Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Основна проблемно-естетическа характеристика на Омировия епос

         „Илиада“ – заради гр. Илион (другото име на Троя), може да се преведе като „песен за Троя“. Непосредствен повод за войната е открадването на хубавата Елена. Тя е дадена Парис като награда за услугата, която е направил на боговете. На сватбата на Пелей и морската богиня Тетида (родители на Ахил) единствено Ерида (богиня на раздора) не е поканена. За да си отмъсти тя подхвърля между Афродита, Атина и Хера ябълка, на която пише „за най-красивата“. Възниква спор коя заслужава най-много ябълката. За арбитър е избран Парис. Тази богиня, която ще бъде предпочетена, не само ще осигури на Парис възможността да получи Елена, но ще доведе и до разделение в лагера на боговете. Оформят се две страни – богове, привърженици на троянците, които смятат, че Троя трябва да продължи да съществува и богове, подкрепящи похода на ахейците и желаят Троя да бъде унищожена. Афродита е почетена като най-хубава и подкрепя Троя, а Хера и Атина са пренебрегнати и застават на страната на ахейците. Самият Парис е от тези герои, които са важни за митологията. Обикновено раждането на такива герои е свързано с необичайни събития. Има предсказание, че неговото раждане ще доведе до гибелта на Троя. Съответно, когато се ражда се опитват да се освободят от него. Той обаче оцелява и след това трябва да се върне и да докаже, че е царски син. Не е случайно, че именно Парис трябва да избере коя е най-хубавата измежду богините.
         Парис заминава за Спарта на гости на Менелай (брат на Агамемнон и законен съпруг на Елена), който има неблагоразумието да замине за Крит и да остави жена си с Парис. През това време парис се възползва и отвежда Елена в Троя. Елена била жена, желана от мнозина. В един момент кандидатите за ръката й разбират, че само един от тях ще я получи, затова се съгласяват, че ще си помагат един на друг. Когато Менелай изпада в беда, другите му се притичат на помощ. Това пак е една митологична мотивация – имало е споразумение на базата, на което останалите му помагат.
         Има и хипотеза, че причината за войната е съвсем друга. Тя е свързана с това, че Зевс решил да намали броя на хората на земята, защото станали прекалено много и шумни, създавали проблеми и пречели на боговете, пируващи на Олимп. Какъв е начинът да се разреди населението? – войната.
         Друга интересна възможност подсказва Богдан Богданов в книгата си „Омировия епос“. Той съсредоточава вниманието си върху два персонажа, които са важни за „Илиада“ – Ахил и Елена.
         Ахил не е случаен герой – той е потомък на смъртен и богиня. Това му придава един особен статут, той е неуязвим и може да бъде убит само в петата. Неговият образ е все пак доста очовечен, той не е божество. Самата му съдба е да умре – избира кратък и славен живот пред дълъг и безславен.
         Тезата на Богданов е че вероятно преди Ахил да се превърне в този герой, който ни представя Омир, зад неговия образ е стояло някакво древно тесалийско божество, може би същество на огъня. Героят идва от Тесалия, Гърция, племето на мирмидонците. Ако проследим характера на Ахил – начина, по който реагира, има нещо свръхестествено в него, нещо, което надхвърля обикновената човешка мярка и което не може да се обясни само с факта, че е син на Тетида, тъй като има и други герои, потомци на богове, но такива неща при тях не се наблюдават. Например, когато Ахил се разгневи, неговият гняв не е просто човешки, той е ужасен. Но не толкова гневът му срещу Агамемнон в първа песен, колкото гневът към враговете – троянците, когато вече има личен мотив.
         Един друг известен момент, подкрепящ тезата на Богданов, е когато Ахил се оттегля от бойните действия и троянците вече настъпват. До оттеглянето на Ахил троянците си стоят до крепостната стена, но когато Ахил се оттегля, те не само посмяват да пренесат бойните действия извън крепостта, но и в един момент притискат ахейците в собствения им лагер. Хертор, предводителят на троянците, дори подпалва един от корабите им. Тогава Ахил не се стърпява и излиза, изправя се в цял ръст и изревава. Троянците едва ли не падат от страх, когато го виждат.

         Друг подобен пренос може да се види в образа на хубавата Елена. Много е интересно и неправдоподобно отношението към нея – това е една чужденка, заради която се води война срещи техния град. Колкото и да са гостоприемни троянците, доброжелателни и благородни, тя е пряката виновница за техните неволи. И въпреки това в поемата липсва какъвто и да било елемент на бунт, заговор, недоволство срещу Елена. Като че ли самата й поява събужда възхищение, почит, едва ли не благоговение у тези, които я наблюдават и вероятно не е само заради хубостта й. Затова Богданов твърди, че вероятно и при Елена има нещо подобно като при Ахил. Вероятно тук става дума за древно божество на плодородието, Богданов го нарича „божество на вегетацията“ – това са тези богове, свързани с плодородието на земята, изобилието на реколтата. Това божество се свързва с една много древна практика – кражбата на култови изображения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар