Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 15 септември 2015 г.

Стихознание - Видове строфи

Мирослав Янакиев казва: "Една строфа не е строфа.”, трябва да бъдат най-малко 2, в най-добрия случай 3. Ритмичната организация във формалното отношение между стиховете трябва да се реализира отново, т.е. да работи с идеята за ритмизация и правилна повторителност. Строфите са от 2 до 16 стиха. Има справочници, в които се дават други данни (8, 10 стиха), но те са неверни. Янакиев казва, че 2 стиха не могат да правят строфа. Ние обаче виждаме, че могат. Над 16 стиха вече се губи паметта за ритъма. Помни се до 16. По-големите строфи имат допълнителна вътрешна организация, за да може да се затвърди усещането за ритъм. Как решаваме проблема за това дали една строфа е строфа? Има произведения, в които има само една строфа. Ако това е твърда строфа, се брои за строфа, защото влиза в отношение със спомена за всичките предходни употреби, цитира в себе си позната строфичност. Тоест, една строфа се брои за строфа само ако тя е твърда строфа; ако има ритмизиращ модел, който ни е познат от преди това. 
§. Видове твърди строфи 
Твърди строфи са тези образци, които в литературно-историческия процес са се утвърдили като ритмизиращи елементи и се разпознават; употребата ги е направила твърди строфи. Има 5-6 вида твърди строфи, те са най-устойчивите: 
(1) двустишие със съседно римуване: в елегическия дистихон напр. няма римуване, но там за пръв път става редуване на хекзаметър с пентаметър 
(2) тристишиетерцина – с верижно римуване по принципа ababcbcdcтерцета – всеки друг тип тристишие, което правилно се римува (aab, abc, adc, abb); терцината е малко по-трудна, в сонета най-често не могат да стигнат до нея и правят два катрена и две терцети 
(3) четиристишие (катрèн): катрен не е всяко четиристишие, трябва да има някаква формална организация на стиховете; има три типа катрен: 
1. катрен със съседно римуване: aabb 2. катрен с кръстосано римуване: abab 3. катрен с обхватно римуване: abba 
Катренът е много популярна форма. 
(4) петостишие: много рядко се пише 
(5) шестостишие (секстина): обикновено е с кръстосано римуване 
(6) седемстишие: рядко се прави, в такова пише Лермонтов 
(7) осемстишие (октава): има по-особено римуване – първите 6 стиха са с кръстосано римуване, след тях има две съседни рими (abababcc
(8) деветостишие (нòна): в него има различни типове римуване, които се разпознават, сред които доста известна е т.нар. Спенсърова строфа (ababbabaa); Child Harold е написано в Спенсърова строфа 
По-големите строфи, за да запомнят ритъма си, имат някаква допълнителна вътрешна организация. При abab-baba-a има две четиристишия, които са кръстосани, до тях внезапно идва едно съседно римуване. Вече е зададен един механизъм на очакване, при който имаме кръстосано римуване. Затова когато най-неочаквано идва едно съседно, т.е. променя се нагласата, при него има акцентираност, прекъснатост на вълната, в резултат на което деветият стих, където има подобно разклащане на схемата, е пренатоварен. Съзнателно или не, деветият стих излъчва най-силно значението на останалите строфи. 
(9) 14-стишие (Онегинска строфа): то не е сонет, въпреки че прилича на това, а една строфа от 14 стиха, която има допълнителна организация: 3 катрена, които представят трите типа римуване – кръстосано, съседно, обхватно, и накрая две със съседна рима (abab-ccdd-effe-gg)
Целият "Евгени Онегин" е направен от такава строфа (ababccddeffegg). При източните народи има и други типове строфи. Газелата напр. е много интересна: обикновено от 12 стиха, с едно особено римуване (aa-ab-ac-ad…) – съседна рима, след това същата рима с нещо друго, пак тя с нещо друго, като между другите вече няма никаква връзка. При хайкуне през римата, а през броя срички се правят различните строфи. Обикновени тристишия, като първи стих е от 5, втори от 7, трети – пак от 5 стиха. На български обаче е много трудно да се направи в пет стиха, поради което когато се превежда на бълг. език хайку или на български се пише хайку, пак трябва първи и трети стих да са с еднакъв брой срички, а вторият да е малко по-голям. Едно известно японско хайку, преведено на български, звучи по следния начин: Ако Луната имах, какво ветрило чудно би била за моята любима. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар