Под термина „сукцесия
на литературните родове“ се разбира закономерна, последователна смяна
(възникване) на литературните родове в първата европейска литература
(елинската).
Трите основни литературни рода са
епос, лирика и драма. Наименованията на литературните родове идват от
старогръцки език. Понятието епос е многозначно – „фраза, изречение, реч, слово,
пословицаа, поговорка, оракул, загадка, заповед, молба“, а към крайните
значения спада също и „епическа поема“. Лириката първоначално е била означавана
с друго понятие – мелос. В широкия смисъл на думата то означава същото, както и
лирика. При навлизането на елинската култура с една нова фаза на развитие към
края на 4 в.пр.н.е. (елинистическа епоха), меликата постепенно бива изтласкана
от термина лирика. Понятието драма е също старогръцко. Съществителното драма е
означавало „действие“, но в последствие се е специализирало да означава
определен литературен род. Първо се появява епосът, след него – лириката и
накрая – драмата.
Появата на епоса се свързва с
родоначалника на елинската словесност – рапсода Омир. Предполага се, че през 8
в. пр.н.е. Омир е сътворил „Илиада“ и „Одисея“, които полагат началото на
древногръцкия епос.
За начало на лириката може да се
посочи началото на 7 в. пр.н.е.. Съхранен е един малък откъс от стихотворение
на Архилох.
Корените на драмата са почти
толкова древни, колкото тези на епоса, но това все още не е същинска драма. По
всяка вероятност древногръцката драма е била вече културно-исторически факт
някъде около средата на 6 в. пр.н.е.. Преди бащата на древногръцката трагедия,
Есхил (роден около 524/5 г.пр.н.е.), е имало най-малко две поколения драматурзи.
Можем с по-голяма сигурност да кажем кога се е родил елинския театър – 534 г.пр.н.е.,
по времето на тиранина Пизистрат, управлявал Атина до към 527 г.пр.н.е..
Няма коментари:
Публикуване на коментар