Словосъчетанието
е комбинация от думи, съединение на най-малко две самостойни думи, т.е думи,
които имат свое значение и извън съчетанието им. В българския език има голямо
разнообразие от словосъчетания. Те главно се разделят на свободни – хубаво
време,плат за панталон, месец септември -
и несвободни (фразеологизми) – върви му по
гайдата,немили-недраги и тн. При квалификацията на словосъчетанията от голямо
значение и типа на синтактичната връзка помежду им. Тя може да бъде съчинителна
и подчинителна.
·
Съчинителна връзка: съчетава два напълно
равноправни елемента; две самостойни думи. Поля
и гори; деца и внуци. Характерно за тях е, че спокойно и редовно може да се
добави трети, четвърти, пети и т.н член, без да се измени съществено значението
им,стига този допълнителен член да им е равноправен на другите. Поля, гори и езера; деца, внуци и правнуци.
·
Подчинителна връзка: тук думите не са
равноправни, едната е главна, а другата е зависима. Напоителен дъжд. Дъждът
е главната дума, а напоителен е описанието към нея, т.е зависимата.
Подчинената
връзка може да се изрази чрез:
·
Съгласуване – главната дума изисква от
подчинената да приеме същото число и род. Висок
стандарт; висока награда; високо отличие; високи постижения.
·
Управление – главната дума изисква подчинената
да приеме някакви граматически характеристики, без задължително самата тя да
отговаря на тях. Упревлението е присъщо предимно за глагола, като поясненията
трябва да бъдат в определена падежна форма. Наказаха
него; обича някого; тежко е човеку.
·
Предложно свързване – главната дума изисква от
подчинената да се свържат с някакъв предлог като не се съгласуват по род и
число и не се мени падежа. Дадох Стояну = Дадох на Стоян.
Именните
подчинителни непредикативни словосъчетания: имат главна част име (съществително; прилагателно
и т.н). Най-често
срещаното подчинително словосъчетание е съществително + прилагателно. Хубава книга, родно село, нови песни.
Словосъчетание
от местоимения и причастия. Този човек;
тази жена; неговата постъпка; летящи чинии; печена кокошка. От същият тип
са и словосъчетания с редно числително. Трети
ред, трета степен.
Съществително
+ наречие: жената днес, човекът горе.
Прилагателно +
съществително с предложна връзка: храбър
до безумие; достоен за уважение; способен на всичко.
Числително
бройно + местоимение/прилагателно: това
пет, ново двайсет.
Глаголните
подчинителни словосъчетания: също са много разнообразни. Те биват предложни
и безпредложни. Предложни: отивам на
кино; помагам на мама; бягам от живота. Безпредложни: напуснах вчера, напусна града.
Наречните
подчинителни словосъчетания: са по-малко на брой. Подчинителната връзак е
единствено с прилагане. Много добре;
твърде дълго; извънредно хубаво; съвсем близо.
Благодаря за прекрасната информация относно същността на словосъчетанието в българския език!
ОтговорИзтриванеДобре обяснено!
ОтговорИзтриване