Подчиненото
подложно изречение играе роля на подлог по отношение на главното. Тоест то
представлява един разширен, превърнал се в самостоятелно изречение, подлог.
Подчиненото изречение се свързва с главното с помоща на съюзните думи: който, която, което, които, какъв, чий,
какво, защо, как, кога и т.н А също и с подчинените съюзи: да и че.
Отговаря на въпросите, с които питаме и за подлога: кой, какво, що?
„Който не работи, не трябва да яде“ = две изречения, разделени
със запетая. Не трябва да яде е главното изречение. На въпроса: кой не трябва
да яде? Отговаряме с: който не работи. Следователно това е подлога.
„Да причакваш дивеч в пусия е особено
удоволствие“ = сложно изречение, защото има два
предикативни центъра. Е особено удоволствие
-> главно изречение, а да
причакваш дивеч е подчиненото подложно изречение, което играе роля на
подлог.
Подчинените подложни изречения
биват два вида:
·
Изречения, които се въвеждат с „който“ под
всичките си форми.
·
Всички останали изречения.
Най-често подложните
изречения, въведени с „който“ означават лица. Който пее,зло не мисли. Който слуша хората,напуща си жената. Който
прави зло,да не чака добро. След който може да се употреби и съществително
име, което това местоимение замества. Която
ръка дава,не се сече. Какво не се сече? – Която ръка дава. Относителното
местоимение може да бъде и допълнение в подчиненото подложно и тогава ще има
форма когото. Когото доведяха, най-напред питаше за Индже.
При втората
разновидност подчинени подложни изречения се създава идея, представа не за
конкретен предмет или лице, а за отвлечено понятие, което можем да назовем и с
местоимението това. Да си влюбен – това означава да станеш за
смях пред хората.Подлогът може да се изпусне и в такъв случай изречението
придобива следния вид: Да си влюбен
значи да станеш за смях пред хората. Най-характерно за тези изречения е
сказуемото, което винаги е в среден род, единствено число.
Подчинените
подложни изречения са сравнително често разпространени, а не са рядкост. То
може да съдържа и последователни подчинени изречения.
Голяма и страховита е тая гора... Мъчно е да се повярва, че вълчицата
отива и се връща оттам. По за вярване е, че се крие тъдява някъде из нивите.
Второто изречение делим на три:
Мъчно е -> Що е мъчно? -> да се повярва
Що да се повярва?-> че вълчицата отива и се
връща оттам
По за вярване е -> Що? -> че се крие тъдява някъде из нивите
Няма коментари:
Публикуване на коментар