Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 22 септември 2015 г.

Произход на древногръцката драма и театър. Устройство на театъра. Особености на древния спектакъл

         Театърът и драмата са две неща, които вървят винаги заедно, но трябва да се прави разграничение между тях. Театърът като културна и социална институция възниква най-късно. Наченките на драмата са много по-назад във времето.
Наченки на театъра като институция
         През 7 в. пр.н.е. в цяла Елада са били вече много популярни т.нар. Дионисии (празници в чест на бог Дионис). Най-напред в Атина, вероятно към средата на 7 в. пр.н.е., са започнали да се устройват и са станали много популярни състезанията на дитирамбически хорове. Те изпълнявали дитирамби - хор–ви песни в чест на Дионис, които вече са имали достаа подчертано драматургичен характер. В тях са се възпроизвеждали кратки сюжети, свързани с битието на Дионис. Около столетие по-късно са започнали първите театрални представления (трагедии и сатирикони). Сатириконите са били вече една нова форма на дитирамбите – представлявали са малки театрални спектакли, показващи прочути моменти от биографията на Дионис.
         През 534 г. Пр.н.е. атинският тиран Пизистрат учредява Великите Дионисии. Това е бил най-голямият празник в Атина. Великите Дионисии са се провеждали всяка година в дните на пролетното равноденствие, като са траели 6 дни.
         Дионис:
1.   Бог на виното, веселието и опиянението
2.   Патрон на театъра
3.   Появява се късно в пантеона на елинските богове, вероятно някъде след Минойската епоха
4.   Появява се в периферията на елинския свят – неговата легендарна биография е най-тясно свързана с Тракия и Фригия
5.   Мотивът за лудостта, свързан с бог Дионис и потвърден от многобройни легенди
6.   Перперикон – най-големият храмов комплекс на Балканите, посветен на Дионис
7.   Земеделски оргиестичен народен култ към Дионис
Характеристика на древните  Дионисии
         Древните Дионисии са се разигравали вероятно най-напред в Родопите в храмовия комплекс Перперикон и в древна Фригия. Това е една траадиция, която възхожда вероятно към втората половина на второто хилядолетие преди новата ера по нашите земи, където започва да се празнува култът към бог Дионис.
         В културната история на Елада през първото хил. Пр.н.е. има много култове, но те са били аристократически. Огромното разпространение на Дионисиите се дължи на обстоятелството, че това е един народен, земеделски и оргиестичен култ. Свързваме времето на Великите Диониции с древния култ, времето около пролетното равноденствие. Това е най-сигурният знак за земеделски култ – в началото на пролетта се обновява природата, започват земеделските дейности.
         В Дионисиите е взимало участие цялото население, цялото племе. По-голямата част са участвали като зрители, а една малка част са били актьори. Мистерията се е подхранвала от голямо количество неразредено вино, което е напълно логично като се има предвид, че Дионис е бог на виното и виноделието. Главните актьори са били бог Дионис и неговата свита. Онзи, който е изпълнявал ролята на бог Дионис е бил наметнат с кожа от див звяр. В гръцката фигурална живопис тази кожа е обозначавана като кожа от пантера. Най-същественият атрибут на бога в тези Дионисиеви игри е бил неговият жезъл, който носи името „тирс“. Тирсът е представлявал една тояга, на чийто връх е била намушена шишарка, а самата тояга била опасана с лоза или бръшлян. Той е бил съпровождан от цяла свита вакхани и вакханки. В голямата свита на Дионис е имало и други участници, предрешени като силени и сатири.
         Тънката нишка, която свързва древните Дионисии с модерния театър, откриваме в две неща:
1.   Наименованието на трагедията:
Жертвеното животно на бог Дионис, което във времето на тази оргия е било заколвано, е бил трагосът (старогр. Козел). В началото на играта козлето припкало покрай актьораа, изпълняващ ролята на бог Дионис. Наименованието „трагедия“ означава „козльова песен“. Това е песента на козлононите спътници на Дионис, тъй като очевидно хористите, които са пеели песните в чест на бога, са били силени и сатири.
Зооморфният ответник на Дионис е козелът. Козелът се слави още от античността като животно с много висока сексуална мощ.
2.   Втората нишка свързва Великите Дионисии с втория театрално-драматургически жанр – комедията. Всички комически антьори играели с кожена препаска с фалос на себе си.
Това е вече връзката с древните Дионисиеви игри, които са били оргиестичен пролетен култ.
         Последните три дни от Великите Дионисии са били посветени на драматургическия агон. Специално посочена от управата на града-държава комисия е определяла тримата трагедиографи, които да бъдат допуснати до заключителното състезание. Теглел се е жребий кой да се яви през 4-ия и 5-ия и 6-ия ден. Много важна е била ролята на т.нар. хорег. Той е бил обикновено богат атински гражданин, който е поемал драговолно функцията да подготви един театрален екип за драматургическото състезание.
         Имало е респективно първа, втора и трета награда. Те не са били материални, а чисто морално признание. Първата награда е била увесване на едно козле на вратата на победителя. Почетна е била е само първата награда, втората и третата не са били особено ценни.
         При откриването на игрите и освещаването на храма на дионис в предверието на открития Дионисиев театър е имало малък храм, където са се извършвали жертвоприношенията. В центъра на театралното пространство, в средата на оркестъра, е била поставяна една подвижна статуя, изработена от маслиново дърво, т.нар. ксоанон. Пред него е бил поставян светилник с масла. Светилникът е бил запалван в осветителния първи ден на Великите Дионисии и е горял през цялото време на празника.
         Особености на спектакъла:
·         В древногръцкия театър актьорите са били само мъже
·         Актьорите са играели с маски, предназначени за трагедии и за комедии
Съхранени са образци на антични маски, които са били застинали маски. В това отношение много интересен е паралелът между древногръцкия театър и например японския. Две съвършено отделени една от друга култури, които няма как да си взаимодействат, имат редица сходни елементи. Те свидетелстват, че има някаква етапност и сходство в етапите, през които минават далечни в географско и културно отношение цивилизации. Може да се предположи, че тези маски на актьорите в елинския театър до известна степен са играели функцията на мегафони. Пеещият актьор е трябвало да има много мощен глас, за да напълни това открито пространство, в което са се побирали от 15 до 40 хиляди зрители.

Театърът е бил масово зрелище. Тогавашна Атина (5 в.пр.н.е.) е наброявала между 50 и 100 хил. души. В атинския театър са се побирали 15-16 хил. зрители. Градската управа е отпускала и пари за бедните, които са искали да гледат тези спектакли. Имало е билети (симболи), печени от глина. От там идва и думата „символ“. Предметът, без който не е можел да мине на спектакъл, е била възглавничката за сядане върху мраморните седалки, тъй като спектаклите започвали сутрин и седалките били много студени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар