Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

сряда, 16 септември 2015 г.

Същност на митологията. Разлика между мит и легенда. Фетишизъм, анимизъм, космогонични митове.

         Митологията представлява неизбежно и необходимо стъпало в развоя на човешката култура. Тя е преход от предкултура към култура. Всяка митология е и панепистемия („всезнание“), т.е. съдържа цялото тогавашно познание (космология, право, морал, литература, медицина и др.) в неразчленен вид. Понятието панепистемия е въведено в българската литература от д-р. Петър Берон.
         Ритуално-магически характер. Словото в митологическата култура е творящо слово. В този смисъл то е заредено с огромна творческа и магическа енергия (напр. „Битие“).
         Словото е не само магическо, но и ритуално, свързано е с някакъв особен религиозно-магически ритуал. Джеймс Фрейзър обобщава двата основни типа магия, присъщи на митологическата култура – контагиозна (има контакт с обекта на магията) и имитативна (имитира върху макет онова, което извършителят на магията иска да постигне).
         Първата тропа, възникнала в езиците още в етапа на предкултурата е тропата, свързана с табуирането на определени думи, т.е. перифразата. Табуира се, понеже словото е магическо. Във всички древни религии се забранява изричането на божието име напразно.
         Създателят на научния социализъм Карл Маркс твърди, че всяка митология притежава несъзнателно художествен характер. Всяка митология представлява сбор от сакрална космогония и фантастичен фолклор.
         Митът в първоначалния си вариант не може да бъде възстановен. Митовете обясняват явления, които не могат да с обяснят по друг начин. Първичният мит е бил устен текст. Вторичните митове биват събирани в писмени паметници – Хезиод – „Теогония“, „Дела и дни“; Омир – „Илиада“, „Одисея“.
         Основна характеристика на всяка митология са космогоничните митове – за произхода на света. Основната посока на движение в рамките на митологичната култура е от хаос към космос. Характерно за тези митове е че всяко божество отговаря на природно явление. Ако се открие в една легенда, мит, сказание засвидетелствана инцесуална връзка, това непременно сочи за изключителна древност. Колкото по-първичен е един мит, толкова по-неразколебима е колективната гледна точка.
         Етапи на митологично мислене:
1)   Матриархат
a.    Няма разделение, осмисляне на биологичните и социални функции
b.    важно е раждащото начало
c.     тенденция всичко материално да се превръща във физически живо същество
d.   Фитоморфни митове (превръщания в растения)
e.    Анималистични митове
2)   Патриархат
a.    Характерно е разделянето на земеделието от животновъдството, появата на занаяти
b.     култът към боговете може да се смесва
c.    Появяват се митове за герои
d.   Антропоморфни митове
Първични и вторични митове:
·         Първичните митове възникват по време на робовладелския стой и се смятат за буквално достоверни. Целта им е да обяснят произхода на света, да въведат ред в хаоса, превръщайки го в космос.
·         Ако първичните митове представляват глобална идеология, то вторичните съжителстват и с други форми на идеологично конструиране – митологията клони към литературно-художественото.
Фетишизъм: преданимизъм и анимизъм (анимус – дух, анима – душа)
Фетишизмът е много ранен етап, където няма още абстрактни понятия (протоезици). В ранната фаза от развоя на езиците е имало основно съществителни, глаголи и вероятно наречия, обозначаващи начина на действия. Първобитният човек не е можел да се абстрахира, да мисли в абстракции, поради което божествата са му били в помощ. Например Танатос е бил мислен не като смъртта изобщо, а като конкретен бог, преносител и извършител на смъртния акт.
Фетишите са свещени, обожествени предмети, преди всичко защото са символизирали вещно божества. Тъй като човекът не е бил в състояние да се абстрахира от предмета, в съзнанието на митологическия човек, ликвидирането на предмета (фетиша) означава смърт, край на обозначеното – бога/героя (пр. Мелеагър Еторийски, Балзак – „Шагренова кожа“).
В определен етап от развоя на мисленето и езика вече се появява способността на човек да се абстрахира, т.е. божеството може да излиза извън рамките на предмета, който го символизира. В тази фаза, която Георг Узенер нарича „преданимизъм“, се появяват боговете на дадено мигновение – даймоните (от гр. Демон).
Във фазата на анимизма, когато човешкото мислене постепенно се превръща от предметно в абстрактно, се появяват отелесняващите се духове и богове, т.е. такива, които придобиват телесен израз. Във фазата на преданимизма това са второстепенни богове (даймони), но във фазата на анимизма всичко се отелеснява – и богове, и хора. Боговете приемат облика, който пожелаят (животни, растения, предмети), но могат да претърпят и обратна метаморфоза.
В римската митология например тази анимистка фаза достига до един много интересен феномен. Според римската митология всеки човек притежава свой собствен дух-покровител, който се нарича гениус. От там вече в повечето културни езици навлиза познатата дума „гений“, която е запазила част от своето първоначално значение.
Тотемизъм
         Понятието произлиза от същ. име „тотем“, което идва от някой от езиците на американските индианци. От индиански „тотем“ означава „животно“, по-рядко „растение“ или „предмет“, почитани като прародител на племето. В много от митологиите животното-прародител е характерно за географската област, населявана от съответното племе. Много често това е животното, което осигурява оцеляването на племето и затова то бива обожествявано.
         В старогръцката митология се откриват много общи елементи между фетишизъм и тотемизъм. Например митологическия сюжет за основаването на т.нар. Седмоврата Тива (сев. Пелопонес). Според легендата основателят на Тива, цар Кадам, получава поръчение да основе град, на който той трябва да стане владетел и на този град-държава е отсъдено бляскаво бъдеще. Кадам следва свещената крава от стадото на Аполон, която го отвежда в областта Беотия и там кравата бива изядена от дракон. Кадам ликвидира дракона и избива всичките му зъби, като ги засажда в плодородната земя. От зъбите изникват въоръжени бойци, които започват да се бият помежду си. Оцелелите се превръщат в първите поданици на цар Кадам, които основават легендарната седмоврата Тива.

        




Няма коментари:

Публикуване на коментар