5. Основни компоненти на съдържанието на възпитанието

Тук се открояват позиции в определянето на възпитателните цели по отношение  на идеята какъв да бъде бъдещият член на съответната общност, какви качества да притежава и на какво трябва да се акцентира в процеса на неговото развитие и формиране като „намеса” отвън – от страна на възпитаващите субекти. Ако трябва да направим сравнение между съдържанието на възпитанието и на обучението би могло да се каже, че те са в състояние на взаимно пресичане. Проявлението на педагогическото майсторство на учителя е умението му не само да преподава основите на дадена наука, но и да може да „надгражда” мотиви и да формира личностни качества у възпитаниците си.

Пет основни вида възпитание. Те могат да бъдат обособени в две групи. В първата група се включват интелектуалното, нравственото и естетическото възпитание.

Интелектуалното възпитание –носи характеристики на истинност. В контекста на светското образование това означава знания, които съответстват на съвременното развитие на науката – което позволява адаптиране на подрастващите към съвременните условия на живот. Задачи на интелектуалното възпитание: свързани с формиране на способности за : абстрактно мислене, адаптиране към нови условия, обучение, учене, решаване на проблеми. Според П. Александров интелектът е изграден от знание и мислене. От педагогическа гледна точка трябва едновременно да се акцентира и на двете изграждащи интелекта полета.

Видовете интелигентност могат да бъдат поставени в две групи:

·         отношение вродено - придобито. Интелигентността на даден човек може да е резултат от генотипа или фенотипа.

·         критерий за разграничаване – специфичния характер на съответната интелектуална дейност : абстрактна, конкретна, вербална, невербална, двигателна, социална, емоционална и други.

От голямо значение за интелектуалното развитие и възпитание е въпросът за неговите възможности и граници (биологични и социални). Дж. Уотсън за основополагащата роля на външната среда за отглеждането и възпитанието на надарените деца и убедеността му, че ако му бъдат предоставени една дузина здрави деца, ще може да оформи от тях по негово желание – юрист, лекар, крадец, просяк и т.н. – това е характерно за представителите на социологизаторското направление, а представителите на биологизаторското направление твърсят, че детето се ражда със строго определени способности и нови не могат да се създават.

Ролята на биологичния фактор за развитието на човешкия интелект не може да се постави под съмнение. Този фактор се явява и при някои генетични аномалии като (синдромите на Даун, Търнър  и други). До 85% от интелектуалното изоставане се дължи на влияния на околната среда и т.нар. културно-семейно изоставане. Влияние върху интелектуалното развитие оказва и принадлежността към съответна етническа, национална група, обитаването на определен тип географско пространство. Липсват основания за поддържане на тезата, че една нация е по-интелигентна от друга. По-скоро дадена нация има по-развит тип интелект при съответните природо-социални условия, в които попада.

Основен фактор на интелектуалното развитие и възпитание на децата е училището. Извършва се един целенасочен и съзнателно планиран процес предназначен да усъвършенства човешкия интелект. Ако дадено общество се погрижи за училищната институция, то тя ще го „възнагради” с висококачествен, произведен от нея интелект. Тук главно е нравственото възпитание. Формират се качества на личността, които обикалят около понятието „добро”. Базисни понятия в контекста на нравственото възпитание са : нравствена норма, ценност, качество. Съществуват два подхода : при единия ученикът овладява ценностите, трансформира ги в съзнанието и или приема или отхвърля тази ценност.  При другия подход се поставя акцент върху прехода от егоцентрична към социоцентрична позиция на личността, детето преминава от първоначалния му егоцентризъм към общочовешки социоцентризъм. Нравствеността не се преподава, а се формира в процеса на живота.

Всъщност нравственото възпитание е един от най-трудните за реализиране видове възпитание. Докато при интелектуалното възпитание се поставя акцент върху знанието, тук знанието е за нравствените ценности като вежливост, състрадание, отзивчивост, отговорност и други.

Естетическото възпитание. Удоволствие от съзерцание на красивото. Развитие на възможностите на детето за пълноценно зрително и слухово възприемане не естетическите обекти и явления. Възпитание на чувствителност. Красотата облагородява в най-голяма степен емоционалната сфера на човека. Чувствителността отвежда към опит за творческа дейност. Естетическа оценка. Формиране на вкуса. Естетическият вкус е проява на способността на човека да разбира, оценява, разграничава и предпочита естетически ценности, явления  в природата и обществения живот. Формирането на естетическия вкус предполага развиването на умението за сравняване на произведенията. Възпитателната роля на творците се състои в това, че те до голяма степен са отговорни за изграждането на вкуса.

Представените до тук три основни вида възпитание : интелектуално, нравствено и естетическо формират душевната сфера на личността. Човешкият индивид е единство от душевност и тяло. За това е необходимо да обърнем внимание на физическото възпитание, чрез което се формира не само тялото, но и емоционално-волевата сфера на личността. Установено е, че спортуващите деца по-бързо и лесно възприемат и по-голяма по обем информация. Наблюдава се връзка между естетическо и физическо възпитание.

Здравното възпитание. Модул хранене, лична хигиена, психично здраве и личностно развитие, човешки взаимоотношения, предпазване от злоупотреба с психоактивни вещества, безопасност. Основен предмет на здравното възпитание е здравното поведение, което пък е насочено към засилване на самоконтрола. Училището е основен фактор за осъществяване на здравното възпитание, защото  то трябва да подготви учениците да пазят своето и на другите здравето. Последното подчертава силната социална значимост на здравното възпитание. Но например съществува и изискване от предпазване от тежки болести като СПИН, при които се откроява и тясната връзка на здравното с нравственото възпитание.

Следващ компонент на съдържанието на възпитанието е трудовото възпитание. Човек се нуждае от труда, за да живее като биологично и социално същество. Трудово- физическа, трудово-психическа дейност, т.е връзка между трудовото и интелектуалното възпитание. Основна цел на трудовото възпитание е да формира положително отношение, потребност и готовност за осъществяването на различни видове труд, а също и добра организация. Съвременната насоченост на трудовото възпитание предполага осмисляне на ролята на труда – той трябва да носи удоволствие  - тук става въпрос за „преоткриване на труда”. Труда като ценност. Успешно планиране на кариерно развитие. Днес непрекъснато се повишава квалификацията и акцентът се поставя на отношението работа - стил на живот - професионален избор – допълнителна квалификация.

Успоредно с това се развиват и производни видове възпитание : правно, интеркултурно, патриотично, полово (овладяване на полово-ролевите модели на поведение, отношение на тялото като към пол, отношение към другия и собствения пол) – половото е в тясна връзка с нравственото възпитание, екологично – те произлизат от нравственото възпитание. Половото възпитание е свързано със здравното. Правното е свързано с нравственото. Чувството за лична отговорност за поведението е една от основните задачи. Формирането на уважение към правото и закона трябва да се превърне в лично убеждение.

Интеркултурното възпитание. Насочено към възприемане на идеята за равенство. Една от задачите му е приобщаване и интегриране към обществото. Уважение към различността. Тук стои патриотичното възпитание – обединяването на хората около общ корен. Диалектическото отношение е : минало – настояще - бъдеще. Поддържане на родния език като основен компонент на идентичността. Понятието патриотично възпитание е свързано с националното възпитание. Житейският (всекидневен) светоглед се предава в рамките на семейното възпитание по силата на традицията. Опознати от децата ритуали, към които децата привикват и ги възприемат в качеството на норма. Основна цел на изграждането на научен светоглед е формиране на „научна картина за света”. Функцията на училищната институция е формирането на научен светоглед у учениците. И последен е религиозния светоглед, който „силно свръх-свръх Аз” с нравствен характер и поставя проблем са „съвместяването” на различни по характер светогледи в съзнанието на човека. Възпитателните въздействия не трябва да са в противоречие с ценностите на хуманизма. Сложно е да се възпитава, както професионално, така и в рамките на семейната среда.