Хорова мелика – културно-исторически аспекти

Безспорно показният и авторитетен дял на меликата е хорова поезия. Тя се нарича така, защото се пее от хор, а освен това изпълнението й се съпровожда с танци. Властниците заплащат както на танцуващите, така и на пеещите. Това означава, че събирането и изпълнението не са спонтанни, а са свързани с официални поводи и специална организация.

Поджанрове на хоровата мелика са

·         Химнът

·         Пеанът

·         Дитирамбът

·         прозодията (песен, изпълнявана при победни шествия)

·         партенията (песни изпълнявани от девици)

·         хюпорхемата (песни за танци)

·         енкомият (хвалебни песни)

·         трени (оплаквателни песни при погребение)

·         епиникия (възхвална песен за победител в състезание)

Най-популярни от изброените форми са химните, дитирамбите и пеаните. Пеаните първоначално се посвещават на бог Аполон, по-късно и на Дионис, Хелиос, Асклепий. Към ІV в. пр.Хр. те се превръщат във хвалебни формулки, с които се измолва предпазване от болести и нещастие и се изказва благодарност към оказаната защита. Във връзка с мита, според който Аполон убил страшния дракон Питон, пеаните се изпълняват и като песни за победи и битки, пеят се от армиите преди да влязат в бой. Пеят се също така на Аполонови празници, на пирове, на обществени погребения, най-вече със съпровод на китара, а най-известни автори на пеани са Бакилид и Пиндар. Постепенно тези песни започват да се посвещават не само на богове, но и на хора. В чест на бог се съчиняват и дитирамбите – те се създават във възхала на Дионис, бога на виното, веселието и музиката, но подобно на пеаните с течение на времето започват да се пишат и за други безсмъртни обитатели на Олимп.

Главната отлика между пеана и дитирамба се съдържа в екстатичния характер на втория химничен вид. Според Аристотел тъкмо от дитирамбите се заражда старогръцката трагедия, от диалозите на хор и един актьор. Те са пяти при победи на спортни състезания през ранната гръцка класическа епоха – при финалите на олимпийските, питийските, истмийските и немейските игри. Победителят е сравняван със знаменити предци, като се използват художествени паралели с митове за богове и герои, свързвани с основаването на атлетическите игри. Сред запазените имена на съчинители на дитирамби са Симонид, Пиндар и Бакилид (и тримата от V в. пр.Хр.).