Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.

четвъртък, 20 август 2015 г.

12. Съдържание на обучението

С развитието на обществото, поради споменатата вече специфика на отношението между човека и средата, социалният опит непрекъснато нараства като обем и се усложнява като качество. Ускореното развитие на науката доведе до задълбочаване на представите за природата. Количеството информация, с която разполага човечеството, е огромно и нито е възможно, нито е нужно да се усвои цялата. Затова наред с въпросите „Кого обучаваме?” и „Защо го обучаваме?”, въпросът „Какво трябва да учи обучаваният?” е също толкова съществен, както в социален, така и в личностен план.

Същност на съдържанието на обучението.

Преди да се пристъпи към изясняване на същността на съдържанието на обучението, трябва да се разграничат и уточнят ред понятия, с които се оперира в специализираната литература – съдържание на образованието, на обучението, учебно съдържание, „кърикюлъм” и учебен материал. Често се употребяват като синоними, но има опити за разграничаването им. Промените в съдържанието на обучението оказват най-голямо влияние – неговото усъвършенстване и осъвременяване. Според П. Александров „Учебното съдържание” е предмет на обширни проучвания. Въпросите за съдържание на образованието и обучението заемат централно място в дидактиката и педагогиката. Учителят, осъществявайки преподаването организира учебната дейност на учениците върху основата на определен учебен материал. Не може да съществува обучение без учебно съдържание.
Наблюдава се липса на ясно разграничаване между понятията съдържание на обучението и съдържание на образованието. Съдържание на обучението е по-богато и съдържа в себе си съдържание на образованието. Същността на образованието в най-общ педагогически аспект  - като сложен, преднамерен, целенасочен и организиран процес на взаимодействие между определени фактори на социалната среда и хората, в рамките на който се осъществява непрекъснато предаване от страна на тези фактори и усвояване от страна на отделния индивид на значими страни на съвкупния социален опит с цел подпомагане на цялостното личностно развитие на човека. В  рамките на културологичната концепция на Лернер и Краевски съдържанието на образованието се интерпретира като „педагогически адаптиран социален опит”, по-точно човешка култура, взета в аспекта на социалния опит.
Съдържанието на образованието се състои от четири основно елемента :
·         Опит в познавателната дейност – знания;
·         Опит в осъществяване на  способи за дейност – във формата на умения да се действа по образец;
·         Опит за осъществяване на емоционално-ценностни отношения – във формата на личностни ориентации;
·         Опит в творческата дейност - във формата на умения да се вземат нестандартни решения в проблемни ситуации.
Усвояването им позволява на човека не просто да се впише в социалната йерархия, но и да бъде в състояние да измени съществуващото положение на нещата.
Образованието включва в себе си възпитанието и обучението. Краевски отбелязва, че : „Значителни трудности предизвиква отразяването в стандарта на емоционално-личностните отношения. Този проблем трябва да се разглежда в контекста на реализация на учебно-възпитателния процес, в това число и чрез трите функции на обучението : информационна, развиваща и възпитателна. Ако понятието образование е общо-педагогическо то и понятието „съдържание на образованието“ е общо-педагогическо, т.е не е собствено дидактическо и трудно може да бъде анализирано в строго дидактически аспект.“
Съдържание на образованието може да бъде определено като „социално и личностно детерминирана, фиксирана в педагогическата наука представа за социалния опит, подлежащ на усвояване от подрастващото поколение. Педагогически модел на социалния опит (съдържание на образованието) има както дидактически, така и възпитателни измерения, обусловени от различия между отделните аспекти на този опит, предаването и усвояването на които се осъществява в рамките на относително самостоятелните дейности – обучение и възпитание. Сега става ясно защо понятията „съдържание на обучението” и „съдържание на образованието“ не съвпадат. Понятието „съдържание на обучението” е по-богато и включва в себе си „съдържание на образованието”. То се състои от процесуално-дейностните,организационно-функционалните,технологични особености на обучението наред с образователното съдържание и по-точно с онези негови компоненти, които са пряк обект на преподаване и усвояване на обучението.
Всеки конкретен акт на обучение е сам по себе си неповторим. Така се стига до разбирането за обучението като организационно-функционално единство между преподаване (учителя) и учене (ученика), до разбирането за отношението между преподаване и учене като основно дидактическо отношение. Една от характеристиките, която варира във всеки акт на обучение, е неговото съдържание. Факторите са много – равнище на развитието на науката, техниката, изкуството, целите на възпитанието, образованието и обучението. Англоезичният термин за означаване на съдържанието на обучението – “CURRICULUM” от различни автори той се интерпретира като начин на мислене, опит, план на обучение, учебен предмет и други. Но най-адекватното му разбиране е като съдържание на обучението ; т.е „Кърикюлъм-ът” е съдържанието, т.е това, което трябва да се учи, обучението е процесът, в който това съдържание се усвоява. Съдържанието на обучението – това е съвкупността от знания, умения, навици, нагласи и качества, които учениците трябва да придобият чрез учебните дейности.
Така разбирано съдържание на обучението се конструира от различни субекти на различни равнища – учебен план, предмет за конкретен клас, учебна програма, учебник, план на урок. Целта определя съдържанието, което пък съдържание е средство за постигане на целите. Учебното съдържание ни помага да доуточним целта. Целта е относително постоянна, но съдържанието се изменя.
Съдържанието на обучението в българското училище се изгражда върху основата на предметната учебна система. Научни области, които се редуцират по специфичен начин. М. Андреев откроява следните различни фактори по повод на които се затруднява решаването на проблема за обособяването на учебните предмети :
·         Голямо разнообразие от научни области
·         Различни представи за подготовката на учениците
·         Различни представи за ценността на отделните научни знания за развитието на учениците
Всеки учебен предмет е педагогически обоснована система от научни знания, умствени и практически способи за дейност (навици у умения), изразяващи основното съдържание и методи на конкретната наука. Учебният предмет не е нито копие, нито конспект на научните дисциплини. Не бива да се подценяват познавателните възможности на учениците. При изграждането на учебния предмет може да се изходи от няколко принципа:
·         Генетичен (историческа последователност)
·         Логичен (съвременното състояние на науката)
·         Психологичен (познавателните възможности на учениците)
Обемът на учебния предмет зависи пряко от количеството учебно време, а не от количеството научни знания. Обществото в лицето на съответните институции, трябва да има ясна представа за това кой ще се учи, защо и на какво ще се учи в училище. Сред основните документи за съдържание на обучението са – учебен план, учебни програми, учебници и учебни помагала.



Няма коментари:

Публикуване на коментар