Видове словосъчетания

Словосъчетанието е комбинация от думи, съединение на най-малко две самостойни думи, т.е думи, които имат свое значение и извън съчетанието им. В българския език има голямо разнообразие от словосъчетания. Те главно се разделят на свободни – хубаво време,плат за панталон, месец септември -  и несвободни (фразеологизми) – върви му по гайдата,немили-недраги и тн. При квалификацията на словосъчетанията от голямо значение и типа на синтактичната връзка помежду им. Тя може да бъде съчинителна и подчинителна.

·         Съчинителна връзка: съчетава два напълно равноправни елемента; две самостойни думи. Поля и гори; деца и внуци. Характерно за тях е, че спокойно и редовно може да се добави трети, четвърти, пети и т.н член, без да се измени съществено значението им,стига този допълнителен член да им е равноправен на другите. Поля, гори и езера; деца, внуци и правнуци.

·         Подчинителна връзка: тук думите не са равноправни, едната е главна, а другата е зависима. Напоителен дъжд. Дъждът е главната дума, а напоителен е описанието към нея, т.е зависимата.

Подчинената връзка може да се изрази чрез:

·         Съгласуване – главната дума изисква от подчинената да приеме същото число и род. Висок стандарт; висока награда; високо отличие; високи постижения.

·         Управление – главната дума изисква подчинената да приеме някакви граматически характеристики, без задължително самата тя да отговаря на тях. Упревлението е присъщо предимно за глагола, като поясненията трябва да бъдат в определена падежна форма. Наказаха него; обича някого; тежко е човеку.

·         Предложно свързване – главната дума изисква от подчинената да се свържат с някакъв предлог като не се съгласуват по род и число и не се мени падежа. Дадох Стояну = Дадох на Стоян.

Именните подчинителни непредикативни словосъчетания: имат главна част име (съществително; прилагателно и т.н). Най-често срещаното подчинително словосъчетание е съществително + прилагателно. Хубава книга, родно село, нови песни.

Словосъчетание от местоимения и причастия. Този човек; тази жена; неговата постъпка; летящи чинии; печена кокошка. От същият тип са и словосъчетания с редно числително. Трети ред, трета степен.

Съществително + наречие: жената днес, човекът горе.

Прилагателно + съществително с предложна връзка: храбър до безумие; достоен за уважение; способен на всичко.

Числително бройно + местоимение/прилагателно: това пет, ново двайсет.

Глаголните подчинителни словосъчетания: също са много разнообразни. Те биват предложни и безпредложни. Предложни: отивам на кино; помагам на мама; бягам от живота.  Безпредложни: напуснах вчера, напусна града.

Наречните подчинителни словосъчетания: са по-малко на брой. Подчинителната връзак е единствено с прилагане. Много добре; твърде дълго; извънредно хубаво; съвсем близо.