Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

понеделник, 22 август 2016 г.

Марина Цветаева

Поетеса на руския модернизъм. Поезията й формално не се отнася към някакво литературно течение. Включва в себе си признаци, характерни за символизма, акмеизма и футуризма. Драматичен синтез определя оригиналността на поетиката и затрудненото читателско възприемане. Неразбрана и недооценена от съвременниците си. Единствена не изживява период на известност. Родена в семейство на изкуствовед. Майка й е талантлива пианистка от немско-полско-сръбски произход.
                Въпреки, че е готова за пианистка, малката Цветаева още от малка започва да пише стихове на руски, немски, френски. Първата си книга издава на 17 години „Вечерен албум” 1910 г. От поколението на постсимволистите е Цветаева формално не се обвръзва с нито една политическа школа от 20-те години и превръща своята изолираност в жизнена и творческа позиция, а по-късно в специалната тема на трагичните си стихове. През целия си живот запазва тезата, че „поетът е винаги сам”. Първата стихосбирка съдържа детски стихове, но това е единствената книга, която е посрещната относително добре от критиката. Цветаева много бързо и интензивно се променя. Пише все по-добре, но и по-малко се радва на признание.
                Много бързо преминава от един стил в друг. Стихотворенията й от 1913-15 г. поставят интересни проблеми, обединени са в стихосбирката „Нашенски стиходе”. Тази стихосбирка е свидетелство, че в този период акмеистката поетика е била възможност за Цветаева. Тези допирни точки могат да се търсят във вниманието, което се отделя в детайлите и предметите. Това е единственият период в нейното развитие, който е литературен в любов и възприемане на света.
                През този период автопортретирането е задължителна част от създаването на образа на лирическата героиня. Причината за разгръщане на автопортрета при Цветаева не е от конкретно психологическо естество, а по-обща екзистенциалност.
                В повечето случаи автопортретът заема почти целия скелет и е самоописание с цел самолюбуване. Компоненти на автопортрета: златни коси, зелени очи, тънки юношески ръце.

                Лирическата героиня нека да увековечи своята младост, красота и неповторимост в спор със смъртта – изравняваща всички. Описанието на настоящето в най-голямата му подробност се описва, се възприема като борба с битието. Съвсем скоро тръгва по различен път. Основа в зрялото й творчество става отказ от видимо и конкретно, отказ от света и живота. Самоубива се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар