Номинативни вериги в текста. Кореференция

Приемаме, че всеки знак е свързан с поне един семантичен индекс. Този индекс може да обозначава обект или множество от обекти в света. Именните  фрази и някои видове подчинени изречения въвеждат поне един индекс в областта на интерпретиране на тези фрази чрез своята семантика – стойността на атрибута CONTENT. Прилагателните, наречията, адективните и адвербиалните фрази, адюнктните подчинени изречения изискват съществуването на подходящ индекс, с който да се свържат и да модифицират опората с помощта на  атрибута MOD. В зависимост от семантиката си всяка фраза може да въвежда  повече от един индекс. Например притежателните местоимения освен индекса, достъпен чрез атрибута MOD (който се свързва с индекса на притежавания обект, качество и т.н.), въвеждат и втори индекс за притежателя; относителните прилагателни, освен индекса, управляван от атрибута MOD, въвеждат  и втори индекс за обекта, който е в съответното отношение с първия индекс (дървена поставка – един индекс за поставката и един за дървото, от което е направена); глаголите, освен индекса за събитието, което въвеждат, имат индекси за своите задължителни аргументи и за аргументите си по премълчаване (дефинирани локално в речниковата статия или наследени от йерархизираната структура на речника); аналогично за съществителни, въвеждащи или предполагащи събития. Метонимните употреби също въвеждат повече от един индекс. Това многообразие от индекси и знание, свързано с тях, излиза извън обсега на една формална граматика. За да бъде представено и формализирано задоволително, то изисква наличието на формални средства като онтология на света и конкретни знания за състоянието на света. Тук е описана само една част от релациите, които следват от това знание за света и които играят важна роля за правилния синтактичен анализ на много конструкции в езика. Кореферентно отношение е всяка релация между два или повече индекса. Така дефинирани, тези релации покриват огромно количество отношения, повечето от които се съдържат в онтологията на света. като най-често срещани въвеждаме и използваме следните три отношения: равенство на два индекса; member-of(x,y) – x е елемент на множеството y;  subset-of(x,y) – множеството x е подмножество на множеството y. Тези релации са достатъчни за анализирането на едно голямо количество от явления като: анафорични отношения; интерпретация на неизразени аргументи (най-често подлог); съгласуване; вторична предикация; определяне на притежателя при притежателни местоимения; номинализация; кохерентни вериги в текста и други. Илюстративните примери в текста на книгата представят различни кореферентни отношения. Затова тук даваме само два допълнителни примера. Първият показва използване на отношението member-of(x,y), а вторият е свързан с анализа на вторичната предикация. В горния пример имаме две отношения на равенство. Едното е между индекса на неизразения подлог на глагола помолих и винителната кратка форма на личното местоимение в първо лице ме. Другото е между индекса на неизразения подлог на глагола почака и винителната кратка форма на личното местоимение в трето лице го. Имаме и четири отношения member-of(x,y) между тези четири индекса и индекса, въведен от неизразения подлог на глагола поговорим. Вторичната предикация винаги се изразява с помощта на адюнкт към съответната глаголна фраза. В горния пример индексът на адюнктната APC фраза се кореферира с индекса на подлога и индекса на възвратноличното местоимение. Трите отношения са равенство.

Вметнати изрази

Вметнатите изрази най-често не са конкретно свързани със самото изречение, не изпълняват роля на части на изречението, не поясняват други части и не отговарят на съответните въпроси. Те могат обаче до известен смисъл да пояснят изречението като цяло. Характерни са преди всичко за говоримия език,за разговорната реч,а от там влизат и в художествения стил. Вметнатите думи и изрази не са части на изречението,в което са вмъкнати,макар да влизат в неговия състав. При синтактичен анализ на съответното изречение те се извеждат и се разглеждат по отделно. Вметнатите думи по форма могат да бъдат глаголи, различни видове наречия, съществителни с предлог, числителни имена. Те най-често изразяват модалност.

По значение може да ги разделим на няколко групи. Най-често с тях се изразяват увереност или съмнение: наистина, сигурно, съмнително е,действително, очевидно. Може да изразява предположение: да предположим; да речем; вероятно; сигурно и т.н .Може да изразяват и източника на информация, говорещото лице съобщава дали това, което казва, е негово лично мнение или нечие чуждо. Такива изрази са: според мен, според мнението на..., както е казал, струва ми се. Могат да изразят и различни чувства според емоционалната оценка на говорещото лице: за щастие, за нещастие, за жалост, за късмет, за зла участ... Също така може да се изрази последователността при излагането на мисли: първо, второ, трето... Могат да означават и заключение: следователно; накъсо казано; с една дума; значи; ще рече; прочие.

Прекалената употреба на вметнати изрази не прави приятно впечатление и трябва решително да се отбягва. Думите и изразите, които се използват като вметнати, много често могат да се приемат и със самостоятелно значение. При писане те се отделят със запетая, в по-редки случаи с тирета или пък се поставят в скоби, особено когато са по-разширени. В потока на речта се изговарят с по-особена интонация, с по-нисък тон и с по-бързо темпо. Ако обаче тези думи са загубили вметнатия си характер, спокойно може да не се отделят специално.

Подчинено обстоятелствено изречение

Подчинено обстоятелствено изречение изпълнява функцията на някакво обстоятелствено пояснение по отношение на сказуемото на главното изречение. Има голямо разнообразие от такива изречения в българския език, като е прието да се разделят на следните 10 вида:

• ·         За време – едно от най-често употребяваните. Обикновено отговаря на въпросите: кога?, докога?, откога? и т.н. Свързва се с главното изречение чрез съюзни думи – относителни и въпросителни местоименни наречия: когато, докогато, додето, докато,като,щом,откак. Може да изразява едновременност, предходност и следходност по отношение на действието в главното изречение.
• ·         За място – пояснява сказуемото или някое друго обстоятелство за място в главното изречение,отговаря на въпросите: къде?, накъде? и се въвежда със съответните относителни  наречия – където,дето,накъдето. Може да пояснява, да доуточнява едно обстоятелство за място в главното изречение.
• ·         За начин и сравнение – пояснява или сказуемото, или обстоятелството в главното изречение и изпълнява ролята на обстоятелство за начин или сравнение. Отговаря на въпросите: как?,по какъв начин? и за подчинителна връзка служат съюзните думи както,като,сякаш,без да, че.
• ·         За причина – изразява някаква причина, поради която се върши действието в главното изречение. Отговаря на въпросите: защо?, за какво?, по каква причина? и се свързва с главното изречение чрез съюзните думи: защото, задето, понеже, тъй като, затуй че. Най-честата подчинителна връзка е защото/понеже, които са синоними и могат да се заменят.
• ·         За цел – изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение за цел спрямо сказуемото на главното изречение, отговаря на въпросите: защо?, с каква цел?, за какво? и се свързва с главното изречение чрез подчинителните съюзи: да, за да, че да, да не би да, а също и чрез щото и дано.
• ·         За количество и степен – отговаря на въпросите: колко?, колко пъти?, в каква степен? И се въвежда от съюзните думи колкото, до колкото.
• ·         За условие – пояснява именно условията, при които може да се развива действието в главното изречение, т.е то изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за условие спрямо главното изречение. Отговаря на въпросите: при какво условие?, кога? И се въвежда с подчинителни съюзи и съюзни думи: ако, да, ли, в случай че, при условие че.
• ·         За отстъпка – прилича на това за условие, но такова условие, въпреки наличието на което действието се развива. Въвежда се от подчинителните съюзи: макар  че, макар да, въпреки че, при все че...
• ·         За изключване – изразява условие, което се изключва или ограничава. Въвеждат се със съюзите: освен че, освен да, вместо да, освен ако и др.
• ·         За последица и заключение – изразява нещо, което се явява като последица от това, което е казано в главното изречение. Главното се явява вид причина, а подчиненото следствие или заключение. За връзка се използват: че, така че, затова, благодарение на което, тъй щото, прочее, следователно и др.
•  

Подчинено определително изречение

    Подчиненото определително изречение може да се подчини на съществително, прилагателно или местоимение. Начините за свързване са два: съюзно и безсъюзно.

   При съществително име:

·         Съюзно – NP, че да S

·         Въпросително – NP (кой,къде,колко,за кого,защо...) + S

·         Относително – NP (която,за която,колко,където,от където...) + S

При прилагателно име:

·         Съюзно AP, че да S

·         Въпросително AP (кой,къде,колко,за кого,защо...) S

·         Относително AP (която,за която,колко,където,от където...) S

При местоимения:

PRON + S       Той, който... Тази,която... Такъв,какъвто...

Сказуемноопределителни изречения

Нарича се така, защото играе роля на сказуемно определение по отношение на главното изречение. Бива два вида: поясняващи подлога на главното изречение или поясняващи прякото допълнение на главното изречение.

·         Първият вид по същество за разширени, превърнали се в прости изречения. Цветята са, които внасят спокойствие в моя дом. Разделено е на две изречения. Първото е самостоятелно (цветята са... ) , в него е изразен предметът, за който се съобщава нещо, но липсва това, което се съобщава за подлога и което е изразено със сказуемното определение (които внасят спокойствие в моя дом.)

·         Вторият тип пък са разширени, превърнати в отделни прости изречения, изразяващи второто сказуемно определение. Аз го заварих много отчаян. Отчаян е сказуемно определение на прякото допълнение,изразено с кратката местоименна форма го. Какъв го заварих?- отчаян.

Подчинените сказуемоопределителни изречения се въвеждат с подчинителните съюзи да и че и „който,какъвто,как,кога,когато“ и др. Отговарят на въпросите кой,какъв?, зададени посредством сказуемото към подлога или прякото допълнение също на главното изречение. Този тип изречения не са много чести в речта, много често ги отнасяме към обстоятелствените изречения или към определенителните. Сравнително по-голямо разпространение имат подчинените сказуемоопределителни изречения, свързани с различни форми на спомагателния глагол съм.

Животът не е, каквото беше едно време.

Съседът е, който пръв ще ти се притече на помощ.

Пък бъди какъвто си.

Подчинено допълнително изречение

Подчиненото допълнително изречение изпълнява служба на допълнение по отношение на главното изречение. Двете прости изречения – главното и подчиненото – образуват сложно съставно изречение с подчинено допълнително изречение. По-често пояснява сказуемото,но понякога може да изразява и друга част на главното изречение,стига тя да може да има допълнение. Може да изпълнява функция както на пряко, така и на непряко допълнение. Подчинените допълнителни изречения отговарят на следните въпроси: какво?, кого?, що? или с предлози: към какво?, на какво?, за какво? Ако отговаря на въпрос, съдържащ предлог, това означава,  че е подчинено непрякодопълнително изречение. Най-често използваните глаголи с този тип изречения са: виждам,усещам,чувствам,чувам (глаголи означаващи възприятие) или казвам,говоря,съобщавам,обяснявам,пиша,питам (глаголи за говорене), а също така и желая,искам,боя се,очаквам,хваля се (волеизявление/емоционално състояние). Подчиненото изречение се свързва с главното най-често чрез съюзи да и че. Най-общо казано за разликата между двата случая е: когато се използва „че“, действието е реално, докато когато се използва „да“ действието може да е само желано, без да е реално. Чисто стилистично може да се разделят на това, че пред изречения въведени с „че“ се пише запетая, а пред такива са „да“ – не се. Освен към сказуемото, може да се отнася и до друга част. Преди всичко това са причастията на глаголи, подобни на разгледаните,които могат да бъдат сказуемно определение или определение. Някои прилагателни имена, най-често срещаната конструкция е с „готов/способен“. Подчинените допълнителни изречения се въвеждат и със съюзни думи – въпросителни и относителни местоимения и наречия: кой, който, какъв, какъвто, как, както, къде, където.  

Подложно изречение

Подчиненото подложно изречение играе роля на подлог по отношение на главното. Тоест то представлява един разширен, превърнал се в самостоятелно изречение, подлог. Подчиненото изречение се свързва с главното с помоща на съюзните думи: който, която, което, които, какъв, чий, какво, защо, как, кога и т.н А също и с подчинените съюзи: да и че. Отговаря на въпросите, с които питаме и за подлога: кой, какво, що?

„Който не работи, не трябва да яде“ = две изречения, разделени със запетая. Не трябва да яде е главното изречение. На въпроса: кой не трябва да яде? Отговаряме с: който не работи. Следователно това е подлога.

„Да причакваш дивеч в пусия е особено удоволствие“ = сложно изречение, защото има два предикативни центъра. Е особено удоволствие -> главно изречение, а да причакваш дивеч е подчиненото подложно изречение, което играе роля на подлог.

Подчинените подложни изречения биват два вида:

·         Изречения, които се въвеждат с „който“ под всичките си форми.

·         Всички останали изречения.

Най-често подложните изречения, въведени с „който“ означават лица. Който пее,зло не мисли. Който слуша хората,напуща си жената. Който прави зло,да не чака добро. След който може да се употреби и съществително име, което това местоимение замества. Която ръка дава,не се сече. Какво не се сече? – Която ръка дава. Относителното местоимение може да бъде и допълнение в подчиненото подложно и тогава ще има форма когото. Когото доведяха, най-напред питаше за Индже.

При втората разновидност подчинени подложни изречения се създава идея, представа не за конкретен предмет или лице, а за отвлечено понятие, което можем да назовем и с местоимението това. Да си влюбен – това означава да станеш за смях пред хората.Подлогът може да се изпусне и в такъв случай изречението придобива следния вид: Да си влюбен значи да станеш за смях пред хората. Най-характерно за тези изречения е сказуемото, което винаги е в среден род, единствено число.

Подчинените подложни изречения са сравнително често разпространени, а не са рядкост. То може да съдържа и последователни подчинени изречения.

Голяма и страховита е тая гора... Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща оттам. По за вярване е, че се крие тъдява някъде из нивите.

Второто изречение делим на три:

Мъчно е -> Що е мъчно? -> да се повярва

Що да се повярва?-> че вълчицата отива и се връща оттам

По за вярване е -> Що? -> че се крие тъдява някъде из нивите