Периодическият
печат обикновено се свързва с развоя и състоянието на публицистиката, с
информативно-комуникативните възможности и потребности на Новото време. Като
форма и резултат от алтернативите и представите за модерен духовен живот,
първите периодични издания у нас са сп. „Любословие” и в. „Български орел”, в.
„Цариградски вестник” и сп. „Мирозрение” от 40-те години на 19 в. Още те се
включват активно и плодотворно в съдбата на художествената литература, в
утвърждаването на нейния статут и жанрово-стилови форми.
Периодическият
печат през Възраждането има своята кратка, но интересна история в духовния
живот на българската общност. В някои отношения тя отразява закономерностите и
превратностите в общия естетически развой, а други – споделя особеностите на
книгопечатането и книгоиздателските усилия на възрожденците, които започват
преди това. Липсват центрове в страната и държавническа институция, която да
подпомага и регулира възникналата нужда от периодични издания. Липсва материална
сила, която да бъде в основата им, липсват подготвени книжовници и журналисти.
В тясна връзка с чужди образци на
периодическия печат възрожденската ни интелигенция през 40-50-те години в
лицето на Ив. Богоров, К. Фотинов, Ив. Добровски и техния скромен брой
сътрудници съумява да открои началата и първите стъпки на тази нова и модерна
за българските условия форма на културен живот. Те очертават първия етап от
еволюцията на периодическия печат, съдържат много сходни моменти в програмите
си, но това не накърнява самостоятелното място на всеки от първите вестници и
списания в полето на българската култура.
Отпечатването на „Любословие” (1842), в.
„Български орел” (1846), „Цариградски вестник” (1848), „Мирозрение” (1850) става
в чужбина и е свързано с изключителни трудности, затова имат сравнително кратко
и нередовно съществуване, ограничена читателска аудитория. Изключението е
„Цариградски вестник”, който просъществува до 1862г.
Първите по време периодични издания са с
широка програма, ориентирана към прояви в областта на обществения,
политическия, културния и търговския живот, включват заети и компилативни
материали от най-разнородно естество. Специализирането не им е присъщо, то е и
невъзможно като културна политика в условията на 40-50-те години. Цел е
информацията и новостите, но и познанието, вижданията на науката за една или
друга страна на човешкия и природния свят от миналото и съвременността.
Мястото, което те отреждат на художествената литература, е скромно. В
програмите им тя се третира като поети, белетристи, преводачи – е все още
ограничен. Въпреки това – подготвя се почвата периодическият печат да стимулира
и утвърждава формите на художествената литература. Наличието му е вече знак за
съсредоточие на творчески интереси.
Периодическият печат от 50-те до
70-те години се развива в две основни насоки, с различия във възможностите за
обективност на информациите и оценките, за популярност и разпространение сред
българската общност: „емигрантски” и „цариградски”. Поради обстоятелствата
разграничителната линия от географско-формална добива определен политически
смисъл. За пълна конфронтация между тях при определяне на ролите и значението
им днес едва ли е възможно и нужно да се говори. Картината им в своята
съвкупност е аналог на усложнените форми на самата напрегната възрожденска
действителност.
В основата на емигрантския революционен
печат са изданията на Г.С. Раковски в. „Българска дневница”, „Дунавски лебед”,
по-късно в Румъния – „Бранител” и „Будущност”. Чрез тях той утвърждава известни
традиции, революционизира публицистичното слово, обръща го към националния
въпрос, политизира го. Българската политическа и икономическа емиграция твърде
скоро осъзнава възможностите на вестниците и списанията и те се разполагат в
един доста широк спектър от позиции към потребностите на гражданския и културния
живот.
Проблемът „периодика – художествена
литература” има и едно друго измерение. Онова, което наричаме литературна
критика, процесът на рецептивно-оценъчните обобщения над състоянието на
литературата, имат за единствен обект фактите на самата литература, а
територията, където се изявяват през десетилетията на Възраждането, е
единствено периодически печат. За разлика от художествените прояви, които могат
да останат в ръкопис, могат да намерят място в песнопойки и ръкописни сборници,
поезията – да се разпространява устно, в песенни варианти и пр., то за
критико-оценъчните текстове единственото поле са вестниците и списанията.
Началото на литературната критика в
професионалния смисъл на думата ни отвежда към превала между 50-те и 60-те
години. Основните показатели, които свидетелстват за нараснало естетическо
съзнание, чиято потребност е внасянето на аксиологическия подход и критерии,
са: 1. Появата на метериали на тема „що е критика”, 2. Полемика около конкретни
явления на художествена практика. И те се появяват през 1859-1860 г по страниците
на „Цариградски вестник”, „Български книжници” и др.
През следващите години критико-оценъчният
тип мислене спрямо явленията и състоянието на художествената литература се
задълбочава, постепенно си изгражда понятиен апарат, домогва се до обективни
критерии, които преодоляват общофилологическия подход. Обект на оценка стават
все по-широк кръг литературни прояви, правят се опити за извеждане на
закономерности, за прогностика и чертаене перспективи през създаваната
литература. Появяващите се рецензии и отзиви за отделни творби и книги,
проблемните статии и полемични материали за една или друга страна на
литературния процес не само въплъщават платформата на възрожденската
литературна критика, но са и нейния пълен каталог.
Именно чрез възможностите на периодическия
печат се изявяват, но и формират като представители на литературната критика в
нейния първи етап: Л. Каравелов и П. Р. Славейков, Добри Войников и В. Друмев,
Ботев и Н. Бончев. Там те утвърждават и нейните жанрови форми, разработват
стилистиката на критико-оценъчното мислене. Дори и за липсите в търсенията и
проявлението на литературната критика ние съдим въз основа на данните, които
предлага тяхната картина единствено по страниците на периодическия печат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар