Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 15 септември 2015 г.

Структурализъм. Деконструктивизъм

   Клод Леви-Строс- Антрополог, един от основателите на структурализма-„ Структурализмът възниква през 40те години на 20ти век, а се налага 60те години. „ Има своето обяснение за развитието на техноградското общество, което вече съумява да регулира социалните конфликти, за това структурализма отказва внимание на социалната структура и търси опора в първични структури в човека и обществото.”
   Интереса е към вечните форми, към постоянните структури, каквито вижда в езика и в културата. Маскира това като стремеж за неорационализъм, като абстрактен обективизъм;  Абсолютизира структурите и знаковите отношения в културата. Марксическото литературознание критикува структурализма, заради виждането само на устойчивото в синхронното изследване (това, което е лишено от исторически детерминизъм). Така обществото изглежда като безупречно функционираща структура, като вечно- това е една от заблудите на буржоазното мислене.
   Основни понятие в структурализма са: структура, знак, значение, функция, поетически език.
   Структурализмът е школа във философската естетика и се ползва в различни сфери, в различни литературоведски школи. Понятията, които използва са се срещали и преди това, но в структурализма, те са с изменено съдържание и статус- с преобърнат и абсолютизиран характер, който променя категориите в естетиката- Още от края на 20ти век, структурните знакови и функционални отношения стават детерминанти( нещо, което подчинява всичко останало) на творчество, на живот- на всичко. Жан-Пол Сартр- западната хуманитаристика  твърди, че структурализмът обезсмисля творческата активност, защото отстранява субекта - И езикът, и обществото представят колектива, колективното мислене, което се приема от структурализма за обективно и обект на изследване. Всичко е подчинено на структурен детерминизъм, за това ние говорим за езика, а не езика за нас.( Езика подчинява всичко). Мислене и език са корелати, чрез езика може да се представи единствено субективно мислене.
   Структурализмът представя една много добра описателна система и класификация. Благодарение на структурната лингвистика положителния ефект е в демистификацията на литературата, в разбирането, че тя рационално може да бъде обяснена. Рационалното мислене и логика са научната истинност от Античността до днес. Това се нарича логоцентризъм. Вярата в логоса, вярата в истината, в присъствието на нещата. -Деструктивизмът е първият, които яростно се съпротивлява на подобно разбиране.
   Друга положителна страна на структурализма е разбирането, че човешките значения са конструирани в една структура, а не са естествени или изобретени от индивидуалния субект. Литературата не отразява реалността, реалността се произвежда от езика, това е виждането за фикционалния дискурс.(Цветан Тодоров пише за него; Позовавайки се на Фреге, той казва, че никой от нас не се интересува дали Одисей наистина е живял, когато чете). Истината е впечатление, което се произвежда. Структурализмът едновременно претендира, че е абсолютно обективен, заедно с това при цялата обективност, която се търси, съществува елемент на идеализъм в абстрактността на структурите, но не само защото те са научен модел(всеки научен модел е идеален), унищожаването на субекта (те мразят категорията автор и категорията единица), липсата на гледна точка отвън- (субектът е този, които гледа обекта), унищожава възможността структурата да се превърне в материя. За да се превърне енергията в материя винаги трябва наблюдател, за да колапсира и да се превърне в субстанция. (принципи на Хайзенберг – в един битов план това е, когато любимият те гледа, колапсирате и започвате да се чувствате прекрасни.) Ако няма реален субект понякога енергията остава само енергия- трябва да има наблюдател.
   Обратното прави деконструктивизма. Идеята му, че структурата Никога Няма център, защото той трябва да е елемент от същата структура, и за това центърът е винаги извън структурата. На практика вижда структурата в пределна материалност(това, което липсваше на структурализма) и тя се разпада непрекъснато, подобно на материята, в непрестанна регресия (както елементарните частици се разпадат на още по-елементарни частици).
Структурализъм изследва структурите и общите закони в тях. Отделните явления( нещо, което реално съществува) се разбират като проява на по-общи закони. Елементите, единиците на изследване се разбират само в отношение към взаимовръзки  вътре в системата, а те са винаги на свързаност или опозиция, за това характерно за структуралните анализи е да се описват и изследват бинарните опозиции, повторителността и възможната свързаност. Образите в литературата нямат реални значения, а само релативно( това на отношенията, в които влизат), за това структурализмът пренебрегва съдържателния план и културните стойности. Известно е, че по начина, по който прави изследвания, не прави разлика между телефонния указател и литературно произведение. Към означаемото няма интерес, защото правилата са в означаващото, тоест в езика, а не в конкретното послание.
   Важат думите на Жерар Монет за руския структурализъм: „Литературата достатъчно дълго е била приемана като послание без код за него, за да стане необходимо да я приеме за известно време като един код без послания”. В този кос звучи „анонимното”, което говори. Всичко е език, това е в духа на времето и така се поставя проблема за битието на езика/ Поставя се и проблема за непрозрачността на нашия всекидневен свят. Модерната цивилизация е цивилизация на скрития смисъл, за разлика от ясния детерминизъм на 19ти век, знае се какъв е смисъла на нещата, имат ясни връзки между отношенията. Пътят към развиване на тази непрозрачност се търси първо през формализацията и второ през интерпретацията, като един по –късен постмодерен етап.
   В изкуствознанието понятието структура за първи път е въведено от Дилтай, края на 19ти век. „Усещането за структура е главна съставна част на описателната психология. Именно в него преди всичко е заключена основата на науките за духа(хуманитаристиката) „
   Понятието структурализъм е създадено от Роман Якобсон през 1929, на Първия Славистичен конгрес. Именно срещата на Якобсон и Клод Леви-Строс през 40те години задава теоретичното начало на структурализма. Ключови понятия за Якобсон са- поетичното, което е поставяне на езика в самосъзнателно отношение спрямо него- автореференциалност- това води до осезаемост на знаците- стават естетически обект’ знака е „отместен” от своя обект, ценност само по себе си, и сам се превръща в обект с независима стойност.
   За Якобсон думите не са резултат от мислите, а резултат от сходство, противопоставяне и паралелизъм. Именно това търси структуралния анализ. „Граматиката на поезията и поезия на граматиката”- „не е важно за какво говори текста, а че има паралелност и противопоставяне”. Освен това литературното произведение има структурно единство. Тези идеи на Якобсон са надграждане на създаденото в Руската формална школа. „Социализираните части на духовната култура, както например езика и приказката са подложени на по-строги  и еднообразни закони от колкото тези области, където господстват индивидуалното творчество.(Проб и 31 функции на приказките от „Морфология на вълшебната приказка”). Подобни еднообразни структури, каквито има в езика и приказките, не могат да се отнесат до индивидуално творчество, въпреки че представят едно ниво в неговата организация.
   Якобсон участва в създаването на Пражкия лингвистичен кръжок- 30те години на 20ти век. Въвежда разбирането за литературата като структура и осмислено динамично цяло.
   Идеята на Сосюр от „Курс по обща лингвистика”-1916г., влиза в основите на структурализма- идеите за знака като означаващо и означаемо и за синхронно изследване на езика с идеята, че той е завършена система в една точка на времето. Структурната лингвистика и Семиотиката съзадават съвместно идеите за литературата като структура и система. През 70те години на 20ти век, става водеща Семиотичната школа в Тарту, Естония, където водещата фигура е Юрий Лотман. Общото въздействие на рационализма личи в неговите думи; „ Ако литературата не може да се опише чрез математика, толкова по-зле за литературата”- личи влиянието на Питагор, Декарт, Хусерл.
   Според него се съдържат няколко системи- лексикални, графични, метрически, фонологични. Характерно е, че съществува напрежение между тях. В духа на общата научна парадигма, се работи с напрежението между норма и отклонение.
    В структурализма личи вярата, че лингвистичните модели са универсален обяснителен механизъм- под влияние на Сосюр. В езика можем да видим логоса на всичко- панлингвистична теория. Ницше: „ Да не остави никаква дупка в системата на знание”- това е казано за Сократ?. Разцвета на структурализма е 60те години във франция- четирите големи имена тогава са –Барт, Цветан Тодоров, Греймас, Жонот.- те разчитат на ретологии- описателни структури, чрез който разказа влиза в общия поток на модели на мислене.

Деконструктивизъм
   В основата деконструктивистката критика стоят възгледите на ЖАК ДЕРИДА, от края 60те години на 19ти век, който преобръща философската парадигма на летературознанието. Понятията, които критикува са тези за: йерархии, идентичност и истина, с идеята,  че те потискат и пренебрегват  другите  съществуващи елементи. Понятието присъствие( на фр. Presance), което е основна ценност за логоцентризма(за всички, които приемат логоса-думата), за Дерида е метафизика, защото то никога не е постигнат в чист вид(няма чиста идентичност) и носи противоречие в себе си.  Основни следствия на това виждане са, че природата винаги е и култура, винаги е "опорочена". "Няма чиста природа"- казва Дерида. Той не въвежда нова бинарност( нещо различно от природата и културата), а нови термини, за да отрази приеодата на елементите като непривилегировани. Вместо оразличаване-  основно  понятие за Сосюр, той въвежда понятието диферанс (с нарочно правописна грешка на френски)- означава едновременно различие и отлагане.  Знака препраща към друг знак, а не към предмет. Друго понятие, което използва той е следа. В процеса на различаване знаците носят следа от други знаци- всичко е следа, няма чисти, неопорочени знаци. И именно в това е възможността за пораждане на значение, а не в самостойно битие на знаците. Създава се безкрайна тъкан от разлики с други означаващи, а знакът в този смисъл  винаги е за едно отсъстващо означаемо. Именно тази празнота откъм означаемо е условието за създаване на текстове. Текстовете  разчитат на дисеминация(разсейване), а не на бинарността в отношението знак-знак, която за Сосюр осигурява  връзката с означаемото.
   Целта на Деконструктивизма е да дестабилизира утвърдените представи  и да проследи как литературния текст се себеподрива- деконструира се. "Това е продуктивно, заради отказа от окончателен смисъл, въпреки че  това не е абсолютна свобода"- Дерида. Именно отказа от позитивни практики го предпазва от слабостите, които иначе могат да бъдат критикувани. -"ЗНачението зависи не от субективното идентифициране, а от зоната на различните сили, които предизвикват интерпретациите."

   В Йеилската школа тези идеи през 70-80 години на 20ти век стават популярни.-  Пол де МАН, ДЖ. Хилис МИЛЪР, Харалд БЛУМ, Джофри ХАРТМАН-  Хартман акцентира върху неяснотата и неопределеността, ръй като за тях смисъл няма."Четенето е проект; четем за да разберем, в какво се състои четенето като форма на живот". Не четем заради окончателния смисъл. Оразличаването според деконтруктивизма е ефект на трансформация. Удар срещу всичко, което прави структурализма. Деконструктивистите  дразнят със своя език. Те обичат да играят с езика. Като цяло Деконструктивизма е сериозна провокация спрямо установените ни рефлексии за смисъл. Една любопитна практика, в която познатите понятия отпадат. Сменена гледна точка,  различно фокусиране. Те говорят за едни кардинални разломи. Проникват до основите на материята. -От 80те години насам нямаме теоритик, които да пише за тях "без да им удари шамар."

Няма коментари:

Публикуване на коментар