Определенолични са изречения, сказуемото на които е глагол във форма за 1.л. ед.ч. или за
2.л. ед. ч., който означава говорещия, респ. слушащия. Говорещото лице се
означава с формите за 1.л. (аз, мене, ме, ми, мой), а слушащият/ слушащите с
формите 2.л. (ти, вие/ Вие, тебе, вас, Вас, ви, Ви, твой). Затова местоимението
аз, ти, вие Вие в позицията на подлог не е необходимо. Тези изречения са лични,
защото означават участник в общуването, а са определено лични, защото този
участник е определен от комуникативната роля – на говорещ или на слушащ.
Ако ме надиграеш, ще ти пристана! (Елин Пелин).
По-сложна е
ситуацията в множествено число, тъй като системното значение – множество
говорещи, се среща сравнително рядко: при хорови декламации, скандирания и под.
В такъв случай за определино лично следва да приемем изречение със сказуемо в
1.л. мн.ч., когато значението задължително включва говорещия. Множество
слушащи, както и слушащ/ слушащи и неучастници е често употребимо значение на
2.л. мн.ч.
Запълването на
подложната позиция с местоимение превръща едносъставните изречения в
двусъставни. Обикновено това е свързано с информационната структура на
изречението: Аз стоя на думата си! (Елин
Пелин).
Неопределеноличните изречения се
характеризират със сказуемо в 3.л. мн.ч. При тези изречения субектът не се
конкретизира, но той е определен от ситуацията. Често събитието, представено от
сказуемото, е резултат на верига от действия, в която участват свързани с
дадено дейност звена. Например в стиховете на Н. Й. Вапцаров „Ала в съда не
потупват по рамото/ а го осъждат на смърт.”
е ясно, че произнасянето на присъда е резултат от действия на верига в
съдебната система. Затова и произнасящият присъдата не се персонифицира, а е
определен ситуативно – в съда. Често действията на институции се представят
посредством неопределено лични изречения: Въвеждат задължителни държавни
зрелостни изпити; Обявяват резултатите след една седмица; Изплащат стипендии от
понеделник; Правят задължителна имунизация; Повишават цените на услугите;
Почистват пътищата от снега.
Обобщенолични са изреченията, в
които предикативният признак се отнася за всички – участници и неучастници в
общуването. Формален показател на обобщено личните изречения е формата за 2.л.
ед.ч. на глагола сказуемо, която за разлика от определено личните изречения,
означава и говорещия и трети лица. Формално в позицията на подлог може да се
употреби и съществителното човек (винаги нечленувано), означаващо всеки човек.
Този подлог се нарича експлетивен подлог.
Стремиш се към успеха, полагаш
усилия, но невинаги успяваш; Като ми пееш, кой ли те слуша. Такива случаи те
карат да се замислиш за смисъла на живота.
Очевидно, че пословици и
поговорки, които често са в императивна форма също по своята синтактична
структура са обобщено лични изречения. Императивът е ограничен в полето на
2.л.: Залудо работи, залудо не стой! Не питай старило, а питай патило! Два пъти
мери, един път режи!
Безлични са
изречения, в които подложната позиция е празна и може да се запълни с формалния
(наричан още плеонастичен или експлетивен) подлог то. За разлика от езици като
немския или англиския обаче, където тази позиция се запълва със съответно с
man, es, It, в български появата на то е
характерна повече за разговорната реч, където то често има характер на частица.
Формален показател за безличните изречения е формата за 3.л. ед. ч. на глагола.
Сказуемото на безличните изречения може да бъде глаголно и именно, като в
състава на именното сказуемо участва глаголът съм.
Безличните
глаголи често образуват безлични изречения: Вали; Гърми; Святка се; Съмва (се);
Запролетява се; Духа и под. В някои случаи обаче безличните глаголи могат да
бъдат сказуеми на двусъставни изречения като: Вали дъжд, Зора се зазорява;
Святкат светкавици. Вижда се, че в повечето от тези случаи съществителното,
което е подлог в изречението, има същият корен като глагола сказуемо.
Безлични
изречения образуват и възвратните съответствия на лични глаголи - говори се, чува се, вижда се, разбира се,
работи се: Говори се за новия филм; Чува се през стената; Разбира се лесно от
мнозина; На обекта се работи с предпазна каска. Вижда се, че някои от тези безлични
изречения са в страдателен залог, т.нар. възвратно-страдателен или
безлично-страдателен залог: Разбира се лесно от мнозина – Мнозина лесно
разбират (това).
Един от
най-често срещаните видове безлични изречения са изреченията със съставно
адвербиално сказуемо: Стана светло; Беше страшно; В южните срани е топло; В
пещерата е студено; На панаира е весело; Кога е удобно?; Много е интересно.
Специфичен
случай на безличните безподложни изречения представят изреченията, в които на
семантично равнище има субект, но той е изразен с дателно или (по-рядко)
винително местоимение, т.е. на синтактично равнище е допълнение. Такива са:
Ясно ми е; Любопитно ми е; Яд ме е; Страх ме е; Студено ми е и под. В този случай
логическият субект допълнение означава изпитващия дадено чувство или сетивно
възприятие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар