Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

вторник, 15 септември 2015 г.

"В навечерието" - Тургенев


Сюжет:
   Елена е младо и красиво момиче от аристократично семейство. През лятото на 1853г. живее в дача около Кунцово при р. Москва заедно с родителите си, със своята компаньонка от немски произход – Зоя и с далечния племенник на майка си и скулптор – Павел Яковлевич Шубин. Андрей Петрович  Берсенев – студент по история и философия и отседнал наблизо другар на Шубин, среща в Московския университет  българина Инсаров – идеалист, решителен, родолюбив, изпълнен с воля и тайнствено непознат мъж. 
   И тримата младежи са влюбени в добрата и великодушна Елена, но любовта пламва между нея и Инсаров. Първоначално българинът се стряска. Мислейки, че ще постави своя идеал – освобождението на родината – на второ място заради руското момиче, той решава да избяга далеч от Елена, в Москва. Но вечерта преди това да се случи, те се срещат в едно параклисче, където разкриват чувствата си един към друг и решават да бъдат заедно, независимо от обстоятелствата. Когато лятото е към края си, аристократичното семейство се премества в Моска. Там тайно двамата влюбени се срещат и правят план как да заминат за България. Тогава Инсаров се разболява тежко и едвам се преборва с болестта, благодарение на верния си приятел Берсенев. Когато се изправя на крака, се жени за Елена без никой да знае. Родителите й разбират и въпреки майчината безкрайна тъга и бащиното негодувание, те не попречват на решението на дъщеря си да замине по време на войната в чуждата държава. Пътят до България е затруднен, поради бушуващите бойни действия. По време на престоя си във Венеция, малко преди да се завърне най-накрая в родината си, Инсаров умира, неизлекуван напълно от старата болест. Елена заминава за България, където смята да го погребе, и изчезва безследно.
Кой е в романа
Образ и характер
Реч
Елена -Млада и красива аристократка
състрадателна, великодушна, хуманна, добронамерена, ентусиазирана, чиста, саможертвена, търсеща смисъл, любов и свобода

Представителка на демократично – прогресивната част сред младото поколение, чрез нея се характеризират останлите герои в романа.
„Сякаш съм в затвор и всеки момент стените ще се съборят върху ми. Но защо другите не чувстват това?”

„Да бъдеш добра – това е малко; да правиш добро…да, това е главното в живота. Но как да се прави добро?”

„Да освободи родината си! Страшно е дори човек да изговори тия думи, толкова са велики… ”
Инсаров- Български студент в Москва
Деен, решителен, родолюбив, принципен, лаконичен, целеустремен, смел, идеалист

Той е така необходимата на руското общество „съзнателно героична натура”.
„О, вие, русите имате златни сърца!”

„Когато някой от нас умре за родината, тогава може да се каже, че я е обичал.”

„Някои важничат ис е докарват, а в душата си са също такива безделници като тоя господин.”
Скулптор
бохем, шеговит и хаплив, остроумен, малко надменен, самокритичен, малодушен, самонадеян;

В изкуството не вижда обществено значение и роля, а само забавление.
„Героят мучи като бик, но затова, бутне ли с рога, стени събаря. И сам надали знае защо бута, но бута.”

„Ще се родят ли у нас хора?”

„Кой е Инсаров? … Патриотът? ... Необикновен индианец, а? ...Тогава какво му е забележителното?”
Берсенев-Студент и философ
умен, честен, плах, несигурен, отстъпчив, примирен, избягва спорове, благороден

Под влиянието на идеалистическата философия той е съзерцателно настроен към живота и отстъпва пред трудностите.
„Какво странно чувство буди и нас природата?...тя, поне у мене, всякога буди някакво безпокойство, някаква тревога, дори тъга. Какво значи това? Дали по – силно съзнаваме пред нея цялото си несъвършенство, своята обърканост, или пък ни е малко това удовлетворение…”

„Но дали думата щастие е такава, че да може да ни свърже, да ни възпламени…Не е ли егоистична…не е ли разеднияваща тази дума?”

Няма коментари:

Публикуване на коментар