за новата дреха. Пести от вечерите си и дори от свещта. Дълго време обикаля, за
да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. Героят не просто ушива шинела си,
той го сътворява от себе си. За него това палто става неразделна част от живота
му: “Сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” Мечтата на новия шинел
изпълват дните и нощите на героя, защото новият шинел ще го предпази от студа,
но и ще спре подигравките на неговите колеги, ще му вдъхне самочувствие.
Появата на новия шинел е свързана с най-великия ден в живота на Бачмачкин.
Изчезва шинелът, изчезва и смисъла на живота. Така трагично си отива от света
един „малък човек“. Приживе несмееш дори да вдигне очи, след смъртта Акакий
Акакиевич протестира срещу угнетяването на човека. С цялата повест
„Шинел“ Гогол изразява негодуванието срещу общественото устройство, което
поробва хората материално, духовно и морално. Главният герой не умира от
простуда, а от бездушието и студенината на хората.
Трагедията на “малкия
човек” не е в незащитеността от петербургския студ, а в незащитеността му от
студа на безчувствения свят на хората. В това безобразно общество този малък
човек не може да съществува, не може да се противопостави на безчовечието ,
отчуждението на хората и пошлостта в живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар