Приемаме, че
всеки знак е свързан с поне един семантичен индекс. Този индекс може да
обозначава обект или множество от обекти в света. Именните фрази
и някои видове подчинени изречения въвеждат поне един индекс в областта на
интерпретиране на тези фрази чрез своята семантика – стойността на атрибута
CONTENT. Прилагателните, наречията, адективните и адвербиалните фрази,
адюнктните подчинени изречения изискват съществуването на подходящ индекс, с
който да се свържат и да модифицират опората с помощта на атрибута MOD. В зависимост от семантиката си
всяка фраза може да въвежда повече от
един индекс. Например притежателните местоимения освен индекса, достъпен чрез
атрибута MOD (който се свързва с индекса на притежавания обект, качество и
т.н.), въвеждат и втори индекс за притежателя; относителните прилагателни,
освен индекса, управляван от атрибута MOD, въвеждат и втори индекс за обекта, който е в
съответното отношение с
първия индекс (дървена поставка – един индекс за поставката и един за дървото,
от което е направена); глаголите, освен индекса за събитието, което въвеждат,
имат индекси за своите задължителни аргументи и за аргументите си по
премълчаване (дефинирани локално в речниковата статия или наследени от
йерархизираната структура на речника); аналогично за съществителни, въвеждащи
или предполагащи събития. Метонимните употреби също въвеждат повече от един
индекс. Това многообразие от индекси и знание, свързано с тях, излиза извън
обсега на една формална граматика. За да бъде представено и формализирано задоволително,
то изисква наличието на формални средства като онтология на света и конкретни
знания за състоянието на света. Тук е описана само една част от релациите,
които следват от това знание за света и които играят важна роля за правилния
синтактичен анализ на много конструкции в езика. Кореферентно отношение е всяка
релация между два или повече индекса. Така дефинирани, тези релации покриват
огромно количество отношения,
повечето от които се съдържат в онтологията на света. като най-често срещани въвеждаме и използваме
следните три отношения:
равенство на два индекса; member-of(x,y) – x е елемент на множеството y; subset-of(x,y) – множеството x е подмножество
на множеството y. Тези релации са достатъчни за анализирането на едно голямо
количество от явления като: анафорични отношения; интерпретация на неизразени
аргументи (най-често подлог); съгласуване; вторична предикация; определяне на
притежателя при притежателни местоимения; номинализация; кохерентни вериги в
текста и други. Илюстративните примери в текста на книгата представят различни
кореферентни отношения. Затова тук даваме само два допълнителни примера. Първият
показва използване на отношението member-of(x,y), а вторият е свързан с анализа
на вторичната предикация. В горния пример имаме две отношения на равенство.
Едното е между индекса на неизразения подлог на глагола помолих и винителната
кратка форма на личното местоимение в първо лице ме. Другото е между индекса на
неизразения подлог на глагола почака и винителната кратка форма на личното
местоимение в трето лице го. Имаме и четири отношения member-of(x,y) между тези
четири индекса и индекса, въведен от неизразения подлог на глагола поговорим.
Вторичната предикация винаги се изразява с помощта на адюнкт към съответната
глаголна фраза. В горния пример индексът на адюнктната APC фраза се кореферира
с индекса на подлога и индекса на възвратноличното местоимение. Трите отношения
са равенство.
Добро утро, дами и господа.
ОтговорИзтриванеВие се борите да се справите с сметките и проектите в тези времена на криза.
Ние сме готови да ви помогнем в тези трудни времена. Ние ви предоставяме пари, които ви трябват и при много прости условия.
Моля, свържете се с нас за повече информация.
E-mail: area.of.finance13@gmail.com
Whatsapp: +33756841623