Елегия – метрически особености, теми, представители

Античната елегия означава определен метрически охарактеризиран жанр, т.е. лирически жанр с определена поетическа форма, която още в античността е била известна като лирически дистихон (двустишие). Елегията възниква от древногръцката погребална песен. Както всички лирически форми и античната елегия е метрически оформена, стандартизирана.

Елегическото двустишие е съставено от един хекзаметър и един пентаметър, т.е. 6 дактилни стъпки, следвани от 5 дактилни стъпки.

В античната елегия обаче субективността не е присъщата й черта. Преживяванията са “външен” признак, настроението е кратковременно и най-често се разкрива чрез диалога. Същевременно, ако отсъствието на субективен елемент води до засилване на повествователното начало, то разказът за събитието е лишен от фабула и сюжет. Това е причината синтактичното изграждане на фразата да се отличава по това, че съществителното име най-често е съпроводено с немалко на брой прилагателни имена.

Синтактичното организиране може да се види и от друг ъгъл, в друга посока – не само хоризонтално (в границите на стиха), но и вертикално. То е свързано с определяне мястото на т.н. “опорна” дума, изясняваща и смисъла, придаваща завършеност на двустишието като цяло, например:

“Мъртвият гражданин – никога няма слава и почит.

Живите дават само на живия слава.

Няма по-лошо от участта на мъртвеца” – Архилох

         Един от най-древните елински поети, от когото дори са се съхранили отделни стихотворения, е Калин от Ефес. Калин и Тиртей са създали от елегията един хоров, маршов жанр, известен в античната лирика като ембатерий, т.е. „военен марш“.

„О, хубаво е за храбреца да умре

Във първите редици на борбата

В защита на родината...“ – Тиртей, „Благозаконие“

         Най-бележитият сред ранните елински поети, който е работил очевидно много ефективно в три жанра (елегия, ямб, дитирамб), е Архилох. Той е живял през 7 в.пр.н.е., родом от остров Парос. За него знаем, че е бил син на аристократ и майка-робиня. Поради сложния произход на поета, той е бил принуден да се подвизава като наемен войник до края на живота си.

         Друг поет от края на 7 в.пр.н.е. е Мимнерм от Коофон. Той е бил голям майстор на любовната елегия. Това е първият поет, името на чиято любима е достигнало до нас – Нано. На нея той посвещава цял сборник от любовни елегии, които не са достигнали до нас.

         За създател на гражданската и философката елегия е смятан Солон, чието име в древността е било изписано на приза на храма на Аполон в Делфи, заедно с имената на останалите шестима мъдреци. Солон е роден около 640 г.пр.н.е. и в началото на 6 в. вече е бил един от най-видните атиняни, бил е архонт. Той е създал корпуса от закони на Атина, който е написал в елегически дистихон и са били издълбани в мраморни плочи, разположени в агората.