Руският сребърен век трае по-дълго от края на XX век, това го превръща в
едно достатъчно дълго като време и постоянно като присъствие явление в руското
творчество. Поради тези причини то не може да се тълкува еднозначно.
Абстрахирайки се от най-ангажираните и субективни възгледи, историографията
може да даде няколко характеристики. Обозначаващото „сребърен век“ трябва да се
разглежда като реалия,но обозначението е ефектен момент от развитието на
западния модернизъм, пречупен през националната самобитност на
литературата,изживяла вече класическия канон. „Сребърният век“ има
продължителност три десетилетия,разположени в края на XIX – началото на XX век. Модернизмът остава с образа на
частта, която носи визионерския проект на могъществото на словото, мощта на
човешкия интелект,креативността на Твореца,когато индивидът въобразява себе си
като свободен. Това е период на изключително голямо разнообразие от страна на
течения в литературата. Някои от тези течения са: символизъм, акмеизъм,
футуризъм, имажинизъм и т.н Макар
създателите на тези течения да се стремят да ги различават и отдалечават едно
от друго, те вървят в синхрон и до едно са обвързани с модернизма.
Символизъм
Първото и най-обемно и представително течение в руския
модернизъм е символизма. Да се посочи същинското начало на символизма е сложно,
но е прието това да е 1892 година. Първата група символисти, изявяващи се в
Санкт Петербург се състои от имената на: Дмитрий Мережковски, Зинаида
Гипиус,Фьодор Сологуб. За Мережковски трите главни момента на новото изкуство
са: мистическото съдържание,символите и разширяването на художествената
впечатлителност. Теоретическото формулиране се приема като задача от повечето
творци, но с особен принос са трудовете на Брюсов,Бели,Иванов,които основно
разглеждат: същността на символа и неговите елементи,идеологическата и худ.
задача на новото изкуство,мисията на твореца,спецификата на символизма,връзките
с чуждото съвременно изкуство. Бели търси в символизма система за културно
строителство,доказвайки своите идеи чрез художествената си практика. Сред
формите на изява на символизма са: автобиографията, дневникът,мемоарът. В
словесните свидетелства се възпроизвежда акустиката на времето. Обособеният
интонационно глас на твореца се превръща в един от характерните белези на
модернизма. Поетическото пространство на символизма е полифонично-богато
оркестрирано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар