Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

четвъртък, 20 август 2015 г.

7. Фактори на възпитанието

Един от традиционните въпроси поставяни в педагогическата наука. Тук е налице сравнително единомислие по отношение основните фактори – семейство, училище, средствата за масова комуникация.

Семейството като възпитателен фактор

Като първото социално обкръжение на личността ролята на семейството е много значима и специфична. Друга институция не би могла да го измести, защото в него се полагат основите на личността, а те в голяма степен определят нейния по-нататъшен облик. През семейството се пречупва и влиянието на други социални фактори. Другите роднини също оказват силно влияние върху детското развитие. Детето може да се развива в определена семейна среда без към него да бъдат насочени възпитателни цели. Родителят осъществява ролята на възпитател, когато целенасочено си поставя определени задачи. Не без значение е и самият статус на семейството. Няма абсолютна зависимост между нивото на интелигентност на родителите и техните деца, независимо от общото между тях те са различни индивиди. Родителите на деца с по-добри гени обикновено обезпечават по-добри домашни условия за стимулиране на интелектуалното развитие. Биологичното влияние на семейството не се изчерпва само с генетичната вродена наследственост. То включва и въздействия преди раждането. Един от тях е храната. Дори след това да се създадат по-добри условия в късния период на бременността трябва да се храни пълноценно бременната жена, защото след това може да има необратими липси. Други негативни фактори са злоупотребата с наркотици, алкохол и цигари и от страна на бащата и на майката.
Наличие на интелектуална стимулация в семейството.

Интелектуална стимулация, т.е наличност на книги, справочници, игра-чки, екскурзии, контакти с членовете на семейството и с други хора,  т.е родителското целенасочено „осигуряване” на възможности за учене вкъщи или навън от дома е несъмнен фактор за развитието на интелигентността. Особено значим компонент на интелектуалната стимулация в семейството е използвания от възпитаващите език. Родители от по-ниските социални слоеве имат по-беден речник и  прибягват до езика на тялото.
Отношение на родителите към образованието и интелектуалното развитие на техните деца. Когато родителят е заинтересован, това играе положителна роля. Според Н. Кент и Д. Дейвис има четири типа семейства – нормални, изискващи, прекалено загрижени и незаинтересовани.
Стил на взаимоотношения в семейството. Авторитарен, либерален, демократичен. Установено е, че децата се развиват най-добре в демократична домашна атмосфера. Изключително важен е характерът на създаваната емоционална атмосфера, която е наситена с обич и емоционална сигурност.
Социално-икономически статут на семейството. Нивото на образование на родителите, техните професии, доход, жилищна площ (дори стаите). Колкото е по-нисък социално-икономическият статус, толкова по трудно се развива детето в интелектуален и нравствен план. Ако семейният климат е с изразена конфликтност, тогава оказваната социална помощ не би била оптимална.
Семейството е присъщо на човека като биологичен вид. В него самото дете добива представа за съвместния живот. Модел за изграждане на собствено семейство. От психологическа гледна точка семейството задоволява чувството за сигурност у детето. Представата за роден дом е свързана с чувството, че постоянно ще има място, където детето може да бъде прието като свое. От възрастните детето възприема не само поведенчески модели, но и вярвания, нагласи, ценности, някои от които се запазват в зряла възраст. Един родител и едно дете могат да бъдат оценени като по-благоприятни отколкото семейство състоящо се от дете и двама родители, които са в постоянен конфликт. Това поставя сериозен въпрос за качеството на семейната среда.

Средствата за масова комуникация като възпитателен фактор

Те имат социализиращо-възпитателен характер със сериозен потенциал. Те могат да окажат както позитивно, така и негативно въздействие. Значимостта им се подчертава от количеството време отделяно от децата за прекарване пред монитора. Това става проблем, когато времето пред екрана се яви в качеството на заместващо други възможности за развитие било то интелектуални, нравствени или физически. Проблем става когато се зададе въпросът : Доколко възприетото съдейства за развитието и до колко деградира личността?
Негативните влияния на средствата за масова комуникация са основната причина за необходимостта от реализиране на две от основните възпитателни функции – превантивната и корекционната. Други негативни влияния – неблагоприятно отражение върху здравословното (физическо и психическо състояние), пораждане на страхове, прекалено голямата продължителност на престой може да се превърне в „дигитална зависимост”, особено когато е на лице отсъствие на поведение от страна на родителите. Социалната мрежа се превръща в състезателно поле, в което се измерва „популярността”. Или повишаване на агресивността. Децата стават безразлични към актовете на насилие. Деградацията се постига, когато децата започнат да изпитват удоволствие от зрелищата, дори може да се развие асоциален характер.
Проблематизирането на престоя на децата пред екрана е свързано с въпроса за начина на осмисляне на свободното време от страна на децата. Факт е, че в много семейства децата сами решават как да запълнят свободното си време. Ако дотогава не са били формирани необходимите критерии за подбор и оценка на възприеманото, тогава наистина може да е пагубно. Съвременното поколение се начина „Net-поколение” като през ваканциите се стига до около шест часа стоене пред монитора. Обаче съществува и това, че родителите невинаги осъзнават ролята на компютъра или друго средство за масова комуникация като заместващ други възможности. Това намалява реалното време за общуване със семейството и не само. Проблемите само се задълбочават, когато се игнорират. Телевизията привлича с това, че представя образи наготово, докато при четенето ние изграждаме свои образи. Понякога самите родители трябва да проявят жела-ние да се научат как се използват съвременните технологии. У децата трябва да се създадат общочовешки етични норми като уважение, свобода и отговорност. При интернет понятието държавна граница става все по-относителна.
Основните функции на средствата за масова комуникация са информационна, комуникативна, социализираща, развиваща, възпитаваща, образователна, развлекателна, хедонистична.



Училището като възпитателен фактор

Извършва се целенасочен и съзнателно планиран процес, с необходимост от ускоряване на процеса на развитие на личността. Предназначението на училището не може да бъде сведено само в контекста на преподаването и усвояването на знания. То има сериозни отговорности и по отношение на възпитанието на подрастващото поколение, формирането на ценности, мотиви, отношения – затова нито един компонент от училищната среда като персонал например или база не трябва да бъде пренебрегван. Пълноценното осъществяване на възпитателната функция на учителя е умението му да „надскочи” конкретното знание. Учителят може да усили или отслаби ефекта на един или друг метод, на един или друг елемент от учебното съдържание. Учителите трябва да превърнат децата не само в знаещи, но и мислещи личности.
Р. Диас класифицира 4 различни вида учители :
·         Учители – „Диктатори” – за тях учениците са винаги виновни, когато има негативни събития в училището, не проявяват уважение и разбиране към околните, те са егоцентрични и често саркастични.
·         Учители – „Майки” – „любители на популярността”, уважението на което се радват е привидно
·         Учители – „Лекари” – тяхна цел е да приготвят професионалисти, и където свършва тяхната „академична работа” там свършват и техните задължения
·         Учители – „Възпитатели” те допринасят за формирането на хората.
Също така съществуват правила за учителите и за учениците. Това, което се изисква към днешните учители е да бъдат естествени. Те трябва компенсират лошия ефект върху ученика от семейството, улицата и телевизора. Не всеки учител може да бъде добър възпитател. Изисква се непрекъснато обновяване на знанията.


Няма коментари:

Публикуване на коментар