Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

четвъртък, 20 август 2015 г.

2. Развитие на личността и образование

(образованието се разбира като глобално, т.е. включващо в себе си понятията възпитание и обучение)

Терминът „личност” възниква още в древността. Той идва от латинското persona - маска на актьор, лице, характер. В наши дни имаме предвид конкретен човек, подчертавайки с това неговата социална същност. Понятието личност е основно за психологията, но е със съществена значимост и за педагогиката. Защото първо – личността е цел на образованието, възпитанието и обучението (социализацията на личността в рамките на допустимото) и второ личността като психично явление се характеризира със своята динамика.
Тук би трябвало да си зададем въпросът : Какво е ролята на образованието за развитието на личността?
Фактори за развитието на личността.

Съществува съотношение между биологичното и социалното като фактори за развитие. Те могат да бъдат обособени в две групи : вътрешни (биологични) и външни (средата-като социална, но и природна).
Ролята на биологичните фактори за развитието на личността. Възникването на човека е резултат от промяната на типа взаимоотношение между определена популация живи организми от най-висш порядък и средата, в която те съществуват. Преминаване от чисто биологичен начин към надбиологичен, социален, с цел преобразуването й. Промяната на типа взаимоотношение със средата довежда до превръщането на представителите на дадения вид (популация) от рода HOMO в Homo sapiens и придаващи й облика на обществото, т.е социума. Възникват и се развиват качествено нови психични процеси превръщащи Homo sapiens в личност.
При личността, за разлика от биологичния индивид, на преден план излизат чисто социалните характеристики, тъй като личността може да се прояви като такава само и единствено чрез обществото. Социалното в човека е възможно само като продължение на биологичното в него.Основният биологичен фактор, влияещ върху развитието, е генетичният, т.е наследствеността.
В. Проданов за различните типове биологично у човека. Според него:
·         Генетични особености на човека, по които той се различава от останалата жива природа;
·         Специфично човешки особености, кристализирали в генетичната и информация. които са резултат на взаимодействието с природната среда - такива са например расовите особености;
·         Онези особености на човека, които са възникнали в периода на антропогенезата, в процеса на труда, които са резултат на общественото развитие, на въздействието на социалното върху човека и които кристализират в неговата генетична програма;
·         Наследствени предразположения.
Интересите, знанията, уменията, навиците на човек могат и са повлияни от социума. Факторите на средата детерминират развитието на интелекта, но влиянието им не е доминиращо.
Друга сфера на човешката психика, в която се проявяват наследствените предразположености на индивида, е сферата на способностите. Като доказателство за унаследяването на способностите на базата на заложбите Рубинщайн привежда примера със семейството на Йохан Себастиан Бах. От друга страна, способностите са в голяма степен и  социално обусловени, тъй като именно условията на средата създават предпоставки за развитието на заложби и способности. Заложбите могат да се изменят , т.е да се развиват в способности. Социалното не просто взаимодейства с биологичното, а на основата на биологичните процеси образува нови функционални системи. Най-ярък израз на такава система е човешката психика.

Средата като фактор на развитието.

Според учението за взаимодействията между организъм и среда - екологията средата е жизнеопределящ фактор за всички животински организми, включително и човека. Социалната еволюция на човека я трансформира в социална среда. Така тя бива социална и природна. За личностното развитие на човека са от съществено значение и двата вида среда, но влиянието на социалната е приоритетно , защото гарантира предаването и усвояването на социално ценен опит водещ до пълноценна социална интеграция. Социалното наследяване е целенасочена дейност, която се основава на опита на предшестващите поколения. Така човекът се проявява като творческа личност, със съзнание и воля. В процеса на овладяването на социалната програма се формират личностните качества на човека. Социалната програма е съдържателна основа на личността, на нейната индивидуалност. Чрез нея се обогатяват човешките свойства. Социалната среда влияе върху развитието както глобално, като макроструктура (например чрез икономическо, духовно, традиции), така и чрез микроструктурни компоненти (приятелски кръг, семейство, неформални групи и други). Именно чрез взаимоотношенията си в тези структури човекът усвоява социалното наследство и формира своята социална програма, за да се развие и прояви като творческа личност, със съзнание и воля.
Природната среда оказва влияние върху развитието на личността. Това влияние обаче не е пряко и например всяка промяна в природните условия води до промяна в социалната среда, а оттам и в социалната програма за развитие на личността. От началото на 20 век насам промените в природната среда невинаги имат естествен характер. Социалните въздействия върху човешката биология могат да имат и негативни резултати. Например акселерацията (ускореното развитие на подрастващите ) – както в физическа, така и умствена насока, което най-често се обяснява с подобрените показатели на жизненото равнище в развитите страни на съвременното общество. Наблюдават се затруднения при опитите са се отговори на въпроса „Къде свършва биологичното и от къде започва социалното в човека?” Възниква необходимостта от „изясняването на редица понятия в сферата на природното и общественото, които не се разграничават.”
Опит за по-прецизно диференциране и дефиниране на тези понятия прави К. К. Платонов, предлагайки следната схема :
·         Биологично всичко общо по произход, макар и не задължително тъждествено, у човека и животното;
·         Природно - всичко съществуващо в човека независимо от влиянията на другите хора върху него;
·         Вродено – всичко съществуващо, съзряващо и стареещо у човека върху основата на неговите пренатални свойства (не всичко вродено е задължително наследствено);
·         Природено - всичко свойствено на човека още в момента на неговото раждане;
·         Наследствено - всичко съществуващо и развиващо се в човека върху основата на генния фонд на неговите родители;
·         Придобито - всичко възникващо и развиващо се в човека в резултат на външните въздействия върху него;
·         Социално – в резултат на общуването с другите хора.
Социалното в различните му форми все по-силно въздейства върху биологичното в човека.
Н. П. Дубинин анализира отношението между биологично и социално като фактори за развитието на личността и отбелязва шест основни момента :
  • Човекът притежава качествено нови, надбиологически образувания, които формират социалната същност на труда, съзнанието, мисленето, емоциите и волята.
  • В своята жизнена дейност човекът се подчинява на биологичните закони, доколкото е произлязъл от един от видовете животни.
  • Човек се различава от животните по наличието на структури и процеси, които са материални предпоставки, за да се развият у него чисто човешки способности.
  • Биологичните основи на човека са претърпели множество промени през цялата му история, без да наруши стабилността на неговия генотип.
  • Централната задача при анализирането на социално-биологичните проблеми е изследването на конкретната диалектика между социалното и биологичното.
  • Обществото е длъжно, доколкото биологичното е предпоставка на социалното, да запазва пълноценно биологичните корени в жизнената дейност на хората.

Образованието, възпитанието и обучението като фактори за развитието на личността

Те са част от социалната среда и подпомагат личностното развитие. Ж. Пиаже разграничава четири стадия на познавателно развитие на детето :
·         Сензомоторен стадий – до 1 – 5 години. Детето вече може да подражава на действията на другите и е способно на символно мислене.
·         Дооперационен стадий – до 7 години. Характерно е използването на символи, детето много трудно си представя как другите виждат това, което самото то вижда и наблюдава.
·         Стадий на конкретните операции – до 12 години. Децата са способни да разбират определени логически правила. Задържане в полето на вниманието едновременно на няколко обекта.
·         Стадий на формалните операции – след 12 години. Отличава се с гъвкавост на мисленето и разсъждението, вижда предметите и явленията от различни гледни точки.
Според Пиаже другите аспекти на личностното развитие, например нравственото, се обуславят пряко от равнището на познавателното развитие.
Само дето Пиаже не обяснява по какъв начин се осъществява преходът на детето от едно към друго равнище на развитие на познавателните способности. Този преход представлява спонтанен процес. Възпитанието и обучението се разглеждат като условие за приспособяване на педагогическия процес към психическото развитие на детето.
Л. С. Виготски обаче смята, че детето от самото си начало е опосредствано от възпитанието и обучението. Той въвежда понятията „зона на актуалното развитие” и „зона на най-близкото развитие“. Зоната на актуалното развитие е свързана с вече наличните, организирани и съзрели особености на детето, а зоната на най-близкото развитие – към все още отсъстващи у детето психически особености. Педагогиката трябва да се ориентира не към вчерашния, а към утрешния ден на детското развитие. Общият смисъл на понятието „зона на най-близкото развитие” се състои в това, че на определен етап от своето развитие детето може да решава някакъв кръг задачи, под ръководството на възрастните , а не самостоятелно.
Рубинщайн казва, че детето се развива, възпитавайки се и обучавайки се, т.е самото съзряване не само се проявява, но и се извършва в хода на обучението и възпитанието. Той подчертава, че ако обучението изпревари развитието на детето това ще доведе само до повърхностно научаване, обучението трябва да съответства на възможностите на детето. Ролята на възпитанието и обучението е предимно върху интелектуалното развитие.
В. Проданов анализира схващанията за образа на човека като „естествено същество” освободено от социални въздействия и разграничава три измерения на този образ :
·         Човекът като добър по природа. Русо, Кант, Гьоте. Неестествените склонности са резултат от въздействията на обществото.
·         Човекът като лош по природа. Фройд, Дарвин. „Човек за човека е вълк”. Егоизмът, честолюбието, алчността са неотделими качества. Тук се намесва наказанието, репресията и ограничаването на природното у човека.
·         Морално-неутрална представа за „естествената природа”. Паскал, Хегел. Природата не е нито добра, нито зла. Хегел свързва доброто и злото с волята. Тук био-социалните ценности имат периферно значение и основните фактори за едни или други ценностни прояви са свързани с обществото, ситуацията и дейността на човека в съответното общество и ситуация.
Не можем да отречем влиянието на природното начало върху развитието на човека и е невъзможно да се стигне до еднозначна представа за добро и зло, както в социален, така и в личностен план. Историята ни показва, че всички опити чрез наказания и ограничения да се промени „иманентно негативната природа” водят до промяната на тази природа в още по-негативна насока.

Тук възниква въпросът за границите на образованието, възпитанието и обучението като фактори за личностното развитие. Те могат да направят много за развитието на личността, но не всичко. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар