Предмет на синтаксиса. Основни единици

Терминът синтаксис е от гръцки произход и означава свързване. Синтаксисът разглежда свързването на думите в словосъчетания и на думите и словосъчетанията в изречение. В лингвистиката има различни дефиниции на изречението: психологическа, логическа, функционална, структурна.

Основните признаци на изречението са:

·         Граматическа оформеност;

·         Интонационна оформеност;

·         Смислова оформеност;

Части на речта и части на изречението

Едно от популярните определения за предмета на синтаксиса е, че той разглежда частите на речта  като части на изречението. Това означава, че синтаксисът на даден език е начинът, по който думите от речника образуват словосъчетания и изграждат изречения в съответствие с техните граматически характеристики, така че да представят събитието, означено в изречението. Части на изречението могат да бъдат само пълнозначните части на речта – изменяеми и неизменяеми. Частите на речта, които означават отношения, т. нар. граматически думи: предлози, съюзи, частици, не изпълняват функция на части на изречението, а служат за синтактично свързване и изразяване на отношенията между пълнозначните лексико-граматически категории.

Структурни синтактични категории

Пълнозначните (самостойни) лексико-граматически категории са: съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, наречие, глагол (лични и нелични форми – причастия). От синтактична гледна точка тези части на речта се обединяват в четири категории, които имат общи граматически категории и особености.

Категорията съществително име от синтактична гледна точка обединява:

съществителни имена: собствени и нарицателни;

числителни бройни;

лични местоимения.

Основанията за това обединяване са, че съществителното име изразява значение за род, но не се изменя по род, изменя се по число, ако е броима същност и може да изразява категорията определеност. В този смисъл числителните бройни имена изразяват абстрактни стойности със значение количественост, множественост, а  личните местоимения заместват или отнасят по местоименен път към някаква същност.

Категорията прилагателно име има обобщено значение атрибутивен признак. Прилагателните имена се изменят по род и число, като приемат значенията на тези категории от съществиелното име, чийто признак означават. Тези особености приравняват функционално към прилагателните имена и други лексико-граматически категории.

Категорията прилагателно име от синтактична гледна точка обединява:

прилагателни имена: качествени и относителни;

числителни редни;

притежателни местоимения;

въпросителни местоимения;

относителни местоимения;

неопределителни местоимения;

отрицателни местоимения;

обобщителни местоимения;

сегашно деятелно причастие;

сегашно страдателно причастие;

минало свършено деятелно причастие;

минало страдателно причастие.

Както се вижда, към синтактичното прилагателно име се отнасят всички местоимения без личните (които са местоимения съществителни) и причастията – сегашни и минали, деятелни и страдателни, без минало несвършено деятелно причастие и деепричастие. Минало несвършено деятелно причастие в български се използва за изразяване на преизказност, а деепричастието, което е неизменяемо по форма, функционално се изравнява с наречието.  Категорията глагол включва всички видове глаголи: спомагателни и пълнозначни, лични и безлични (постоянно третолични), фазови, модални и пр. Категорията наречие включва различните видове наречия и (функционално) деепричастието.